Добрият WOSH, който спечели "лошата" игра

Фотограф: Вихро Ласков за #URBN.dir.bg

Добрият WOSH, който спечели "лошата" игра

#URBN се срещна с Лошко веднага след излизането му от Къщата за ексклузивно интервю и фотосесия

00:52 | 16 декември 2018 | Автор : Криси Димитрова 30 15943 Фотограф: Вихро Ласков за #URBN.dir.bg

Дори да не слушате рап, знаете кой е Wosh MC. Стефан Иванов е доброто момче, което спечели "лошото" предаване - риалити форматът VIP Brother. Наричат го обединител - заради това, че накара хората да гласуват за него без да разбират "това момче за какво ги пее тия работи". Всъщност е изпълнител, който още на следващия ден се качва отново на сцената.

Music

Тук, сега, в България, пред хиляди очи, едно момче израснало по улиците на София, с най-малко скандал в кръвта и доста мозък в главата успява да преобърне статуквото на обърканото ни общество и да надвие масово популярни жанрове напук на имплантите и екстеншъните.

"Трети ден навън", казва Wosh и се хваща за главата. Не е мигнал през последните дни, но е успял да види всичките си близки и приятели.

"Кефят се за победата. Най-голямо впечатление ми направиха хората навсякъде... Те ме обожават, човек. До такава степен, че ме притесняват. Да, наистина, факт. Нямам нито един подхвърлен комплимент. Има добре обмислени, сложни изречения, в които ме възхваляват. Слагат ме на пиедестал. До такава степен са повярвали в поведението ми, че това е правилното, човешко държание, че е притеснително."

Фотограф: Вихро Ласков за #URBN.dir.bg

Все още не е излязъл напълно от Къщата, затова решаваме да му сътворим нов свят - в една друга, специална къща. Надникваме заедно в емблематична за София къща-музей, отскоро приютяваща дебютиращи артисти и хора извън клишето "арт", но носещи в себе си талант. Първото нещо, което приковава погледа на Wosh, който си поема въздух на терасата на Място 167 на улица "Г.С. Раковски" са "съседите му" - Пейо Яворов и Пенчо Славейков на отсрещния тротоар.

"Ако мога да създам мой кръг "Мисъл", както са направили Яворов, Славейков , доктор Кръстю Кръстев и Петко Тодоров - пак ще е четворка. Моята четворка са Джон Ленън, Литъл Ричард , Майкъл Джексън и Рей Чарлз. За да има бийт, да има фънки лудост и, разбира се, Майкъл, който обединява не само тези тримата, а всички в музиката", казва Стефан.

Говорим си с метафори и двузначни фрази, защото той борави брилянтно с думите, както си личи в текстовете на песните му. Речниковият му запас е впечатляващ, а познанията му в различни сфери може да те смаят. Стефан Иванов е обединение, но не литературно. Има естетически художествени изисквания, точно както и създателите на кръга "Мисъл", които ни гледат отсреща. Не само за литература, а за театър и всичко, което среща по пътя си. Успява да избяга от оковите на наследствената слава, която се предава през кръвта му. Син е на двама големи актьори, но колегите му в следването по режисура научават това едва в четвърти курс. Wosh MC има свой път и става известен заради него. Един от малкото, успели да избягат от примката, която затяга известността на родителите му. И под влиянието на своя алтернативен кръг "Мисъл" успява да надхвърля рамките на националното пространство и на своята съвременност. Отговаря на онези интелектуални условия, които имат за цел да изпреварват вкуса и културното равнище на масово приемащата публика, като трудно може да се впише в думата "традиционен". Защото Стефан Иванов е един различен шампион.

Фотограф: Вихро Ласков за #URBN.dir.bg

"Да, един скромен шампион съм. Като ми преведат хонорара, тогава ще се почувствам малко по-шампионски", шегува се победителят на народа.

Няма как да е комерсиален, макар в момента да се чувства така.

"Сега ще се забивам в мой си стил. Имам вече концепция, нещо много криво ще направя. Готвя нов албум - самостоятелен, помъдрял , с короната, всичко тежи. Започвам да правя каквото си искам в абсолютна независимост", разкрива за плановете си оттук нататък Стефан.

Вместо корона на главата, му слагаме червена шапка, която като с някакви магични свойства го вади от самия него. Хамелеон е като мястото, на което се намираме. Напуканите стени на старата сграда му отиват, защото казва, че кореспондират до известна степен с вътрешното му състояние в момента. Място 167 е построена през 1897 година. Оцеляла е след бомбардировки, което може да се каже преносно и за Wosh MC, и с което не много съседни постройки могат да се похвалят. Създадена е на мястото на пресъхнало блато, от тогавашния кмет на София Христо Попов, за да бъде дом на едно голямо семейство, където след време се ражда наистина Стефан, само че не Wosh MC, a Огнянов - един от наследниците.

Фотограф: Вихро Ласков за #URBN.dir.bg

"Значи тук е бил краят на София... съвсем логично е време за ново начало", отново играе със символиката Wosh. Още не може да повярва, че е спечелил с гласовете на непознати и дори подчертава, че не е правил нищо особено. Нямал е стратегия, нито цел.

"Честно казано вторият път в тази Къща бях доста по-напрегнат. Може би защото знаех какво ме очаква. Защото най-тежкото там е, че си сам. Нищо че има други хора. Спечелих... с нищо особено дефакто. С нормално поведение, което трябва да притежава всеки човек. Спечелих го с нищо извън природата на човека. За мен това е, което е правилно - усещаш го правилно и го правиш. И край", казва рапърът.

Хората виждат всичките му лица без маски. Така, както го прави в момента пред обектива на фотоапарата и камерата. Няма проблем да започне фрийстайл, да изиграе енергията си, да се смее шумно, с глас, така, както обича.

Фотограф: Вихро Ласков за #URBN.dir.bg

"Когато някой нещо ме дразнеше си го хоках. То пък не трябва да си затваряш очите пред някаква тъпотия", категоричен е победителят.

"Наградата и тая корона, която ми слагат на главата, или трябва да я разхождам като адски специален човек, или не знам как да се държа. Няма лош коментар, обсипан съм с комплименти. Всички обичат Wosh. Всяко едно съобщение не е от един ред, а е под формата на абзац. Не е "голем си", много си "зъл". Написаното започва с идеята, че ти ще кажеш нещо сериозно и искрено на този човек - на мен. Всеки ред е такъв. Всеки ред. Дори тези, които принципно не са се справяли по литература, са се спретнали и са си казали "сега ще му кажа това, което чувствам". Настръхнал съм от два дни. Непрекъснато чета и не мога да повярвам. Не знаех , че такова чудо е отвън. Играех собственото си същество. И изведнъж се оказа, че това е... Шок, истински шок".

Сега си мисли само как няма право да подвежда хората в грешна посока - абсурд е!

"По-скоро ще извървя друг път в тяхно име. Не мога да ги разочаровам оттук нататък. Имам усещане, че искам да ги прегърна всички. Ще поема всеки удар, за да са ОК те, защото те ме направиха такъв", казва Wosh MC.

Звучи досущ като Яворов и Славейков, живеещи със съзнанието за месианството и запазили докрай достойнството си на истински творци и водачи на нацията. Изкуството на Wosh MC, освен словото, е музиката, която мисли, че в случая с участието си в риалити формата остава на заден план.

Фотограф: Вихро Ласков за #URBN.dir.bg

"Просто човек съм. Изразявам се чрез музиката. Но е хубаво, че VIP Brother поставя границата. Хората си казват: "Той си е такъв, мани го какво пее, ама какъв е пич". Това, че не ме отъждествяват с музиката ми даже не ме дразни. Даже е готино, че правят съчетанието между мен като човек и мен като рапър, макар да не разбират песните ми. Не знаят защо ги пея, но вече са съгласни с тях".

Не влиза в ничии филми, освен в този градския, на #URBN. Такъв си е - различен във всяка секунда и в свой собствен филм. Има собствена позиция, но не е вашата. Защото може да не я харесва.

"Войната там, в тази Къща, е безмилостно жестока. Две страни воюват, на бойното поле сме. Там сме "Смело сърце", Мел Гибсън, представете си го. И в този момент аз не виждам смисъл нито в битката на едните, нито в битката на другите. Защото тя е безсмислена битка, тя е за пред камери и под надслов: "Аз съм много голям, това е моето его и няма да отстъпя". Ами ти си магарето на моста. Ако нямаш силата да отстъпиш, победител ли си? Защото, представи си, че ако ти си уверен, че си прав - как няма да отстъпиш? Има 150 хиляди камери, пред които ти опитваш да убедиш хората, че си прав, но всъщност го правиш, защото не си. По-умният отстъпва. Животът е прост. Наистина. Върви по човешкото и то няма да те предаде"

Сред новите му фенове, Wosh се запознава с други рапъри, метъли, пънкари, даже и поклонници на поп-фолк вълната.

Фотограф: Вихро Ласков за #URBN.dir.bg

"Вече съм поел по пътя, че всички ме знаят. Излизам от Къщата не толкова учуден от себе си всъщност. Скандалът и конфликтът не са били начинът за мен никога и радвам се, че го показах. Застанах без страх пред едно елементарно огледало".

В тийнейджърските си години, минавайки често покрай "Място 167" едва ли си е представял, че някой ден ще го поздравяват дори непознатите по улица "Г.С.Раковски". Всъщност първите часове "на свобода" прекарва именно на тази улица, с трима приятели в едно заведение.

"Всички маси минаха през нашата, за да ми стиснат ръката. Звънят трогнати, защото са ме усетили. А аз не съм готов да съм новия Левски. Радвам се, че не очакват да ги вдигам на въстание, защото аз съм "Не на войната", а винаги за разумните, правилни решения. Приемат ме не като водач, а като техен приятел, който ще ги успокои", казва Стефан.

Най-много от всичко и както винаги, му липсва музиката. Затова сега ще наваксва и макар да не е спал три дни, се готви да "забие" в студиото. Шумен е като цяло и го осъзнава, но не може да сдържи да удари с юмрук в масата, когато говори развълнувано. На китката му проблясва издайнически нова гривна, но не от онези "рапърските". А от тези, специалните, подарени от любими хора и със сантиментална стойност. На нея пише "Лошко", заради кучето, в което сценаристите на VIP Brother превърнаха рапъра.

Фотограф: Вихро Ласков за #URBN.dir.bg

"Имаше доста коментари за това, че когато някой ми казваше да направя нещо - го правех безапелационно. Така съм възпитан. Да угаждам на жените. Да се отнасям с тях като дами до момента, в който не поискат нещо друго", казва Стефан.

Пораснал е в къщата точно с един месец.

"Излизам малко умислен, малко тъжен, може би. Даже някои ми казаха, че и на екрана съм бил тъжен, ама пък и много се смях. Такъв е животът - хората са тъжни, замислят се, смеят се, после пак нещо ги човърка ... Но в Къщата, Дами и Господа, отпушете си ушите и повече никога не се главоблъскайте над този въпрос - това, което е случва е, че е ако си тъжен навън, там си 10 пъти по-тъжен. И това е факт, изчислено е от психолози. Ако си поплаквате на тъжен филм, както аз правя, там ще се съдерете да ревете"

Виждали сме го и да плаче, защото Добрият Wosh е с едно голямо, бързо биещо сърце, което не познава срам от собствените чувства. Казва, че мъжете плачат, когато нещо е трудно за обясняване. А простите неща трудно се обясняват.

"Елементарно е - наранил си някой. Иди кажи - "тъпо беше", защото ти си знаеш, че е тъпо и една седмица мислиш как да го завъртиш така, че да не е толкова тъпо. Не може да го скриеш, не ме убеждавай в обратното. Особено ако съм страничен наблюдател. Защото съм учил за режисьор и моята работа е да наблюдавам. Идвам и ти казвам - кофти е. Ти ми казваш, че съм луд... но по-добре да кажеш "sorry".

Благодарим на арт пространство "МЯСТО 167", които ни посрещнаха топло, въпреки кипящата подготовка за коледния им базар "Коледни неща"

Гардероб: NIKE and Champion от Buzz sneaker station