17-11-2017 20-11-2018

Замлъкна завинаги легендарната цигулка на Венци Такев

Виртуозният ромски музикант си отиде на 76 години

22:36 | 1 ноември 2021 | Редактор : Аделина Томова 0 138395 Снимка: Булфото

Легендарната цигулка на ромския музикант Венци Такев никога повече няма да ни разплаква, размечтава и разтанцува. В деня на народните будители, на 76-годишна възраст почина виртуозният цигулар, съобщи "Фондация Рома Лом".

In memoriam

Венцислав Такев (известен като Венци Такев) е роден на 24 декември 1945 точно в 12 часа в навечерието на Бъдни вечер в столичния квартал "Факултета".

"Баща ми е имал много проблеми с колегите си цигулари. Когато трябваше да записва музика в студиото, те го лъжеха и не идваха. Често се налагаше да свирят колективно в радио "София", те не идваха. И така се наложи да си направи цигулар, който да му е близък и да му има доверие. Баща ми избра това да съм аз. Започнах да свиря на седем годишна възраст. Посещавах детска музикална школа към читалище "Аура". Преподаваше ми Николов. Когато отидох да се запиша при него, влезнах със музика и като ме видя, каза ми: "Ти ще станеш голям музикант!". В школата изкарах четири години. После през същата школа минаха всичките ми братя. Трима станаха цигулари и един кларинетист. Така обещанието, което дадох на баща ми, че ще стана цигулар го изпълних. На десет години вече ходех с него по пивниците и кръчмите. Свирех и обръщах цигулката, за да изкарвам пари за прехраната на семейството. Много се срамувах да искам пари от хората и един ден баща ми ми каза: "Ако искаш братята ти да не стоят гладни, ще трябва да обръщаш цигулката. Това не е срамно, защото ти ги забавляваш, ти работиш". И от тогава, аз ходех из хората в заведенията и обръщах цигулката да ми пускат пари в нея. Когато падаха стотинките по пода, аз ги събирах под масите. Тогава разбрах, че срамна работа няма. Свирех с него денонощно. Създавах и музика - сам. Веднъж направих композиция за две цигулки. Много се трудех, и така станах добър музикант", сподели виртуозът преди време.

На 16-годишна възраст започва работа към оркестъра в концертна дирекция, а след казармата - в ансамбъл "Рома" с художествен ръководител Ибро Лолов. Свирил е в Холандия, Германия, Япония. Цигулката му е звучала и в Болшой театър с оркестъра на Йълдъз Ибрахимова.

"Много ме е измъчвала тази цигулка. Много труд съм положил, за да я разбера, и чак на 60 години, сега започвам да я разбирам и да я усещам. Това е страхотен инструмент. За да засвири цигулката, трябва да изпитваш чувство, да ти бръкне вътре в душата, за да възпроизведе хубави тонове. Аз имам това чувство. Дар ми е от Бог. Аз често казвам, че за да свириш добре са нужни три души: душата на цигулката, душата на музиканта и душата на Бог", казваше Венци Такев, който вече свири в табора на небето...