Кое е по-скандално — да си политик-убиец или да си политик-гей
"Един много английски скандал" рови в миналото и задава неудобни въпроси
Английската политика винаги е съдържала известна доза скандал. В историята се е случвало даже скандалът да прекрачва граници, твърде шокиращи дори и от днешна гледна точка. Пример за това е съдебният процес, свързан с лидера на Лейбъристката партия от 60-те и 70-те години Джеръми Торп, чието име е забъркано в слухове за хомосексуална афера с доста по-младия Норман Джосиф, приел фамилията Скот. Връзката между двамата е гореща, тайна и абсурдна, защото става дума за мъже с много различен социален статус и много различно отношение към тайните. Когато в историята се намесва опит за убийство, нещата тотално излизат от контрол. Действието се развива във времена, когато да си гей e престъпление, а да си гей-политик е равносилно на самоубийство. Неслучайно по-късно в живота си и двамата мъже сключват брак с жени, Торп дори има две съпруги. Животът продължава, но някои скандали така и не остават зарити в архивите.
Горе долу така звучи една истинска история, която се оказва идеален сценарий за филм. Добрата новина е, че това вече е филм - по-скоро мини сериал в три части. "Един много английски скандал" (A Very English Scandal) е продукция на BBC и Sony Pictures Television, която излезе по екраните на Острова това лято. Можем да очакваме сериала в началото на ноември по HBO и в HBO GO, които са доказали вкуса си към подбора на висококачествени нови британски продукции.
В ролята на лидера на Лейбъристите Джеръми Торп можем да гледаме Хю Грант, а като негов екранен партньор, в ролята на любовника Норман Скот, ще видим красивия и изтънчен Бен Уишоу.
Името на 38-годишния Уишоу доби популярност с филма "Парфюмът: историята на един убиец" (2006) по книгата на Патрик Зюскинд. Той участва и в "Облакът Атлас" (2012), "Суфражетки" (2015), както и в ролята на интелигентния агент Кю от филма за Джеймс Бонд "Спектър" (2015).
Специално за Dir.bg Уишоу даде интервю по време на снимките на сериала, в което разказа за своите впечатления от сценария, за срещата си с истинския Норман Скот, в чиято кожа се въплъщава на екрана, и за това как се снима интимна сцена в леглото с актьор като Хю Грант.
Чувал ли бяхте, преди да започнат снимките, истинската история, върху която се основава сериала?
Не, никога. Бях дете и никога не бях чувал за Джеръми Торп. Но историята не беше откровение. В смисъл, че в нея всичко е правдоподобно и е нещо, което се случва доста често и сега. Нямам предвид задължително убийството. Но нещата, които за мен бяха възхитителни и вълнуващи, бяха в абсурдността на всичко онова, което Норман е направил. И този вид странни, случайни превратности и обрати, които съдбата е отредила на тези двама души - често трагични обрати.
Направихте ли собствено проучване на персонажите?
Прочетох книгата на Джон Престън, в която има много детайли за различните превратности и обрати на техните животи. И след това започнах да се осланям повече на инстинкта си и на своите разбирания за Норман и за начина, по който той трябва да се държи.
Срещнахте ли се с е Норман Скот?
Да. Винаги е интересно да срещнеш наистина човека. И след това е много интересно да бъдеш отговорен, когато му правиш портрет. Искаш да бъдеш възможно най-малко осъдителен и просто да се опиташ да погледнеш от неговата гледна точка.
Изучихте ли маниерите му или по-скоро търсехте начин да усетите как да го изиграете? Не беше ли повече до това да установите как той възприема нещата?
Малко, да. Тъй като той не е някой, когото повечето хора познават, се освободих от това да създавам впечатление за него - но в същото време той имаше доста специфичен и необикновен начин на говорене, който ти се иска да уловиш, защото е доста забележителен. Той си е създал личност и акцент, който е доста необичаен, от онова време. Да се срещна с него беше полезно по някакъв начин и същевременно не толкова. Защото мисля, че той сега гледа на всичко случило се по доста различен начин. Но го направих основно за да добия усещане за него и за начина, по който той вижда нещата. Той е много приятен човек на първа среща, много чаровен, много забавен, много умен.
Симпатизирахте ли му малко, защото е част от тази история?
Определено. Не можеш да не изпитваш симпатия към начина, по който той разказва историята. Мисля, че начинът, по който той вижда нещата е, че върхушката се е опитала да се обедини в защита на един от своите и той самият се е превърнал в жертва на всичко това.
Вие по този начин ли го играете?
Аз не вярвам в жертви и насилници, не ми изглежда точно така в живота. Винаги е по-сложно. Моето усещане е, че Джеръми и Норман са си паснали много. Те и двамата не отстъпват от своето. Част от продължителната им обсебеност един от друг е била, защото те са били равни в някои отношения и не толкова - в други.
Обичате ли да работите с животни - в сериала има много кучета и коне?
Обичам коне. Доста трудно се играе с кучета, защото те всъщност не играят - никога не правят едно и също нещо два пъти. Кучето, което ми дадоха... Имаше един странен момент, когато Норман се чувства зле и то внезапно започна да ме ближе.
Какво беше усещането да снимате страстни любовни сцени с Хю Грант?
Интересното нещо е, че същинската част от любовната афера в сценария на Ръсел (сценариста Ръсел Дейвис - бел. пр.) е доста кратка. Става дума за десетилетия и десетилетия история за покриване, затова действието е много сгъстено. Но Хю беше блестящ. Много забавен, много ангажиран, детайлен, умен. Ръсел го е написал като черна комедия - не че няма ужасни и трагични елементи, но действието препуска като някаква странна комедия.
Мислите ли, че има значение, че Ръсел е автор на сценария, а вие играете, така че има гей хора в сърцевината на сериала и е по-лесно да се намери хумора?
Казах като черна комедия, това не означава, че го пародира или омаловажава. Просто признава абсурдността на живота. Фарсово е точно по начина, по който животът понякога е. Нищо от това, което Ръсел е написал, не е преувеличено или плод на фантазията. Мисля, че животът, дори когато е ужасен, има своя смешен елемент.
Какво мислите за дрехите и косата на хората от 60-те и 70-те?
Обичам ги. Имам предвид, че те са ужасни, но ги обичам. Това (показва косата си) е перука. И добавя толкова много към комедията и трагедията на цялото нещо.
А отношенията през 70-те? Съдията, който обобщава всичко, когато Торп е оправдан за подбуждане и заговор за убийство, беше шокиращо хомофобски настроен.
Шокиращо е за нас сега. Но аз съм някак изумен, защото усещам как отношенията наистина, наистина масово са се променили през последните около пет години, когато стана действително неприемливо да казваш подобни обидни неща дори шепнешком. Нo мисля, че през по-голямата част от живота ми беше приемливо да се говори така и се сблъскваш с това много често. Може да си съдия от Върховния съд и да казваш всички тези отвратителни неща и да рисуваш Норман като истеричен педал. Ужасно е, но и един вид забавно също така.
Мислите ли, че ако Джеръми и Норман се бяха срещнали днес, отношенията им щяха да бъдат различни?
Не знам. Сигурно в началото на историята двамата герои не могат да бъдат честни относно своята сексуалност и Джеръми никога не е бил честен - и не би могъл да бъде. Но не знам дали това е единственото нещо, което се случва на тези двама души. Мисля че има и други усложнения в техните характери.
Даде ли Норман своето крайно одобрение на героя, изигран от Вас?
Показахме му някои от нашите заснети кадри - той се разпозна в тях и каза, че да, би могъл да бъде той. Но аз вече съм се примирил с факта, че той няма да бъде удовлетворен, защото не съм сигурен че изобщо е типът човек, който някога би могъл да бъде доволен.
Ако историята, самият сценарий или интервюто ви заинтересуваха, не забравяйте да проследите всичките превратности в съдбата на героите по HBO и в HBO GO.
Защото отговорът на въпроса "Кое е по-скандално: да си политик-убиец или да си политик-гей?" остава все така интригуващ и днес.