Звездата от "Доза щастие" към майка си - Весела Тотева: Каузата ти се превърна в кауза за много хора

"Независимо от всичко, през което сме преминали, за мен ти си най-добрата майка"

Снимка: Официална страница във Facebook

Звездата от "Доза щастие" към майка си - Весела Тотева: Каузата ти се превърна в кауза за много хора

"Независимо от всичко, през което сме преминали, за мен ти си най-добрата майка"

12:11 | 8 ноември 2019 | Редактор : Нели Делчева 8 38601 Снимка: Официална страница във Facebook

Актрисата Валентина Каролева, която играе майка си - журналистката Весела Тотева във филма "Доза щастие", публикува откровено писмо, адресирано до нея. Постът е придружен с кадър на малката Валя и майка ѝ.

Ciné

Филмът, който тръгва от 8 ноември по кината, разказва историята на журналистката, която е наркозависима в продължение на 7 години и е създаден по биографичната ѝ книга "Падение и спасение". Родната ѝ дъщеря - Валя, се превъплъщава в ролята на майка си, за да покаже по един много истински и въздействащ начин борбата на Весела с хероина - "любовта на живота ѝ".

Весела Тотева почина на 4 март 2019 г., след като ѝ прилоша по време на сутрешния ѝ джогинг.

Публикуваме писмото на Валентина без редакторска намеса:

"Здравей, мамо. Това е първото писмо, което пиша в живота си. Дори не знам как да започна, но имам да ти кажа толкова много...

Няма те в живота ми от няколко месеца. Месеци, които ме накараха да осъзная защо са ни се случили онези 7 години, в които търсенето на щастието те превърна в свой пленник, а на мен ми се наложи да порасна по-бързо от другите деца.

Спомням си как се разболя за дълго и не можеше да живееш без лекарството си. А аз, от страх да не те загубя, се чудех как да се залепя за теб и не разбирах защо трябваше да си в другата стая, когато се лекуваш. Докато един ден не открехнах вратата и видях. Там ти ставаше друга. Очите ти посивяваха, ръцете ти бяха покрити с белези, усмивката ти беше плашещо нереална докато ми повтаряше: "Всичко ще бъде наред, Валя".

Като малка чух думата "наркоман" на няколко пъти, но никога не я свързвах с теб. Както за всяко дете, за мен ти беше най-добрата майка, нищо, че понякога заспиваше на балетните ми спектакли. Растейки започнах да осъзнавам, че всъщност лекарството те погубва. Имаше дни, в които ме беше страх да отида на училище, защото не знаех дали ще си ти, когато се прибера... Но най-големият ми страх беше да не те загубя завинаги. След време ми каза, че си го прочела в очите ми и че това е причината да се излекуваш. Лекарите го нарекоха "силна воля", но аз го наричам Любов. За мен ти си най-силната жена на света и това е нещото, което наследих от теб.

Възхищавам се на силата ти 16 години по-късно да се изправиш отново пред миналото ни и пред самата себе си, и да разкажеш без свян за онези години. Вярваше, че ако успееш да помогнеш дори само на един млад човек значи всичко си е струвало. Това се превърна в твоята кауза.

Мамо, както знаеш, книгата, която аз те накарах да напишеш, вдъхнови създаването на филма "Доза щастие" и по ирония на съдбата аз играя теб. Криейки се в онази стаичка, пресъздадена изцяло на снимачната площадка, осъзнах, че през цялото това време уплашената всъщност си била ти.

Независимо от всичко, през което сме преминали, за мен ти си най-добрата майка. Благодаря ти, че ме научи да вярвам. Благодаря ти за любовта.

Нашата история... нашата "Доза Щастие" тръгва по кината от днес. А твоята кауза се превърна в каузата на много хора, които се борят за нея, точно както ти винаги си искала.

С обич,

Валя"