Pavell & Venci Venc‘: "Булгари" е опит за самокритичен автопортрет, визиращ деструктивните поведенчески навици на всяка нация
За един различен, но въздействащ проект
В началото на месец май Pavell & Venci Venc", известни със силните си ритми, представиха най-новото си парче, на което двамата са автори. То носи заглавието "Булгари", а в него те дават израз на обичта си към българското, но също така запознават слушателя със своя поглед към всичко онова, което го руши. В композицията момчетата вплитат и откъс от известната българска песен - "Кога зашумят шумите", за която Венци признава, че е най-първата песен, в която се влюбва и запява още като дете.
Сингълът звучи различно от всичко, правено досега от дуото, и може би на това се дължи част от неговия успех. Именно той е повод за днешното ни интервю с двамата артисти.
Здравейте, момчета! Къде ви заварвам сега, когато ограничителните мерки у нас най-после се поразхлабиха?
Venci Venc': В офиса на "Вирджиния Рекърдс", даващ интервю за Dir.bg.
Pavell: В Дюлево, където майка ми и пастрокът ми си купиха една малка спретната къщурка с две липи отпред и двор, за който да се грижат през уикендите. Имат я от две години, но аз за първи път я виждам, защото все отлагах ходенето там. Предполагам, че карантината ми е дала решителност да направя всичко онова, което е трябвало. Иначе преди Дюлево изкарах седмица в Несебър, а преди това - два дни във Враца.
Всъщност, възползвахте ли се от възможността да се натоварите в колата и да смените пейзажа веднага след като КПП-ата паднаха?
Venci Venc': Да, със скромното ни семейство от 15 млади и проактивни хора, които много обичам, веднага се организирахме и отскочихме до няколко любими места.
Pavell: Да, както вече споменах и в предния въпрос. Но като цяло никога не ми е скучно, умът ми винаги е ангажиран с нещо, от книга или филм до настолни игри или най-нормалното за мен - правене на музика.
Във всеки един аспект, последните 2 месеца бяха огромно предизвикателство за всички, вие как се справихте с този своеобразен домашен арест? Как накарахте дните да минават по-леко?
Venci Venc': С внимание към вътрешния ми свят. Полезно и малко забравено действие. Когато правиш музика, се вглъбяваш в себе си и намираш истинските теми, които те вълнуват извън суетата на нормалното ежедневие. Един от идолите ми в изобразителното изкуство - графити артиста NASIMO ме вдъхнови да погледна нещата от този аспект.
Pavell: Успях да прочета всички комикси, които бях събрал в колекция, без никога да отворя. Също така изиграх всички възможни игри на плейстейшъна и започнах да тренирам всяка сутрин. Общо взето направих всички неща, за които преди това не успявах да открия време.
Хайде сега да направим един рязък завой към последното ви парче "Булгари". Това е един изключително интересен проект, който сякаш се различава от всичко, което сте правили досега. Как решихте да преплетете "Кога зашумят шумите" във вашия сингъл?
Venci Venc': Всъщност беше логично да изкажем мнението на общността и поколенията, които представляваме с гласност. Много хора мислят нещата, които импрегнирахме в и между редовете.
Pavell: Венци инициира тази част от трака. От там аз "захапах" куплетите и парчето се роди само за отрицателно време, въпреки че проект с такова име сме започвали още през далечната 2014 г.
Има ли конкретна причина да се спрете точно на тази народна песен, а не на някоя друга?
Venci Venc': Първата песен, която грабна сърцето ми още в ранно детство. Може би посланието и е оставило следи, които намирам като общи в държавата и маниера ни на мислене.
В един от куплетите текстът гласи "Не можем да смогнем на злобата, плюем по Кобрата, плюем по Гришо. К'во са постигнали - според теб нищо. К'во са Бербатов, бе, к'во са Стоичков? Те са боза, ти си силен във всичко"... Болезнена откровеност. Да разбирам ли, че намирате българина за язвителен и самонадеян?
Pavell: "Булгари" е опит за самокритичен автопортрет. "Язвителен" и "самонадеян" са твърде сложни за проумяване от лирическия герой на песента "качества". Тук визираме деструктивни поведенчески навици, съществуващи във всяка нация.
Venci Venc': Разлика можем да намерим по-скоро в честотата на проявленията.
Вие сблъсквали ли сте се с подобна злоба?
Venci Venc': Сблъскваме се често, да. Обикновено това са хора, които винаги се захващат с външните белези на човека отсреща - дрехи, татуировки и стил на себеизразяване чрез поведение. Аз усещам тази злоба като слаб полъх на пролетен вятър, блъскащ се в тухлена стена.
Pavell: Разбира се. Но не искам да обръщаме песента в защитна реакция на Pavell & Venci Venc" към хейтърите, защото тя не е това. "Булгари" наистина е просто едно мнение за заобикалящата ни среда.
Всичко това отново потвърждава тезата, че дори и славата си има определена цена. Вие какво заплатихте за нея?
Pavell: Славата може да е доста опасна компания, а ако се влюбиш в нея - край, свършен си. Не позволявам на този ефирен прах да ме заслепява. А и звездният статус в България е трудно постижим. С Венци всъщност сме доста обикновени момчета от двата края на страната ни. Можеш да ни срещнеш в супермаркета, в парка, дори в аптеката, когато настинем, но като изключим безобидните искания за автограф или снимка, нищо по-фрапантно не ни се случва.
Venci Venc': Славата сама по себе си е следствие. За формулата на успеха е нужен огромен ресурс от усилия и работа, които изискват най-ценното, което притежаваме в този живот - времето и вниманието.
Народът ни обаче определено има и положителни качества, вие на кое от тях се възхищавате?
Venci Venc': Дълбочината на социалните контакти. България е пълна с малки, но силни социални структури.
Pavell: Аз се възхищавам на търпението, което имаме.
Обратно към песента. Кои са локациите, на които заснехте клипа? Личи си, че работният процес е продължил повече от ден. Случи ли се нещо интересно или забавно, докато ходихте от едното място на другото?
Venci Venc': Снимахме във Враца и Видин - два невероятни български града със спиращи дъха забележителности. Хората и природата, с които се срещнахме, бяха лъч светлина на надеждата, който е тук пред нас, и само чака да пробие облаците - метафорично.
Pavell: Колкото и стриктно да искахме с Петко Андонов - нашият оператор и режисьор да си свършим работата, винаги ставаше нещо смешно, което ни разсейваше отново и отново.
Макар баловете да се отменени, намираме се в абитуриентския период на годината. В тази връзка как мина за вас тази специална вечер, която е край за един от етап в човешкия живот и начало за друг?
Venci Venc': Не си спомням много от онази нощ. Балът до голяма степен е изсипване на торба с пари, която по-разумните могат да използват за начален житейски капитал. Лично аз заложих на този вариант.
Pavell: Не му отдадох голямо значение тогава, дори отказах да нося костюм и отидох с кожено яке и спортен панталон с ципове (смее се).
Няма как да не попитам - бяхте ли прилежни ученици?
Venci Venc': Не бях от най-послушните ученици, но пък за сметка на това оценките ми винаги бяха добри.
Pavell: Бях прилежен до 5-ти клас, отчасти и 6-ти. След това бих акцентирал повече на "ученик", отколкото на "прилежен" (смее се).
Последен поглед към гимназиалните години. Кой е учителят, който никога няма да забравите?
Pavell: Виж, това е хубав въпрос. Малко преподаватели успяваха наистина да привлекат вниманието на целия клас. Това не е работа за всеки. Отговорно е колкото да си полицай или лекар. Г-жа Александрова, която ми преподаваше по биология, направи предмета интересен за мен.
Venci Venc': Г-жа Точева от 148 СОУ, която ми преподаваше до 4-ти клас. Това е жената, която ме научи на писмо и четмо. Също така поздрави на г-жа Пушкарова - учителката ми по български език и литература от 138 СОУ, която някога подтикна в мен любовта към поезията.
Интересно ми е как всеки от вас би представил другия.
Venci Venc': Мost valuable player.
Pavell: Често съм казвал, че Венци е стара душа. Вероятно в предишните си животи е научил всички важни уроци и сега носи цялото това знание със себе си още от раждането. Той не се променя с годините. Все същият бохем си е.
Постигнали сте много, но коя е мечтата, която все още не сте достигнали?
Pavell: Не е само една. Според мен човек има голяма нужда от несбъднати мечти. Такива, които да карат съзнанието му да блещука нощно време преди сън. И такива, които да го карат да се буди с нетърпение сутрин. Често съм се самоопределял като мечтател. Клише е, но е истина. Така живея. Сещам се за някоя несбъдната мечта, превръщам я в цел, постигам я и веднага започвам да мисля за следващата.
Какво ви предстои?
Venci Venc': Най-доброто.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}