Глен Клоуз стана известна, когато изигра Алекс Форест в трилъра от 80-те години "Фатално привличане". Но оттогава насам тя се превърна в холивудска легенда, като спечели три награди "Еми" и три "Златни глобуса". Седемкратно номинирана за "Оскар", Клоуз държи рекорда за жива актриса, която е спечелила най-много номинации за приза, без да го спечели нито веднъж. Последната ѝ номинация за престижното отличие на Академията е за главната ѝ роля във филма "Съпругата" по едноименния роман на Мег Уолицър. А седем може да се окаже нейното щастливо число...

Но Клоуз не е само икона на екрана - тя е и вдъхновение за жените навсякъде по света. Тя не е била много откровена за необичайното си детство (израснала е със семейството си в религиозна група). Но когато приемаше наградата си "Златен глобус" за най-добра актриса в "Съпругата", тя засегна миналото си, майка си и защо темата на филма резонира с нея.

"Чувствам, че това, което научих от целия този опит, е, че жените сме възпитателки и това се очаква от нас. Ние имаме своите деца. Имаме своите съпрузи, ако имаме достатъчно късмет, своите партньори. Но трябва да намерим и лична реализация. Трябва да следваме мечтите си. Трябва да кажем: "Аз мога да направя това" и трябва да ми бъде позволено да го направя".

Звездата е родена като Гленда Вероника Клоуз на 19 март 1947 г. в Гринуич, Кънектикът. Тя израства в града, за чието основаване са помогнали нейните предци. Има две сестри - Тина и Джеси, и двама братя - Александър и Тамбу Кисоки, които родителите на холивудската знаменитост осиновяват, докато живеят в Африка. Когато Клоуз е на 7 години, баща ѝ се присъединява към консервативна религиозна група, наречена "Морално превъзпитание" и премества семейството ѝ в Швейцария, за да бъдат по-близо до централата на групата. Описвайки групата пред сп. "Hollywood Reporter" тя казва:

"В общи линии не ти се позволяваше да правиш нищо или те караха да се чувстваш виновен за всяко твое желание. Ако говорите с някой, членувал в група, която в общи линии диктува как трябва да живееш, какво трябва да казваш и как трябва да се чувстваш, от момента, в който си на 7 години, до момента, в който си на 22 години, това оказва дълбоко влияние върху теб."

Баща ѝ е известен хирург, който напуска именията и добре поддържаните тревни площи на Гринуич, за да отвори медицинска клиника в Белгийско Конго (сега Демократична република Конго), когато Клоуз е на 13 години. Тя прекарва няколко години в Африка и в училища-интернати в Швейцария, преди да се върне в Кънектикът, за да живее с баба си и да учи в Розмари Хол, девическо училище в Гринуич. След завършването на гимназията през 1965 г. прекарва няколко години в турнета в Европа и Съединените щати с музикална група, наречена "Up with People". Именно там среща първия си съпруг, който е китарист и автор на песни. 

Embed from Getty Images

След първия си брак през двадесетте си години Клоуз се омъжва още три пъти, като всички завършват с развод. Тя има и дъщеря от връзката си с продуцента Джон Старк.

"Това е сложна история за мен", казва тя пред "The Guardian". "Бях омъжена преди колежа и то в нещо като уреден брак. Бракът ми се разпадна, когато отидох да уча както трябваше да стане. Бях на 22 години.

Embed from Getty Images

През 1970 г. се записва в колежа "Уилям и Мери" в Уилямсбърг, Вирджиния. Там открива любовта си към аткьорството. След като се дипломира през 1974 г. със степен по драматургия тя се присъединява към "New Phoenix Repertory Company" и дебютира на Бродуей през същата година. Следват поредица от други театрални роли и популярността на Клоуз нараства. През 1980 г. получава номинация за награда "Тони", което привлича вниманието на режисьора на филми Джордж Рой Хил, който ѝ предлага роля в "Светът според Гарп", за която получава номинация за "Оскар" за най-добра поддържаща женска роля.

Друга нейна номинация за "Оскар" е за превъплъщението ѝ в "Опасни връзки" - историческа романтична драма от 1988 г., базирана на пиесата на Кристофър Хемптън. Тя участва заедно с Джон Малкович и получава номинация за най-добра актриса за ролята си маркиза Изабел дьо Мертьой. Двадесет и три години след предишната си номинация за "Оскар" Глен отново е номинирана за най-добра актриса, този път за ролята си на Албърт Нобс. Тя губи наградата от Мерил Стрийп, която играе Маргарет Тачър в "Желязната лейди".

Embed from Getty Images

През 2009 г. Клоуз е удостоена с 2378-ата звезда на Холивудската алея на славата в Лос Анджелис. Тя прекарва голяма част от актьорската си кариера на сцената, като започва през 1974 г., когато е на 27 години. Една от най-значимите ѝ роли на Бродуей е ролята на Норма Дезмънд в "Sunset Boulevard" на Андрю Лойд Уебър, за която печели награда "Тони" през 1995 г.

Embed from Getty Images

Що се отнася до актьорската ѝ игра на малкия екран, талантливата знаменитост има награди "Еми" за драматичния сериал "Щети" (2008 и 2009 г.). Глен обича да пази костюми от телевизионните и филмовите си роли. Някои от тях облича, а други дарява или дава под наем. През 1990 г. тя дава назаем роклята си от "Опасни връзки" на Мадона за едно от изпълненията на попзвездата.

Любопитен факт е, че Клоуз и Лейди Гага са се борили за награди за най-добра актриса за ролите си в "Съпругата" и "Роди се звезда"  и на наградите "Изборът на критиците" за 2019 г. не беше по-различно, като двете си поделиха наградата за най-добра актриса.

Embed from Getty Images

Клоуз е основател на "Bring Change to Mind", организация, която работи за повишаване на осведомеността относно психичните заболявания. Тя се е посветила на популяризирането на психичното здраве, подтикната отчасти от биполярното разстройство на по-малката си сестра Джеси, което не е било диагностицирано до 50-годишна възраст.

Интересен факт за нея е, че когато са обявени номинациите за "Оскар", тя е изключила телефона си и е разбрала за това едва на следващия ден. "Направих го, за да се наспя", обясни тя пред в. "LA Times". 

Друго любопитно за Клоуз е, че тя е огромен фен на New York Mets и дори многократно през годините е пяла националния химн преди мачовете им, включително първия им мач през 1986 г.