Деси Стоянова: Комбинацията от нашите плюсове и минуси ни превръщат в уникални личности
"Грешките наистина са, за да се учим от тях, а не за да ги използваме като бич, с който да се налагаме", на мнение е водещата
Как можеш да промениш света? Отговорът е: Намери 7 жени, пусни ги на свобода и гледай как Дяволът трепери в тяхно присъствие. Думите са на американския писател, оратор и радиоводещ Ерик Метаксас. Смятаме да следваме словото му.
За тази цел ще съберем на една сцена 7 вдъхновяващи българки на 15 юли за втора поредна година в рамките на събитието She's the One (18+). Всяка от тези жени има своя собствена магическа сила, но общото помежду им е, че покоряват сърцата, повдигат духа и дори само с появата си носят надежда и смисъл.
Мястото е амфитеатърът пред Иновационния форум "Джон Атанасов" в "София Тех Парк".
Започваме с регистрация в 17.30 ч., като за гостите ще има и коктейл, а лица под 18 години няма да се допускат. Събитието ще се проведе при гарантирано спазване на всички противоепидемични мерки.
Всяка от тези 7 жени има своя собствена магическа сила, но общото помежду им е, че покоряват сърцата, повдигат духа и дори само с появата си носят надежда и смисъл.
Тази година една от лекторките на She's the One е Деси Стоянова, която определено няма нужда от представяне, защото образът ѝ присъства в почти всеки български дом през делничните сутрини. Точно така, това е същата усмихната и лъчезарна Деси, която води предаването "Преди обед" заедно със Сашо Кадиев. Комбинацията от нейния професионализъм и позитивно излъчване е причината вече 8 години зрителите да приковават поглед към малкия екран в ранните часове на деня.
В своята професия си свикнала да бъдеш човекът, задаващ въпросите, но как се чувстваш в моменти като този, когато трябва не да питаш, а да отговаряш?
Непривично ми е. И понякога ми се случва да се притеснявам по малко. Много е различно да си от другата страна на микрофона.
Има ли въпрос, от чийто отговор се притесняваш?
Сигурно има. Всеки има теми и въпроси, по които е по-чувствителен. Но не се сещам за нещо конкретно, което принципно да ме притеснява. И предвид, че цял живот проповядвам златното правило, че няма трудни въпроси, а трудни отговори, гледам да го спазвам. Така че давай! Ако стигнем до въпрос, който ме притеснява, обещавам да си призная (смее се).
От толкова много години водиш "Преди обед", че зрителите на bTV вече имат чувството, че те познат. И все пак един живот не е достатъчен, за да опознаеш някого. Какво все още не знаят хората за теб?
Предполагам, че повечето хора не си дават сметка, че моят живот не се различава кой знае колко от техния, като изключим това, че два часа и половина от него минава пред очите им всеки ден. Оттам нататък нещата са много подобни. Имам работа, която ме очаква. Деца, на които да обърна вниманието, от което се нуждаят. Разни дребни битови дертове, с които да се справя. И така нататък. Дните минават бързо. Понякога имам чувството, че миг след като съм се събудила в понеделник, вече е петък вечер (смее се). Много хора не си дават сметка, че основната ми работа всъщност е следобед, когато се готвя за ефира на следващия ден. И често, срещайки някой на обяд, той ми пожелава: "Приятна почивка". В началото тръгвах да се обяснявам, че тепърва започвам да работя. Сега вече просто казвам "благодаря" и давам нататък. Иначе съм човек, който е склонен да се вглежда в детайлите, да е критичен и доста самокритичен. Както мъжът ми казва - "детайлолог". Това и ми е помагало, и ми е пречело. От една страна благодарение на това си качество винаги съм си изпипвала нещата докрай, от друга - понякога прекалената критичност блокира. А прекалената самокричиност - двойно повече. И понеже съм си дала сметка за това, в последните години полагам съзнателни усилия да се променя. И да се разделя с прекомерния перфекционизъм, който ми е текъл във вените през по-голямата част от живота.
Всички виждаме чувството ви за хумор със Сашо Кадиев, умееш ли обаче да се шегуваш със себе си?
Мисля, че да. Чувството за автоирония е много важно. Безценно е да можеш да се засмееш на грешката си, на гафа, ако си направил такъв. Както и да усещаш кога няма смисъл да взимаш себе си или ситуацията твърде насериозно. В това отношение Сашо е мой голям учител. И аз съм му много благодарна, че ми помогна да престана да бъркам сериозното си и отговорно отношение към работата с нуждата да си непрестанно сериозен.
Със Сашо вече сте дългогодишни партньори на малкия екран, какво друго научихте един от друг?
Един голям житейски урок, който научих покрай Сашо, е че е безсмислено да се опитваш да променяш другия. Трябва да го приемеш - с плюсовете и минусите му. Защото всички си ги имаме и именно микса от двете те превръща в уникалната личност, която си. Животът и преди това се е опитвал да ми го преподаде този урок, но аз много съм се съпротивлявала. Не че в началото и в случая със Сашо не се опитах да го "поправя" и да го накарам да действа и да разсъждава както аз смятам, че е правилно. Но в един момент си дадох сметка, че така доникъде няма да стигнем и че както аз не мога да бъда Сашо, така няма никакъв смисъл Сашо да се опитва да стане Деси. Другото, на което съвместната ни работа ме научи, е лекотата. Нещо, което преди много ми е липсвало. Щастлива съм от работата си и от факта, че я вършим заедно. Не че няма неща, за които се дразня и до ден днешен. Сигурно и при него е така. Но някак си това не успява да ни попречи. Няма нищо да казвам за точността. Това е нещо, на което НЕ успях да го науча, въпреки че, повярвайте ми, дадох всичко от себе си. То е по-силно и от него самия, струва ми се. Иначе това, което той самият ми каза наскоро, е, че от мен се е научил да мери поне по един път и половина преди да реже. Това по повод онази поговорка: 3 пъти мери, 1 път режи (смее се). Виждате, има напредък. Ако оставим шегата настрана, истината е, че и двамата сме се приближили един към друг. И мисля, че взаимно сме се обогатили, и сме станали по-добри - и като водещи, и като хора.
Като водещ ти се налага постоянно се срещаш и разговаряш с различни хора. Сещаш ли се за гост в предаването, чиято житейска история силно те е развълнувала?
Много са. Все си казвам, че трябва да си записвам, защото с времето забравям, но за съжаление не ми остава време. Сега в главата ми изплува Боян Петров. Точно днес гледах едни от последните кадри, които е заснел преди да тръгне да изкачва Шиша Пангма и си спомних за думите му на летището, когато го изпращахме, как всичко е толкова наред, че чак започва да се притеснява. Начинът, по който той разсъждаваше, живееше и се справяше с капаните на живота е впечатляващ. Напоследък силно ме докосна историята на Нети, която беше толкова искрена, открита и в същото време мъдра, осмислена и спокойна, когато разказваше нещо изключително лично и съкровено - как е разбрала, че е осиновена и години, след като е загубила хората, които е считала за свои майка и баща (нейните осиновители), е намерила биологичните си родители. Впечатли ме пълната липса на упрек, приемането и зрелостта. Сещам се и за силата на Алекс Сърчаджиева и начина, по който тя говори за любовта си с Иван Ласкин. За Биляна Савова, с която ще сме заедно на сцената на She"s the One и нейния изключителен дух. Има много истории, които сме разказали, и които са оставили следи в мен. Срещи, които са ми дали много. Това е и една от причините да казвам, че съм късметлийка - че работата ми дава шанса да се срещам с такива хора.
Като дете представяше ли си, че някой ден образът ти ще се излъчва всяка делнична сутрин по националния ефир или имаше други планове за бъдещето си?
През ум не ми е минавало. Дори, когато реших, че искам да следвам журналистика, не съм си представяла, нито пък съм имала амбицията да работя в телевизия, още по-малко да ставам водеща. Всъщност, когато влязох във Факултета по журналистика, чисто житейски бях в бунтарска фаза и гледах да вървя обратно на общото течение - всички се бутат да се запишат в профил "телевизия", аз ще се запиша в профил "печат". Така и направих. Аз харесвах да пиша, исках да пиша и това беше посоката, в която се виждах. Но животът така се завъртя, че след вестник "Сега" се озовах в bTV, а години по-късно на хоризонта се появи "Преди обед".
Спомена, че никога не си мечтала да се изявяваш пред камера. Според теб какво би било ежедневието ти днес, ако това не се бе случило?
Нямам никаква идея. А и да ти кажа честно, тази мисъл не ме занимава.
Защо избра да се занимаваш точно с журналистика?
Както вече казах, обичах да пиша. И понеже, когато дойде време да се кандидатства в университета, не исках да послушам нашите и да кандидатствам право, но и нямах ясна идея какво ми се учи. Тогава приложих принципа на изключването. Хванах списъка със специалностите и беше: това - не, това - не, това - не. И накрая остана журналистиката. По линията на това, че си представях, че пиша.
В края на миналата година излезе първият сезон на сериала "Сутрешното шоу" ("The morning show") с участието на Дженифър Анистън и Рийз Уидърспун. Успя ли да го гледаш?
Не, не съм.
Попитах те, тъй като ти и главните героини споделяте една и съща професия, но тяхната история е тежка и разкрива изпитанията пред дамите в един мъжки свят. Ти си самата сблъсквала ли си се с трудности в кариерата си заради факта, че си жена?
Не съм гледала "The Morning Show", но гледах "The Loudest Voice". Не знам дали става дума за същия тип "изпитания", но е факт, че реалността, в която на някои жени им се е налагало да живеят, да оцеляват и да правят кариера, е брутална. За мое щастие аз никога не съм била в подобна ситуация. Никой никога не се е осмелявал да ми намеква, че за да мога да работя и да се развивам, трябва да "дам нещо повече" от това да съм добър професионалист. И си давам сметка, че не е само защото аз самата винаги съм се държала по начин, който изключва подобни намеци. Не. Имала съм и щастието да съм заобиколена от нормално мислещи и уважаващи жените мъже. За съжаление начинът на мислене на много хора у нас по темата за сексуалния тормоз е дълбоко сбъркана. Схващането "щом е станало, значи тя си го е търсила" продължава да е тревожно разпространено. Неглижирането на проблема е голямо. Същото е положението и с домашното насилие. Определено смятам, че като общество трябва да повишим чувствителността си по тези теми. За да могат жените да имат смелостта да се защитават и да знаят, че ще бъдат разбрани и покрепени, ако си позволят да кажат "не, това не е ОК и аз няма да го търпя."
В много отношения днешните жени сякаш са наравно с мъжете, но по твое мнение кои са аспектите, в които дамите все още не могат да настигнат господата и обратно?
В моя свят полът на човек не е определящ. Има различни жени и различни мъже. Аз харесвам умните, интуитивни, чувствителни хора, независимо от кой пол са. Тези, които знаят кои са и какво искат. Смелите хора, готови да отстояват ценностите си. Уважавам професионалистите. Може би звучи малко патетично, но всъщност всички тези неща имат своите всекидневни измерения.
Каза, че си самокритичен човек, но имало ли е даден момент, в който си била прекалено строга към самата себе си?
О, моят добър приятел самокритиката. Смятам, че всеки, включително и журналистите, се нуждаят от една здравословна доза самокритичност. Но тук ключовата дума е "здравословна". Както липсата, така и прекаляването не водят до нищо хубаво. Аз съм прекалявала години наред и съм била склонна да хиперболизирам всяка своя грешка, колкото и дребна да е била тя. И съм ги изживявала тежко. Хубавото на порастването и на помъдряването е, че с времето си даваш сметка, че така не си помагаш. Грешките наистина са, за да се учим от тях, а не за да ги използваме като бич, с който да се налагаме.
Каква е Деси Стоянова зад фасадата на абсолютния професионалист?
Много ми е трудно да се самоопределям. А и това не е фасада. Професионалистът е важна част от мен. Много важна. Но има и други много важни части - майката, жената, приятеля...
Наред с всичко останало ти си съпруга и майка на две момчета-близнаци. Как съвместяваш работата и личния живот? Налагало ли се е да избираш между кариерата и децата и колко трудни са тези избори?
Въпреки че имам много работа и е имало немалко случаи през последните 8 години, в които съм работила и по 12 часа на ден, хубавото на моята работа е че позволява да си гъвкав. Важното е да я свършиш, без значение кога. Това ми е позволявало да отделям достатъчно време и за децата си. В годините, в които те бяха още в детската градина, редовно сядах да си доработвам, след като те си легнат да спят. И сега четенето на новини за следващия ден се случва по нощите. Но това не ми пречи. Всяка майка знае, че не е лесно да работиш активно и в същото време да си пълноценен родител. Аз с нищо не съм по-различна.
Кои са първите три думи, с които асоциираш майчинството?
Любов, топлина, отдаденост.
От 2006 г. си омъжена за Велислав Русев. Какво стои зад вашия щастлив брак?
Любов, разбиране, подкрепа. Това съм усещала от Вельо винаги. А това, което ни е помогнало да се съхраним вече 20 години като двойка, е, че той винаги е успявал да поеме моята свръхемоционалност, да ме подпре, когато съм разклатена, да прояви разбиране, бих казала и да ме изтърпи. Това, че е толкова спокоен, стабилен и различен от мен в начина, по който реагира.
Предстои ти да бъдеш лектор в събитието "She"s the One" на Dir.bg, какво е посланието, което искаш да отправиш към всички жени?
Не знам дали имам едно послание. Важното е всеки да върви по своя път, да вярва на интуицията си, да се отстоява, да си прощава и да не губи надежда, че това, което предстои, е по-добро.
Събитието на Dir.bg се провежда за втора поредна година и има за цел да ви срещне очи в очи с тези силни, успели и интересни жени. В разговор с тях журналистът Ренета Веселинова ще ги провокира да разкрият най-невероятните и съкровени случки от живота им - от най-горещите и драматични точки, през неочакваните обрати до момента на охлаждането, отърсването и оцеляването.
"Поканихме точно тези дами, защото знаем, че има какво да научим от тях. Защото ценим смислените примери без филтър. She`s The One e сцената за дами, които има какво да разкажат за успеха и пътя към него. Добрият пример е заразителен и ние вярваме в това. Даваме сцена на популярни личности, но и на такива, за които искаме да има още публичност и място в медиите", казват организаторите от Dir.bg.
Подробности за She's The One на 15 юли можете да намерите на сайта на събитието.
Конференцията She's The One се осъществява с подкрепата на партньорите A1, Philip Morris Bulgaria, Вина PIXELS, "Крадецът на Ябълки", RiceUp! и White Water. Домакин: София Тех парк.
Още за събитията на Dir.bg
През 2019 година информационният портал Dir.bg стартира традицията да дава сцена на популярни и непопулярни личности от различни сфери, които са пример за успех, справяне с живота и активна дейност в обществото.
Събитията She's The One през март 2019 и He's The Man през ноември същата година, вече привлякоха на сцената си хора с различни истории и уроци - част от тях са рали-състезателка, шефка на модна агенция, готвач-пътешественик, уникален мозъчен хирург, сценаристът на най-хитовите сериали, най-младият писател с 8 книги, най-добрият графити майстор, чиито произведения греят по целия свят.
А сред известните личности, които говориха от сцената, бяха гранд дамата на българския театър Стоянка Мутафова, любимият актьор Юлиян Вергов, един от най-актуалните журналисти Светослав Иванов, психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова, футболната легенда Стойчо Младенов.
НАЙ
Кейт Мос плаче, когато гледа голите си фотосесии от 15-годишна
Защо Анджелина Джоли блокира третия брак на Брад Пит?
Защо смъртта на Британи Мърфи остава неизяснена и медици избягват разкритията?
Скандалът с Джей Зи и връзката му с Бионсе - разликата в годините и срещата им, когато тя е на 16 г.
Михаела Маринова се преоткрива с "Герой"
Кейт Мос плаче, когато гледа голите си фотосесии от 15-годишна
Защо Анджелина Джоли блокира третия брак на Брад Пит?
Защо смъртта на Британи Мърфи остава неизяснена и медици избягват разкритията?
Скандалът с Джей Зи и връзката му с Бионсе - разликата в годините и срещата им, когато тя е на 16 г.
Михаела Маринова се преоткрива с "Герой"