Юлияна Дончева: Само вярата, любовта и емпатията могат да ни спасят от бездушния свят на машини и технологии
Новата й книга "Лавината“ е завладяващ роман, който умело преплита елементи на трилър, драма и научна фантастика, за да ни потопи в опасния свят на височинния алпинизъм и в още по-непознатите територии на човешкото съзнание. Какво бъдеще ни очаква?
Какво ще се случи, ако границата между смъртта и живота стане толкова тънка, че може да бъде изтрита и ликвидирана от един компютър? В романа на Юлияна Дончева всичко е възможно. Един компютър, един изкуствен интелект, който влива мисли и действия в спящ мозък. Нима това е живот? Онзи, който трябва де се живее? Отговорът е някъде там, в романа, и ни бие шамари за настоящето и бъдещето на един живот, подвластен на чужди мисли...
"Лавината" е психологически трилър. В него чувствата и емоциите на героите се лутат в различни посоки заради все по- сложното време, в което живеем, а трудните, почти невъзможни избори променят не само личните им съдби, но и тези на околните, пояснява Дончева за новия си роман.
Юлияна Дончева е автор на книги, телевизионна водеща, бизнесдама. Започва телевизионната си кариера в италианската телевизия RAI 2 през 1990 г. След завръщането си в България става автор и водещ на предаванията "Звезди в ефира" и "Стил" по БНТ, "Извън контрол" - политическо предаване по телевизия "Евроком". Участва и в "В неделя с..." по БНТ, "Високи токчета" по bTV. Автор и водещ на политическото предаване "Пресечна точка" по ТВ7.
Юлияна Дончева е народен представител (2001-2005) от листата на НДСВ, заместник-председател на парламентарната група на НДСВ, а след това и на парламентарната коалиционна група на отцепилата се партия "Новото време". Като част от "Новото време" два пъти се кандидатира за кмет.
Юлияна Дончева е завършила природо-математическа гимназия в Шумен и Университета по архитектура, строителство и геодезия, специалност "Геодезия, картография, фотограметрия". Специализира евроинтеграция и МИО в Университета за национално и световно стопанство.
Тя е автор на четири книги: "Код "червено": Моята истина за храната", "Код "червено": Ботокс в ума" и на романите "Пътят" и "КриптоQueen". "Лавината" е най-новата ѝ творба.
През 2005 г. става носител на Ордена на звездата на италианската солидарност, връчен ѝ от президента на Италия Карло Чампи.
Вижте какво споделя за новата си книга и новите предизвикателства в специално интервю на Оля Ал-Ахмед за Life.
Юлияна, да започнем от един въпрос който несъмнено вълнува голяма част от аудиторията. Защо избрахте това заглавие за най-новата си книга?
- Действително, заглавието може би е смущаващо за онези, които са чели "Лавина" на Блага Димитрова и са гледали едноименния филм от 1982 г. , който беше явление за времето си. Обмислях различни варианти, но никой друг не се доближаваше така точно до посланието на романа ми. Търсех не просто природна стихия, а символ на всепоглъщаща сила, която да връхлита внезапно и безмилостно, помитайки всичко по пътя си- чувства, съдби, емоции. В края на романа читателите ще разберат каква е идеята ми за това име...
"Лавината" е завладяващ роман, който умело преплита елементи на трилър, драма и научна фантастика, за да ни потопи в опасния свят на височинния алпинизъм и в още по-непознатите територии на човешкото съзнание. И все пак към кой жанр ще определите вие самата, като автор, романа си?
-"Лавината" беше замислен като роман, в който фентъзи елементите да са на границата на съвременната реалност и онова, което очакваме да се случи в близко време. Но технологиите днес се развиват с такива темпове, че с лекота надминаха дори и най- смелите ми представи за бъдещето. Докато пишех, виждах как моменти от книгата, които до скоро смятах за фантастика се превръщаха в реалност. Затова не съм сигурна, че "Лавината" може да е фентъзи роман. По-скоро бих го определила като психологически трилър. В него чувствата и емоциите на героите се лутат в различни посоки заради все по- сложното време, в което живеем, а трудните, почти невъзможни избори променят не само личните им съдби, но и тези на околните.
Защо избрахте точно тази тематика за книгата си? Кой ви насочи към тази толкова съвременна и вълнуваща тема? Кой е "виновникът"?
- Истинският "виновник" и вдъхновител за тази история е моят голям син. Ежедневните ми разговори с него за все по-нарастващото влияние на технологиите в живота ни пораждат у мен безкрайно много въпроси, които често остават без категоричен отговор. Тревожи ме вероятното бъдеще, в което изкуствения интелект ще стане не просто инструмент , а неразделна част от ежедневието ни. Как например ще бъдат прекроени човешките взаимоотношения? Ще се променят ли чувствата, които изпитваме- любов, вярност, усещане за справедливост в новия технологичен свят, който се променя със зашеметяващи темпове? Много са въпросите и дилемите в романа, важно е да достигнат до точната аудитория.
- Готова ли е според вас читателската аудитория за такъв сложен и заплетен сюжет, малко застрашаващ....
- Съвременната световна литература показва, че се търсят истории, които изследват границите между човешкото и технологичното. Романи с подобни сюжети са изключително актуални и се радват на огромен успех, защото читателите са любопитни към новата реалност, която ще промени напълно живота и взаимоотношенията между хората. Вярвам, че българския читател също е любопитен към темата и е готов към тази провокация, въпреки консуматорските нагласи, които заливат социалните мрежи.
Вижте снимки от премиерата на книгата
Споделихте на представянето на книгата, че сте бързала да я напишете, защото във всеки един миг фантастиката се е превръщала в реалност. Какво по-точно имате предвид?
- Бързината, с която напредват технологиите ме притискаше, докато пишех " Лавината". Елементи, които доскоро изглеждаха като плод на най-смелите фантазии, вече променят начина, по който живеем и общуваме. Вземете например генерирането на реч от текст. Съвременните TTS системи не просто четат, те имитират човешки гласове с все по-голяма прецизност, предавайки интонация и дори нюанси на емоции - точно както се опитах да пресъздам дигиталния глас на Алекс. Още по-тревожен е напредъкът в deepfake технологиите. Възможността да се генерират реалистични видеоклипове, в които хората говорят и действат по начин, който никога не се е случвал, отваря врати за огромни манипулации, както виждате и в романа. Усещането, че докато пиша за хипотетични бъдещи технологии, те вече правят първите си плахи стъпки в реалността беше вълнуващо, но и плашещо. Това ме подтикна да завърша историята в романа си възможно по-скоро, преди фантастиката окончателно да се слее с действителността. Разбира се в книгата има и други технологични аспекти, които ще оставя на читателите сами да открият.
Нима романът ви е вече пълна възможна допустима реалност?
- Абсолютно! Когато започнах да го пиша преди година, идеята за копиране на човешкото съзнание все още изглеждаше като далечна хипотеза, обект на философски дебати и научна фантастика. Сега обаче виждаме как се правят реални опити за детайлно картографиране на структурата на човешкия мозък - създават се сложни "мозъчни карти", които целят да разкрият как са свързани отделните му части и как протича информацията. Паралелно с това, напредъкът в невроинтерфейсите е все по-очевиден, позволявайки директна комуникация между мозъка и външни технологии. Макар да сме все още далеч от пълноценното прехвърляне на съзнание в компютър, както е заложено в "Лавината", тези първи стъпки несъмнено ни приближават до свят, в който подобни възможности са все по-възможни.
Ще продължите ли да творите в този жанр? Възнамерявате ли да напишете още книги с подобна тематика?
- Има още много пластове за изследване в тази крехка граница между човешкото и изкуственото, между любовта и обсебването в ерата на свръхтехнологиите. Бих искала да продължа да се ровя в тези въпроси, да видя докъде могат да стигнат героите ми, как ще се адаптират към една все по-несигурна реалност. Разбира се, читателската аудитория винаги е важен фактор. Ако "Лавината" срещне отзвук и провокира дискусия, ако успее да докосне сърцата и умовете на хората, то със сигурност ще имам още истории за разказване в този завладяващ и същевременно тревожен жанр.
Бихте ли загатнали само за какво става дума в романа за да заинтригуваме онези, които все още не са го прочели?
- Ще започна с любовта между двама души, която след провеждане на експеримент е поставена на изпитание. Промяната на комуникацията между тях, намесата на изкуствен интелект, обсебването от него, битката за доминиране във връзката- това са част от препятствията, през които трябва да преминат героите. Всеки читател може да открие сходни житейски ситуации със собственото си ежедневие и да размишлява върху въпроса как би реагирал той. Фантастичният момент в началото е само повод да провокира различни човешки реакции и решения, а всичко останало е напълно реалистично.
Все пак в книгата става въпрос за експеримент с прехвърлянето на данни от мозъка на млад мъж, тежко пострадал от лавина. Фантастиката е как лекарите експериментално дигитализират мисловните процеси и ги отделят от тленното тяло. Този експеримент не е ли опасен? Възможно ли е това да се превърне в свръх разум, доминиращ над човешките възможности?
- Идеята да вкарам в сюжета експеримент със съзнанието на човек е за да провокирам размисли върху приближаваща опасност. Възникване на свръхразум и неговия неконтролиран потенциал поставят сериозни етични дилеми, които повдигам в книгата. Дали имаме право да се намесваме толкова дълбоко в природата на съзнанието? Какви са гаранциите, че създаденото от нас няма да се обърне срещу нас? "Лавината" не дава лесни отговори на тези въпроси, а по-скоро цели да провокира размисъл за бъдещето, в което границите между човек и машина стават все по-размити. Опасността от създаване на свръхразум, доминиращ над човечеството е реална заплаха, която не бива да подценяваме и която е заложена като подтекст в цялата история.
На премиерата на книгата споменахте, че два пъти сте се допитвала до ИИ. Веднъж преди да започнете романа и втория път съвсем наскоро. Та какво ви сподели този умник, знаещ всичко? За какво го питахте?
- Да, така е. Когато ми дойде идеята за експеримента, с който започвам историята, попитах дали някъде се правят подобни опити. ИИ ми отговори, че това е в сферата на фантастиката и сме на светлинни години от осъществяването й. Година по-късно разбрах от "умника", че вече три компании работят над подобни проекти...Вече не съм убедена, че им трябват "светлинни години", за да реализират подобна идея.
Изобщо застрашени ли сме от ИИ? Ще ни завладее ли напълно ?
- Ако търсите личното ми мнение, то е в края на книгата. Трябва да сме подготвени, защото Лавината идва, а моето поколение като че ли не си дава сметка за промените, които ще настъпят до година -две. Свикнали сме прогреса да върви с по-бавни стъпки, да разполагаме с време, за да осъзнаем случващото се, но всичко вече е различно. Затова написах тази книга. Имаме нужда да поговорим на тази тема.
Едно българско радио е въвело ИИ като новинар, и новините на всеки кръгъл час се четат от ИИ. Бяха съкратени редица журналисти. В една друга печатна медия дописките и политическите новини се пишат не от журналисти, а от ИИ. Въвеждането в реалния живот на ИИ заплаха ли е според вас? Ще отпаднат ли професиите, които хранят стотици семейства?
- Прекрасен въпрос! Подобни опасения са напълно основателни и са свързани с все по-бързото навлизане на изкуствения интелект в живота ни. Според мен, въвеждането му в реалния живот крие значителни заплахи, но същевременно носи и потенциал за развитие, стига да подходим към него разумно и с ясен план. Относно отпадането на професии - това е процес, който вече наблюдаваме и който несъмнено ще се задълбочи. Първоначално фокусът беше върху автоматизирането на рутинни и физически тежки задачи, но се оказва, че най-уязвим за промените е интелектуалният труд. Това е огромен проблем, за справянето с който никой не е готов. Ще започнат да отпадат професии една след друга без да имаме алтернатива за реализация. Способността на ИИ да обработва огромни количества данни, да анализира, да създава съдържание - било то текст, изображения или дори архитектурни проекти - наистина е плашеща за много хора, чиито умения доскоро се смятаха за незаменими. Такава е част от разказа "Лавината", за да сме подготвени за случващото се.
Неясно е и бъдещето на нашите деца- нямаме идея какви ще бъдат професиите, необходими след няколко години, а образователната система изостава от темповете на технологичните промени. Това изисква спешно преосмисляне на учебните програми, наблягане на умения, които ИИ трудно ще възпроизведе - креативност, критическо мислене, емоционална интелигентност, междуличностни комуникации.
И все пак кой ще победи - искрените чувства и любовта или мозъкът, включен към компютър? Кой ще е над всичко? Любовта или бездушно устройство, навлязло в нашите обезумели мозъци?!
- Нужно е преди всичко широко обществено осъзнаване на тези предизвикателства и разработването на ясен план за справяне с тях. Въвеждането на ИИ трябва да гарантира, че технологичният прогрес ще служи на човечеството като цяло, а не само на компаниите, които създават различните му варианти. Иска ми се да звуча оптимистично и да кажа, че Човекът ще победи ИИ , но не виждам как това може да се случи.
Още през 1965 г великия британски математик Ирвинг Джон Гуд е предрекъл, че последното изобретение на човека ще бъде "ултра интелигентна машина", която ще надмине интелекта на всеки човек, колкото и умен да е той. Тази негова идея е изключително влиятелна и се цитира в дискусиите за потенциалните рискове , свързани с развитието на свръхразум. Както виждаме, 60 години по-късно това вече е факт...
В края на нашето интервю какво ще е вашето послание към "него", към Изкуствения Интелект и какъв ще е вашия апел към хората, към Човеците и човечеството?
- В тази ситуация апел може да има само към хората, които вземат решения, а те както виждаме са обезумели и едва ли чуват предупреждения. На нас не ни остава нищо друго, освен да се информираме и да говорим по темата, за да сме подготвени за предизвикателствата. Само вярата, любовта и емпатията могат да ни спасят от бездушния свят на машини и технологии, който се очертава пред нас.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
Вижте първите 15 финалистки в конкурса "Най-красива абитуриентка"
Звездата на турските сериали Чагатай Улусой вече е с български паспорт
Кой уби Златното момиче на Холивуд Натали Ууд?
Никол Кидман – звездата, която се ужасява, че плаши хората
Кралски експерти: Меган Маркъл нарочно привлече известни личности на сватбата си през 2018 г.
Звездата на турските сериали Чагатай Улусой вече е с български паспорт
Никол Кидман – звездата, която се ужасява, че плаши хората
Кой уби Златното момиче на Холивуд Натали Ууд?