Жар птицата на електромузиката стана на 75 г.
Жан Мишел Жар постави рекорди със зрелищните си концерти и лазерни прожекции
Композитор, изпълнител, продуцент и още нещо. Въпреки безбройните факти, които фигурират в онлайн пространството за Жан Мишел Жар, те не могат да обхванат истинската му значимост в историята на музиката. "ЖМЖ" е жива легенда и често е наричан "Кръстникът на електронната музика". Когато през 1976 г. пуска на пазара своя забележителен дебютен албум "Oxygene", той отваря нова глава в историята на музиката. Записът е продаден в над 18 милиона копия и поставя основите на изключителната му кариера. Пионерската му работа ражда истински култ и създава най-бързо развиващата се тенденция, на която музикалната индустрия някога е ставала свидетел: възходът на електронната музика.
Откъде тръгва?
На бял свят се появява на 24 август 1948 г. в град Лион. Той е син на Морис Жар, който е известен композитор на филмова музика. Може би от баща е наследил желанието и талантът, защото едва на петгодишна възраст Жар започва да ходи на уроци по пиано. Уви, обезкуражен от учителя си, когото счита за прекалено строг, той се отказва от уроците, но не за дълго. С подкрепата на майка си Жан става ученик на големия музиковед Пиер Шефер, а по-късно, вдъхновен от него, започва да прави собствени творби от "конкретната музика" на своя ментор. Интересува се и от съвременната музика и се научава да свири на електрическа китара. Постъпва в Парижкия университет, където изучава френска литература и по време на следването си се присъединява към "Groupe de Recherches Musicales", основана от неговият учител - Шефер. Учи и в Парижката консерватория, но намира професионалния си образователен опит за задушаващ. Вместо това създава домашно звукозаписно студио и започва да преследва собствения си музикален път. На 22-годишна възраст написва партитура за балет "Aor", която е успешно поставена в Парижката опера. През 1964 г. сформира групата "Mistere IV" и започва да експериментира с тактове от магнетофонните ленти, радио и други устройства. Осем години по-късно издава първото си самостоятелно произведение "La Cage" и започва подготовката по първите си два албумни проекта.
С течение на времето Жар започва да има свои собствени идеи за музиката. Творбите му идват предимно от самия него, основани на собственото му въображение и чувства, а не на наученото в училище. Музиката му следва убеждението, че "прогресът може да бъде постигнат само чрез дръзки отклонения от нормата". Следвайки тази максима издава "Oxygene" през 1977 г., който се превръща в един от най-продаваните албуми в Европа и е първият запис на френски композитор, достигнал челна позиция в британските класации. Албумът е образец за формата на синтезаторната музика, която е определена от критиците като "космическа".
Роден все пак в семейство на композитор Жар се отнася с недоверие към традиционните категории и към системата за музикалното обучение, която по онова време налага правилни и грешни подходи към музиката. "Ние сме единственото общество с писан музикален кодекс". Смело балансирайки между сферично-абстрактните и много директните мелодични основи на своята музика, той успява да предизвика поезия: между хората, между високите технологии, между органичното и изкуственото, между мъдростта и визията.
Творчеството на Жар перманентно е свързвано с иновативното му изследване на новите технологични тенденции. От първите модулни и полифонични синтезатори и дръм-машини до дигитални клавишни инструменти, плъгини и приложения, Жар винаги е в челните редици по използването им. Той е този, който популяризира лазерната арфа, използва силуета на Хюстън по време на концерт през 1986-а и установява видеовръзка на живо с астронавтите от МИР в Космоса по време на епичния си спектакъл в Москва през 1997-а. Концертът му в Египет пък е първото културно събитие, излъчвано някога на живо в Интернет. Освен това Жар става първият артист, който използва 3D аудио технология за музика. Инструментите му създават звуци, които никога не са чувани преди, и имитират мелодии от култури, които малко от слушателите му някога ще изпитат.
Трикратен рекордьор на Гинес за най-голям брой представления на открито, "Кръстникът на електронната музика" винаги е искал да представя музиката си на събития, които не биха се повторили и да ги превръща в незабравимо преживяване за присъстващите. Хрумва му дори идеята да създаде изцяло нова форма на преживяване: с пищни и зрелищни шоута с масивна звукова техника и футуристични лазерни и светлинни прожекции. И не само - красивите гледки са леснодостъпни, благодарение на безплатните концерти на открито, които прави, превръщащи емблематичната градска и природна среда в незабравимо мултисензорно преживяване.
Всичко това Жар организира на най-спекулативни места по цял свят: Y2K концерт при пирамидите в Кайро, концерт за посрещане на папата в Лион, както и в чест на НАСА в центъра на Хюстън, спектакли в Забранения град в Пекин или в пустинята Сахара. Жар бързо се превръща в най-добрият еталон за събития. И до днес той притежава рекорда на Гинес за монументалния концерт в Москва през 1997 г., на който присъстват 3,5 милиона зрители.
И макар че е в челните редици на артистите, използващи нови технологии в музиката, неговото творчество винаги е било придружено от дълбоки размисли за ролята им за бъдещето на нашата планета. Прочутата обложка на "Oxygene" от 1976 г., която показва замърсената майка Земя под формата на череп, обложката на "Equinoxe", която е едновременно очарователна и тъжна, се прибавят към най-емблематичните кавъри на всички времена: безбройните редици от мистериозни и напълно безлични "наблюдатели" сякаш гледат право в този, който гледа изображението: разбирайте - технологията, която постоянно ни наблюдава.
Интересно е да се отбележи, че наскоро корицата на "Equinoxe Infinity" предизвика вълнение. Тя бе издадена в две версии: едната е визуализация, която изобразява утопично бъдеще, в което човечеството съжителства мирно с природата и технологиите. Другата, от своя страна, рисува антиутопична картина на страх и изкривяване, в която мрачен изкуствен интелект е завладял света. Неотдавнашното изненадващо обявяване на този нов албум, накара аудиторията на Мишел да полудее. "Equinoxe Infinity" може да не е много привлекателен за новодошлите, освен ако не са особено любознателни, но може би си струва да си спомним, че такива като Винс Кларк дължат работата си на Жар.
И ако в музиката той е гений, който се раздава на пълни обороти и нещата му се получават от раз - то в личен план нещата са другата крайност.
Има три брака и три деца. За любовите му в личен план не се знае много, освен че не са случайни. Първият му брак е с актрисата Флор Гийяр, сключен през зимата на '75-а и от който на бял свят се появява дъщеря му - Емили. Три години по-късно музикантът минава под венчило отново, хванал под ръка този път британската актриса и фотограф Шарлът Рамплинг, с която се запознал на парти. Живеят заедно близо 20 г., но нямат общ наследник. През новия век, т.е. 2002-а, влиза в заглавията пак, този път заради актрисата Изабел Аджани. Няколко месеца по-късно обаче тя прекратява връзката им без много коментари. Три години след това се жени за френската актриса Ан Парийо, от която има син - Дейвид Жар. Уви, в края на 2010-а прессъобщение, изпратено от пресаташето на Жар, обиколи световната преса. То гласеше: "Жан Мишел Жар и Ан Парийо са разделени и живеят в отделни апартаменти."
Същата година - дали повлиян от разводите си или от нещо друго - той вбеси нежната част от населението, заявявайки: "Според мен британките са по-романтични, отколкото французойките". Загърбвайки на този етап любовта и обръщайки цялото си внимание на музиката - Жар тръгва на първото си световно турне, приканвайки публиката да се отправи на пътешествие в неговата изключителна вселена.
Оптимист по природа и критик по дух - Жар винаги е повдигал въпросите, свързани с природата и технологиите - и се превръща в световноизвестен експерт по тези теми. Удостоен е с медала "Стивън Хокинг" за научна комуникация, сътрудничи си с Едуард Сноудън, тества изкуствен интелект за музикални композиции и постоянно е канен по форуми. Експертизата на Жар е търсена, а приносът му - високо ценен. Що се отнася до музиката му - без съмнение тя е звукът на бъдещето, изграден върху звуците на света и отлят под формата на собствените му музикални идеи.
Жан Мишел Жар на премиерата на филма "Аз, Даниел Блейк" по време на 69-ия филмов фестивал в Кан, май 2016 г.
Снимка: Getty Images