Деси Тенекеджиева: Едвам вкарахме Депардийо в България за снимките на филма
Жерар много обича да хапва на обед, но не вечеря, а така ни се разминаваха храненията, смее се актрисата
Филмът "Mon cochon et moi", в който звезди са френската легенда Жерар Депардийо и родната актриса Деси Тенекеджиева, взе елитната фестивална награда "Кино без граници" на RIIFF, Rhode Island International Film Festival, в Роуд Айлънд, САЩ.
След няколкогодишно забавяне продукцията, която бе снимана в селата около Пловдив, поема към кината и вече направи първата си фестивална премиера на един от десетте най-важни форума в САЩ, считан за квалификация на академичните награди Оскар. "Mon cochon et moi" е селектиран измежду над 6000 филмови заглавия от 60 страни в света и се проведе в периода от 7 до 12 август. Ето какво сподели ексклузивно за Dir.bg Деси Тенекеджиева за наградата и за работата си с Жерар Депардийо.
- Г-жо Тенекеджиева, честито! Филмът "Mon cochon et moi", в който си партнирате с френската легенда Жерар Депардийо, взе престижна награда на сериозен кино фестивал в САЩ. Как приемате това, очаквахте ли?
- Разбира се, че това е радостна новина за целия ни екип начело с режисьора и сценарист Франк Добрин. Той е италианец, но от няколко години живее в Пловдив с Нели Джамбазова - един от изпълнителните продуценти на филма. Бих отбелязала, че това е успех и за оператора Давиде Манка - един от най-талантливите и утвърдени млади кинематографисти на Италия, както и за главния продуцент на лентата Франческа Тайно. Но иначе, когато работиш по нов филм, е добре да не си създаваш огромни очаквания. Не е добре да мислиш много за зрителите, за да не стъпиш накриво. Ако сценарият е интересен, кастингът силен и целият екип е от професионалисти, тогава има някакъв шанс да се получи добър филм и той да стигне до своята публика. В нашия случай имахме на лице много от тези компоненти, но впоследствие се появиха външни хора и известно напрежение, което попречи на филма да бъде завършен навреме и да тръгне по пътя си. В крайна сметка всичко е хубаво и когато започва, и когато завършва добре.
- От няколко години живеете в Лондон, но още от 19-годишна снимате предимно в значими международни кино продукции. До ден днешен Вие сте и единствената родна актриса с главна роля във филм от официалната състезателна селекция на кинофестивала в Кан. Бяхте една от звездите на червения килим с легендата Ерманно Олми. А как спечелихте ролята в "Mon cochon et moi"?
- Поканиха ме директно да участвам, не съм се явявала на кастинг. Не познавах никой от екипа - нито режисьора, нито продуцентите. След ключовото съгласие на Жерар Депардийо да участва в проекта, Франк Добрин и екипа му са търсили за ролята на Нора популярна българска актриса, която има сериозни успехи зад граница. Гледали са италиански филми с мен и са знаели, че съм била с мои филми в Кан, Венеция, Берлин. Това е бил и един от основните мотиви, за да се обърнат към мен, но, разбира се, преди всичко според тях съм била подходяща за ролята. Тогава са се свързали с тогавашния ми партньор от филмовата ми компания "Нова Филм". Направихме среща, допаднахме си взаимно, получих сценария, посъветвах се с агента ми и два месеца след това започнахме снимки. Стана бързо и нямахме много време за подготовка, защото снимахме изцяло на френски. За мое щастие говоря и този език, защото съм завършила Френската гимназия във Варна. Но, откровено казано, никога не е лесно, когато снимаш на чужд език голяма роля, още повече, ако в сценария има много диалог и монолози и не се залага толкова много на действието, колкото на разказа. Иначе с екипа комуникирахме освен на френски, на италиански и на английски, разбира се.
- С какво ви привлече ролята?
- Нетипична е за мен. На пръв поглед даже ми се стори леко скучна. В много голяма част ролите ми досега са били ексцентрични, екстравагантни, на силни жени с ярки, интересни персонажи.
- А тук историята се върти около един странен приятел на човека - говорим за малко прасенце, което става дружка на самотен мъж, загубил съпругата си. Всичко това звучи дори някак много битово и простовато...
- Самата история е много човешка, в нея има и много философия за смисъла на живота, за отношенията между хората. В случая се разказва за това как едно прасенце може да е по-близък приятел на човека, отколкото близките му. Говорим за отчуждението между нас, за разминаванията, въпреки уважението и обичта, която изпитваме, и защо се случва така, на какво се дължи. Самият сценарий е написан като абсурдно-романтична комедия и това също ми допадна. Имаше както лирични, така и много философски, много комични и абсурдни моменти. За съжаление в крайната версия на филма голяма част от интересните сцени не присъстват, но това е обичайна практика. Но за мен беше предизвикателство да се опитам да вляза в кожата на една бедна и обикновена съпруга, майка и домакиня. Художникът и режисьорът ми казаха, че ще трябва да ме състарят доста, защото във филма освен 10-годишна дъщеря, имам и син на 20 години. Тогава им признах, че всъщност и аз имам син на почти толкова години, но те не повярваха, докато не им показах снимка (Смее се.). Е, не се разминах със сенките и торбички под очите, даже се ядосвах, че прекаляват (Смее се.).
Кадър от филма
Снимка: Дир.БГ- Жерар Депардийо! Голямо име. Как си партнирахте?
- С него се запознахме на летището. Отидохме с продуцентите да го посрещнем. И, разбира се, не мина без поредната абсурдна история. Депардийо кацна, но дълго време не се появи, а бяхме на ВИП изхода и всички други отдавна излязоха, включително и Григор Димитров, с който са пътували случайно един до друг. В един момент го видяхме, но на границата не го пускаха и разбрахме, че има проблем с паспорта.
- Той има руски и френски паспорт...
- Руския го беше забравил, а френският му бил изтекъл. Та имаше звънене по консулства, разговори, молби, пасавани... Прекарахме два часа още на летището, едвам го вкарахме в България, но накрая всичко приключи и той излезе. Та така се запознахме. Тръгнахме за Пловдив и след няколко дни започнахме снимки в село Калояново.
- Как се държи актьор от неговия ранг по време на снимки?
- Изключително коректно и колегиално. Не само към мен, но и към екипа. В продукцията нямаше много опитни актьори, ако изключа себе си, и той знаеше това. Имахме прекрасно момиченце, което влезе в образа на дъщеря ми и любимата внучка на героя на Депардийо. Радвам се, че е мое откритие - Надя Стефанова. Много красиво, фино дете, тогава беше на 12 години и това за нея бе дебют, а ролята й е ключова. Той се държеше много мило с нея. Дядо Ваня (Жерар Депардийо) ми е свекър във филма и беше нормално да не си приличаме, но търсихме дете, което да има някаква макар и бегла прилика с него. И намерихме Надето, която се справи много добре. Съпругът ми във филма е Здравец Здравчев. Страхотен мъж и много приятен актьор от Пловдив. Това му беше втори опит в киното. Имах и син, както разбрахте - френският млад актьор Йохан Шопен. Жерар се държеше отговорно и се опитваше да дава съвети на режисьора, но това е приемливо за актьор от неговия ранг. Отношението му към мен беше професионално, но и приятелско. Това че пиел много, че се държал ужасно, че бил разгулен - не е вярно. Или поне не се е случвало през целия този месец, който прекарахме заедно. Абсолютно стриктен е и не закъснява. Двамата бяхме настанени в един хотел в Пловдив и тръгвахме заедно за снимки. Нито веднъж не закъсня. За разлика от мен... (Смее се.).
Има, разбира се, и своите особени навици и жестове, но просто ти трябва време, за да го опознаеш и да свикнеш на типичните му маниери. Весел човек е. Няма да забравя как на една от ключовите сцени, в която ни показаха прасенцето за първи път, то се изплъзна от ръцете на "сина" ми и хукна като лудо да бяга из къщата. 30 души екип в супер малка стая, а прасето Герканка цвили и бяга. Още не беше свикнало милото с нас. И никой не можа да го хване поне 10 минути. Много се смяхме. Начело с Жерар.
В работна обстановка
- В много интервюта го описват като странен...
- А кой не е?! И зависи кой как гледа на нещата. А що се отнася до режима му, примерно, той е човек, който не вечеря. Това е от години. Наистина е напълнял и опитва да се контролира. Но солидно обядва и го прави в мъжка компания. Не обича, когато се храни, да има много жени около него. Обожава да хапва месо. Правиха ни разкошно барбекю на обедната почивка. Пие само вино. Твърд алкохол никога не е употребявал, поне пред мен. И странно или не, но винаги ме канеше да обядвам с него.
- Френски кавалер...
- Е, да де, добре, но аз не обядвам, а само вечерям. Малко ни се разминаваха храненията (Смее се.). Допаднахме си. Много си говорихме. И за лични неща и за професионални. Радвам се, че подкрепя Фондация "Стоян Камбарев", а има и нов филм, в който отново ще се срещнем, но този път в Лондон.
- Не успяхте да отидете в САЩ за наградите?
- Много ангажименти имам - няколко нови филма, a и разбрахме късно и беше много трудно да наместя програмата. От няколко месеца снова между Лондон и България, защото с екипа ми работим активно върху филм за 60-годишнината на медодобивния лидер Аурубис - завода в Пирдоп, което е огромно предизвикателство и нова вселена за мен. Ако фестивалът бе в Европа, щях да направя всичко възможно и да отскоча. Но пътят до САЩ е дълъг, престой, после обратно. Депардийо също не успя. Просто нямахме тези свободни дни. Иначе фестивалът е сериозен и успехът ни е ценен. Селектирани сме от елитно жури и наградата е една от най-важните на кинофорума. Лентата излиза и от името на Тракия филм- българска компания, което е добре. Всяко нещо с успех на световната сцена в сферата на изкуството, в което има българско участие, трябва да се промотира, да се показва и да се говори за него. Просто трябва да се отбелязва. Поне аз мисля така, защото подобни неща не са кой знае колко много, за съжаление. Имам късмет, че работя от години в чужбина и мога да си позволявам привилегията да отказвам роли. Имам много и различни предложения. И въпросът не е само финансов. Този филм, например, е нискобюджетен европейски филм и хонорарът ми не е бил космически, но определено продуцентите се отнесоха с голям респект към мен и бях доволна. А и честно казано, ме привлече преди всичко идеята да си партнирам цял месец с Жерар Депардийо. Откровена съм. И от този контакт се чувствам и професионално, и емоционално заредена. Много е жив Жерар. Интересен персонаж. Действа позитивно. Общуването с подобни личности обогатява. Тепърва предстои европейска премиера на филма, на която ще се видим с него и ще се съберем с част от екипа.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}