Познаваме го като Терминаторът, като Мистър Олимпия, като човекът, който ни предупреди, че ще се завърне. Но Арнолд Шварценегер не е само бицепси и екшън реплики.

Зад образа на мъжа с железен поглед стои една дългогодишна, и често пъстра дори противоречива история на изказвания за жените и сексуалността. История, пръсната из интервюта, книги и сцени, където Арнолд е понякога безцеремонно откровен, понякога забавно провокативен, а понякога... изненадващо прогресивен.

Като културист и актьор той прекарва близо 30 години, говорейки, в собствени текстове и пред камери, за отношенията си с жените, за това как ги възприема и за сексуалността. Политическите му опоненти не пропускат шанс да вадят на показ някои от тези изказвания, рисувайки образ на сексист, женомразец или нещо още по-тежко. Но според приятелите и близките му, голяма част от тези реплики са или преувеличени за ефект, или откъснати от контекста, а понякога просто останки от една по-различна епоха.

Истината е, че Шварценегер, мъжът, който изгражда име с тялото си, никога не се е свенил да говори публично за това. Интересното обаче е, че зад всички скандални заглавия и спорове, стоят изненадващо балансирани позиции. Още от младите си години като бодибилдър, Шварценегер е говорил открито за възхищението си към нежния пол - не само като физика, но и като личности. В публичните си изказвания често го определя като равнопоставен, интелигентен, независим и най-вече силен. Той казва, че харесва жените, които са "по-умни от него", защото така можел да се учи от тях.

Арнолд винаги е искал да изглежда искрен. И като човек, който не си мери думите, често си позволява директни коментари, които не минават гладко през общественото сито. "Бих искал да гледам Бриджит Бардо как ходи на фитнес", казва в едно от ранните си интервюта. Откровено? Определено. Политически коректно? Едва ли.

Разбира се, когато влиза в политиката, тези изказвания се обръщат срещу него. Противниците му го обвиняват, че всичко, което казва за жените, е просто поза, една огромна фалшива фасада. Самият той обаче се защитава пред Опра Уинфри с думите: "Всичко, което се пише в медиите, е глупост и преувеличение." Неговата съпруга, Мария Шрайвър, също не остава безмълвна. Нарича го "пълната си противоположност" и допълва: "Той е най-милото и подкрепящо същество, което съм срещала." Според близки до него хора именно тя е била движещата сила, която е формирала Арнолд в мъжа, който открито защитава равните права на половете.

Мария Шрайвър и Арнолд Шварценегер, 2000 г. Снимка: Getty Images

Самият той още през 1976 г. в интервю за New Times споделя: "Дамата с мен трябва да изглежда добре. И определено искам да е по-умна от мен. Тогава мога да се уча. Харесвам агресивни жени, които могат да говорят добре и не са в моята сянка." А през 1986 г. в Rolling Stone допълва: "Обичам американките, защото са независими."

Снимка: Getty Images

Във фитнес книгата си "Бодишейпинг" от 1979 г. Арнолд пък пише: "Жените доказват, че наистина са равни на мъжете - не само психически, но и физически. Твърдението, че са по-слабият пол, е толкова несправедливо, колкото и нелепо." Според него идеалната жена е "силна, с характер и уверена." И, разбира се, смята, че трениращите жени са секси.

Но Арнолд не би бил Арнолд, ако от време на време не вкарва и някое твърдение, което шокира. В интервю за Playboy през 1988 г. казва: "Мразя, когато жените носят панталони. Нито на Мария, нито на майка ми им е позволено да носят." След това обаче смекчава тона: "Мария прилича на кралица... не си представям кралска фигура като нея да носи панталони." Добавя също, че често глади ризи у дома.

Мария Шрайвър и Арнолд Шварценегер, 2004 г. Снимка: Getty Images

Все пак... грубият език не е нещо ново за него. В интервю от 1991 г. за Rolling Stone нарича дъщерята на Роналд Рейгън, Пати Дейвис, "ревнива кучка", а през 1999 г. списание Talk го описва как с интерес разглеждал снимки на жени отзад, отбелязвайки: "Любимата ми част от тялото."

Но с времето нещо се променя. В последните години Арнолд често включва в интервютата си теми като равното заплащане, правото на аборт и трудностите на самотните майки.

Когато обявява кандидатурата си за губернатор през 2003 г. дори започва със шега за кола маска.

Типично за него. А на журналистически въпроси отговаря с усмивка: "Вече съм различен Арнолд." Това е и реплика, която повтаря от автобиографията си от 1977 г., където признава: "Преди чувствах, че жените са тук поради една-единствена причина. Сексът беше просто друг вид упражнение, друга функция на тялото. Отношението ми към всичко това се промени радикално."

В крайна сметка... кой е истинският Арнолд? Мачото с шегите от 80-те, политикът, борещ се за равенство, фитнес гуруто, който разбива стереотипи, или просто човекът, който казва това, което мисли, независимо колко неудобно звучи? Може би всичко това. Или пък просто човек, който наистина непрекъснато се променя.