17-11-2017 20-11-2018

Глория Петкова пред Life.dir.bg: Най-трудната ми роля е тази на майка

Безкрайно съм любопитна и винаги готова да поема риск

12:12 | 3 ноември 2018 | Автор : Еми Мариянска 9 39673 Снимка: Instagram

Българската манекенка и актриса Глория Петкова е истински космополит и "широк" артист. Тя е родена през 1991 г. и за толкова кратко време вече е била почти всичко, за което може да си мечтае една млада жена. Работила е като модел за световни марки, била е диджей, в момента на екран е филмът "Безкрайната градина", в който играе главната женска роля. В свободното си време рисува, а отскоро е и майка. Как се съчетават толкова много дейности, и всичките - успешно?

LIFE представя...

Вижте снимки на Глория >>

Глория, как се чувстваш в новата си "роля" - тази на майка?

Ролята на майка е най-важната и най-трудната роля, която съм имала някога. За нея няма как човек да се подготви. Дори когато смята, че е запознат с всичко, което предстои, го очакват изненади зад всеки ъгъл. Не предполагах че съществува подобна емоция. Безгранична любов към нещо толкова мъничко е окриляваща и едновременно с това - обременяваща.

Как се промени животът ти след появата на бебето?

Животът ми се промени към по-добро. Бремеността ми помогна да отсея истинските приятели и след появата на бебето, макар и много изморена, съм изпълнена с любов и щастие.

Намираш ли време за купони и срещи с приятелки?

Когато има желание, има и начин. Разбира се, че намирам. Това че съм мама вече, не означава че личността ми се е изпарила.

Спазваш ли специален режим след раждането?

Опитвам се да се храня здравословно и балансирано, защото кърмя и смятам съвсем скоро да започна и да тренирам.

Снимка: Instagram

Ти си успяла в толкова много и различни области. Ако трябва да "класираш" дарбите си, коя би сложила на първо място?

За мен на първо място в момента със сигурност е амплоато ми на актриса. Винаги съм смятала себе си за артист и нямам никакво намерение да се ограничавам само с едно изкуство.

Да си толкова много "неща" не разпилява ли личността? Или по-скоро я събира, за да бъде равновесна?

За съжаление това не е въпрос на избор. По-скоро е необходимост да изразяваш себе си чрез различни форми на изява, опитвайки се да намериш най-точния и най-искрен израз, който ще ти даде покой за момент. После продължаваш да дерзаеш.

Какво ще кажеш за героинята си, ролята си и работата си с екипа на филма "Безкрайната градина"?

Изключително удоволствие и привилегия за мен беше да бъда част от "Безкрайната градина". Екипът беше превъзходен. Професионализмът - на ниво. Това е в основата един проект да бъде успешен. Героинята ми, макар и първоначално лековата личност, разгръща своята дълбочина сред заринатия с отпадъци град. Контрастът е красив, а образът - трагикомичен.

Ще ти задам един доста личен въпрос: Излъчваш позитивизъм, оптимизъм... Но, оставайки насаме със себе си, не те ли плаши понякога, че за толкова кратко вече имаш зад гърба си толкова много? Щастието не е ли също един товар, който крие страхове за бъдещето?

У нас, в България, има тенденция българите да се плашим от щастието. Били сме прекалено дълго под турско робство, след това комунистическа стена е обграждала свободата ни и сме се научили, че щастието е опасно нещо, че то носи със себе си неизбежна болка и страдание. Свикнали сме да се крием, да лъжем и да се страхуваме от всичко. Аз не споделям тази "идеология". За мен поговорки от типа "Страх лозе пази" или "Много хубаво не е на хубаво" са останали от времена, които са минало. Мисленето ни трябва да се смени. Аз смятам, че щастието, когато бива пръскано и споделяно, призовава още повече щастие. Така работят енергиите.

Снимка: Instagram

Виж още Глория Петкова като... художник

Помня твоя разказ за полета ти със самолет над Седемте рилски езера. Връщайки се назад към този спомен, какво мислиш - кое кара човека да върши безразсъдства? Този "екшън", който очевидно кипи вътре в теб като неспокойна и творческа натура, вроден ли е или е някакво моментно чувство?

Вярвам, че хората, които са будни и не се примиряват с дадените обстоятелства, винаги търсят адреналина в най-различните му форми и прояви. Аз съм от тези хора. Безкрайно съм любопитна и винаги готова да поема риск в името на ново знание или неизпитана емоция.

Ами ако това с пилотирането един ден направи дъщеря ти? Би ли й позволила? Ще проявиш ли разбиране? Ще даваш ли свобода на децата си като родител?

Темата за свободата на децата ми е много важна за мен, но все още не бих могла да предвидя реакциите си. Едновременно съм безпощадно концентрирана в това да запазя физическата и психическата им цялост, но осъзнавам че понякога това ревностно "пазене" може да ограничи свободата им, което ще е проблем за развитието на личността им. Ще слушам инстинктите си и се надявам те да не ме подведат.

Не се случва на всекиго да участва в ревю на Готие? Как те поканиха?

По най-стандартния начин - с кастинг.

Какво означава "ъндърграунд" музика и има ли тя бъдеще като жанр?

"Ъндърграунд" има в почти всеки стил музика и той е изключително важен за развитието на всеки един жанр. Съвременният свят не би оцелял без своите "изключения".

Ти се омъжи на фона на джаз, а работиш с рапъри. Kато диджей обичаш да "смесваш"... Коя е все пак любимата ти музика?

Трудно ми е да кажа кое обичам повече - джаз, класическа музика, дарк уейв или соул? Но знам, че не мога без нито един oт тях. В различни моменти от живота ми всеки от тях има място и изява.

Защо реши, че нямаш бъдеще като певица? Или това не е окончателно?

Ха-ха, може би съм реалист по отношение на гласовите си заложби. Това, разбира се, не ми пречи да си пея под душа.

Най-баналният въпрос: бъдещите ти творчески планове?

Единственият план, който имам, е да продължавам да дерзая. Да не спирам да се интересувам и да уча. Да се развивам и да ставам по-добра в нещата, с които се захващам.

Какво си пожелаваш за бъдещето и как се виждаш, да речем, на 50?

Пожелавам си здраве. Виждам себе си в някоя италианска провинция, в двора на вилата си, наслаждавайки се на коктейл и хубава книга. Пожелавам всекиму подобно блаженство.