В началото на месец май Pavell & Venci Venc", известни със силните си ритми, представиха най-новото си парче, на което двамата са автори. То носи заглавието "Булгари", а в него те дават израз на обичта си към българското, но също така запознават слушателя със своя поглед към всичко онова, което го руши. В композицията момчетата вплитат и откъс от известната българска песен - "Кога зашумят шумите", за която Венци признава, че е най-първата песен, в която се влюбва и запява още като дете.

Сингълът звучи различно от всичко, правено досега от дуото, и може би на това се дължи част от неговия успех. Именно той е повод за днешното ни интервю с двамата артисти.

Здравейте, момчета! Къде ви заварвам сега, когато ограничителните мерки у нас най-после се поразхлабиха?

Venci Venc': В офиса на "Вирджиния Рекърдс", даващ интервю за Dir.bg.

Pavell: В Дюлево, където майка ми и пастрокът ми си купиха една малка спретната къщурка с две липи отпред и двор, за който да се грижат през уикендите. Имат я от две години, но аз за първи път я виждам, защото все отлагах ходенето там. Предполагам, че карантината ми е дала решителност да направя всичко онова, което е трябвало. Иначе преди Дюлево изкарах седмица в Несебър, а преди това - два дни във Враца.

Всъщност, възползвахте ли се от възможността да се натоварите в колата и да смените пейзажа веднага след като КПП-ата паднаха?

Venci Venc': Да, със скромното ни семейство от 15 млади и проактивни хора, които много обичам, веднага се организирахме и отскочихме до няколко любими места.

Pavell: Да, както вече споменах и в предния въпрос. Но като цяло никога не ми е скучно, умът ми винаги е ангажиран с нещо, от книга или филм до настолни игри или най-нормалното за мен - правене на музика.

Във всеки един аспект, последните 2 месеца бяха огромно предизвикателство за всички, вие как се справихте с този своеобразен домашен арест? Как накарахте дните да минават по-леко?

Venci Venc': С внимание към вътрешния ми свят. Полезно и малко забравено действие. Когато правиш музика, се вглъбяваш в себе си и намираш истинските теми, които те вълнуват извън суетата на нормалното ежедневие. Един от идолите ми в изобразителното изкуство - графити артиста NASIMO ме вдъхнови да погледна нещата от този аспект.

Pavell: Успях да прочета всички комикси, които бях събрал в колекция, без никога да отворя. Също така изиграх всички възможни игри на плейстейшъна и започнах да тренирам всяка сутрин. Общо взето направих всички неща, за които преди това не успявах да открия време.

Снимка: Virginia Records

Хайде сега да направим един рязък завой към последното ви парче "Булгари". Това е един изключително интересен проект, който сякаш се различава от всичко, което сте правили досега. Как решихте да преплетете "Кога зашумят шумите" във вашия сингъл?

Venci Venc': Всъщност беше логично да изкажем мнението на общността и поколенията, които представляваме с гласност. Много хора мислят нещата, които импрегнирахме в и между редовете.

Pavell: Венци инициира тази част от трака. От там аз "захапах" куплетите и парчето се роди само за отрицателно време, въпреки че проект с такова име сме започвали още през далечната 2014 г.

Има ли конкретна причина да се спрете точно на тази народна песен, а не на някоя друга?

Venci Venc': Първата песен, която грабна сърцето ми още в ранно детство. Може би посланието и е оставило следи, които намирам като общи в държавата и маниера ни на мислене.

Снимка: Virginia Records

В един от куплетите текстът гласи "Не можем да смогнем на злобата, плюем по Кобрата, плюем по Гришо. К'во са постигнали - според теб нищо. К'во са Бербатов, бе, к'во са Стоичков? Те са боза, ти си силен във всичко"... Болезнена откровеност. Да разбирам ли, че намирате българина за язвителен и самонадеян?

Pavell: "Булгари" е опит за самокритичен автопортрет. "Язвителен" и "самонадеян" са твърде сложни за проумяване от лирическия герой на песента "качества". Тук визираме деструктивни поведенчески навици, съществуващи във всяка нация. 

Venci Venc': Разлика можем да намерим по-скоро в честотата на проявленията.

Вие сблъсквали ли сте се с подобна злоба?

Venci Venc': Сблъскваме се често, да. Обикновено това са хора, които винаги се захващат с външните белези на човека отсреща - дрехи, татуировки и стил на себеизразяване чрез поведение. Аз усещам тази злоба като слаб полъх на пролетен вятър, блъскащ се в тухлена стена.

Pavell: Разбира се. Но не искам да обръщаме песента в защитна реакция на Pavell & Venci Venc" към хейтърите, защото тя не е това. "Булгари" наистина е просто едно мнение за заобикалящата ни среда.

Снимка: Virginia Records

Всичко това отново потвърждава тезата, че дори и славата си има определена цена. Вие какво заплатихте за нея?

Pavell: Славата може да е доста опасна компания, а ако се влюбиш в нея - край, свършен си. Не позволявам на този ефирен прах да ме заслепява. А и звездният статус в България е трудно постижим. С Венци всъщност сме доста обикновени момчета от двата края на страната ни. Можеш да ни срещнеш в супермаркета, в парка, дори в аптеката, когато настинем, но като изключим безобидните искания за автограф или снимка, нищо по-фрапантно не ни се случва.

Venci Venc': Славата сама по себе си е следствие. За формулата на успеха е нужен огромен ресурс от усилия и работа, които изискват най-ценното, което притежаваме в този живот - времето и вниманието.

Народът ни обаче определено има и положителни качества, вие на кое от тях се възхищавате?

Venci Venc': Дълбочината на социалните контакти. България е пълна с малки, но силни социални структури.

Pavell: Аз се възхищавам на търпението, което имаме.

Обратно към песента. Кои са локациите, на които заснехте клипа? Личи си, че работният процес е продължил повече от ден. Случи ли се нещо интересно или забавно, докато ходихте от едното място на другото?

Venci Venc': Снимахме във Враца и Видин - два невероятни български града със спиращи дъха забележителности. Хората и природата, с които се срещнахме, бяха лъч светлина на надеждата, който е тук пред нас, и само чака да пробие облаците - метафорично.

Pavell: Колкото и стриктно да искахме с Петко Андонов - нашият оператор и режисьор да си свършим работата, винаги ставаше нещо смешно, което ни разсейваше отново и отново.

Снимка: Virginia Records

Макар баловете да се отменени, намираме се в абитуриентския период на годината. В тази връзка как мина за вас тази специална вечер, която е край за един от етап в човешкия живот и начало за друг?

Venci Venc': Не си спомням много от онази нощ. Балът до голяма степен е изсипване на торба с пари, която по-разумните могат да използват за начален житейски капитал. Лично аз заложих на този вариант.

Pavell: Не му отдадох голямо значение тогава, дори отказах да нося костюм и отидох с кожено яке и спортен панталон с ципове (смее се).

Няма как да не попитам - бяхте ли прилежни ученици?

Venci Venc': Не бях от най-послушните ученици, но пък за сметка на това оценките ми винаги бяха добри.

Pavell: Бях прилежен до 5-ти клас, отчасти и 6-ти. След това бих акцентирал повече на "ученик", отколкото на "прилежен" (смее се).

Последен поглед към гимназиалните години. Кой е учителят, който никога няма да забравите?

Pavell: Виж, това е хубав въпрос. Малко преподаватели успяваха наистина да привлекат вниманието на целия клас. Това не е работа за всеки. Отговорно е колкото да си полицай или лекар. Г-жа Александрова, която ми преподаваше по биология, направи предмета интересен за мен.

Venci Venc': Г-жа Точева от 148 СОУ, която ми преподаваше до 4-ти клас. Това е жената, която ме научи на писмо и четмо. Също така поздрави на г-жа Пушкарова - учителката ми по български език и литература от 138 СОУ, която някога подтикна в мен любовта към поезията.

Снимка: Virginia Records

Интересно ми е как всеки от вас би представил другия.

Venci Venc': Мost valuable player.

Pavell: Често съм казвал, че Венци е стара душа. Вероятно в предишните си животи е научил всички важни уроци и сега носи цялото това знание със себе си още от раждането. Той не се променя с годините. Все същият бохем си е.

Постигнали сте много, но коя е мечтата, която все още не сте достигнали?

Pavell: Не е само една. Според мен човек има голяма нужда от несбъднати мечти. Такива, които да карат съзнанието му да блещука нощно време преди сън. И такива, които да го карат да се буди с нетърпение сутрин. Често съм се самоопределял като мечтател. Клише е, но е истина. Така живея. Сещам се за някоя несбъдната мечта, превръщам я в цел, постигам я и веднага започвам да мисля за следващата.

Какво ви предстои?

Venci Venc': Най-доброто.