Един-единствен "Паразит" осмисли "Оскар"-ите
Какво се случи и какво не се случи на наградите на Академията
В нощта на 9 срещу 10 февруари в "Долби тиътър" в Лос Анджелис се проведе 92-рата церемония по връчването на наградите "Оскар". За всички зрители у нас, които са си направили усилието да станат в 3 часа през нощта, съжалявам и плача заедно с вас.
Това беше една от най-скучните, най-монотонно проточили се и предвидими церемонии по връчване на ценните статуетки на Академията. С малки, много малки изключения.
Какво се случи на наградите?
Най-сетне, на 56-годишна възраст, Брад Пит доживя да получи "Оскар" и то за поддържаща роля във филма на Тарантино "Имало едно време в Холивуд". Не че актьорът не беше благодарен, но на негово място бих се разгневила. Защо това се случва чак сега? И защо, след като е направил роли като тази в "Седем", в "Боен клуб", в "Странният случай с Бенджамин Бътън" и след чудесното му представяне в "Гадни копилета" - друг от шедьоврите на Куентин Тарантино? Сякаш Академията най-после се е събудила от сън и е разбрала, и е признала, че в Холивуд има един актьор на име Брад Пит, който не е просто добър. Той е адски добър.
Или може би, както самият Брад каза:
"Това е доказателство, че Куентин най-сетне е направил нещо като хората".
Филмът "Жокера" на режисьора Тод Филипс с блестящото изпълнение на Хоакин Финикс в главната роля, имаше цели 11 номинации за "Оскар" тази година. И знаете ли колко награди получи? Една. Извинете, наградите бяха две, като включим и тази за оригинална музика за Хилдур Гурнадотир. Една-единствена награда в основните категории, която отиде в ръцете на забележителния Хоакин Финикс. Той обаче, тъй като е почти толкова странен, колкото своя герой Жокера, намери за уместно от сцената на "Оскар"-ите да говори за опазването на околната среда, клонирането на крави, отнемането на млякото от кравата и подобни неща, които, не са лоши, изобщо не казвам такова нещо, но не бяха формулирани по най-добрия възможен начин за събитие от този вид.
Освен това Финикс сякаш искаше да събере всичко, което има да каже, а то явно бе много, в няколко минути, колкото са му били дадени за изява, и всичко, което каза, звучеше откъслечно, хаотично и като по-скоро като някакво оправдание за човека, който е бил, отколкото като благодарност за оказаната чест да получи тази ценна награда.
Но това е негово право. Все пак той е актьорът, който е заслужил своето място на тази сцена и в точно този момент има право да каже каквото иска по начина, по който му се иска.
Може би най-хубавото в речта му бе цитатът на покойния му брат Ривър Финикс:
"Тичай с любов към спасението и мирът ще настъпи".
Много поетично, доста имагинерно, но хубаво.
Еминем ни озари със своята светлина. О, да! Световните медии твърдят, че изпълнението на белия рапър било пазено в много строга тайна. Репетициите се провеждали на "заключени" врати, за да не се отметне Еминем от решението си да излезе на сцената и да забие парчето си "Lose Yourself" от филма "Осмата миля". Вярно, изпълнението му беше изненадващо и вдигна на крака целия "Кодак театър" или "Долби тиътър" (все става дума за мястото на провеждане на церемонията). Звездите буквално се отлепиха от седалките си, за да се поклащат в ритъм с белия рапър. Неговата поява обаче направи наградите не #OscarsSoWhite, а направо "So, so white". Сещате се, веднага се появяват коментари от сорта: "Даже и "тъмнокожите" рапъри не са поканени, поканиха бял".
Един-единствен "Паразит" осмисли скучната и монотонна церемония. Церемония без водещ, с нелепо написан сценарий за включване в актьорски скечове на иначе добри актьори, предвидима... церемония, която можеше да накара зрителите да заспят, ако не беше този южнокорейски "Паразит".
Той определено бе изненада, след като получи "Оскар" за най-добър филм, а Пон Джун-хо грабна наградата за най-добър режисьор, както и още две статуетки. От общо шестте категории, в които бе номиниран филмът, получи отличие в четири от тях. А и фактът, че е първата чуждоезична продукция, отличена във водещата категория за най-добър филм, е направо революционен за наградите на Академията.
Какво не се случи на наградите "Оскар"?
Не се случи голямата емоция, която всички очаквахме. Не се случи спойката между звездите, които се качват и слизат от сцената. Да не говорим колко актьори и режисьори останаха "извън борда". Режисьори като Мартин Скорсезе, Сам Мендес, Тод Филипс, Куентин Тарантиино и Педро Алмодовар не получиха нищо. Е, може би нищо, освен няколко думи на признателност от големия победител тази година Пон Джун-хо, който призна, че се е учил от тях.
Представяте ли си какво е било разочарованието на Сам Мендес, след като всички прогнози през последните седмици му предвещаваха успех на "Оскар"-ите. Очакваше се той да получи награда за най-добър режисьор и/или за най-добър филм с "1917". Нищо подобно!
Кога отново Тод Филипс ще направи пак филм като "Жокера"? Едва ли ще е толкова скоро. Затова тази година той също е сред големите губещи на "Оскар"-ите.
Куентин Тарантино е обещал да направи само още един филм. Да смеем ли да се надяваме, че 10-ият му бъдещ шедьовър ще бъде оценен от Академията и той ще успее да занесе статуетката "Оскар" у дома като най-добър режисьор? Трудно е да се каже.
А Мартин Скорсезе и всички велики актьори, които участваха в "Ирландецът"... Те, уважаеми дами и господа, не получиха абсолютно нищо, нито една награда на "Оскар"-ите.
Що се отнася до Алмодовар и неговия "Болка и величие", то може да се каже, че той бе много далеч от тази церемония.
Но никой не може да се сърди за това, нали? Все пак не може всички да спечелят. Вероятно вече в Холивуд и навсякъде по света са разбрали, че връчването на тези награди не е само церемония за раздаване на заслужени отличия, но то е по-скоро събитие, на което политкоректни фигури се изправят, за да благодарят на своите майки. Или пък събитие, на което си заслужава човек да пие до сутринта, както обеща големият победител на тазгодишната церемония - южнокорейският режисьор Пон Джун-хо.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}