Всеки, който е бил на концерта на Disturbed в петък вечерта в Пловдив, сигурно все още суши дрехи и пере кецове, но го прави с гордостта и лудата искра щастие, които само един истински рок концерт може да донесе на феновете си.
Времето
Времето, приятели, беше истински ад под небето. И, ако се ръководим по него, със сигурност можем да твърдим, че България е станала Великобритания. Само онези, които са свикнали с музикалните фестивали в Англия, могат да приемат нормално създалите се условия на Гребния канал в Пловдив в петък вечер. Имаше дъжд, много дъжд, кал, много кал и още повече кал, а после още повече дъжд. Дотук с оплакванията. Явно всеки музикален фен просто трябва да се снабди с 5 дъждобрана и чифт яки гумени ботуши, които да разнася по концертите, пък били те и лятото, и да се подготви, че ще бъде мокър и кален.
Музиката
Един велик музикант бе казал, че "Музиката се отплаща за всичко". И в такива случаи ми прави удоволствие да го цитирам. Защото концертът на Disturbed беше живото потвърждение на тези думи. Изпълнението на бандата започна с дъжда. С най-големия порой, който се изсипа над Пловдив тази вечер. По същия начин се изля и музиката на Disturbed - рязко, силно, завладяващо, помитащо. Удря те в главата, капе в бирата ти, потъваш в нея и искаш още. Но всички останахме. Трябва да си малко луд и използвам "малко" само да не обидя някой от присъстващите на концерта, иначе трябва да си много луд и да обичаш тази музика с всяка част от тялото си, за да останеш в този дъжд и дори да се радваш, че си там, да искаш още, да позволяваш на музиката да тече с кръвта във вените ти и да си безкрайно щастлив за един "кратък" миг, продължил около два часа.
"Боговете явно са ни много сърдити тази вечер", каза Дейвид Дрейман и вероятно затова, а и за да не ги разсърдим още повече, не изпълни парчето "Hell", което определено е сред фаворитите ми на Disturbed.
Вокалистът на бандата обаче обеща, че няма да спре (да пее) докато дъждът не спре. И изпълни обещанието си. Дрейман и компания - Джон Мойър, Дан Донеган и Майк Уенгрен, забиваха повече от два часа хит след хит- "Stupify", "Ten thousand fists", "The Light", "Prayer", "Liberate", "Indestructible", "Stricken". С всяко следващо парче на публиката ѝ ставаше все по-яко и беше жадна за още. Музика, не дъжд.
Disturbed засвидетелстваха подкрепата си към всички хора, които имат зависимости и страдат от това.
"Нека всички, които имат някаква зависимост или познават някой, който има, да вдигнат ръце", призова Дрейман от сцената. Хиляди ръце от публиката се вдигнаха, тогава Дейвид изкрещя: "Не сте сами" и заби парчето "Reason to Fight".
Дрейман изброи много свои самоубили се или починали заради зависимости колеги - Кийт Флинт от Prodigy, Крис Корнел, Честър от Linkin Park и други, като спомена и онези, които страдат от депресия, добавяйки, че психичното заболяване засяга все повече хора.
Изпълнението на "The Sound of Silence" беше приказно, а финал на концерта бандата постави с "Down With the Sickness".
Емоцията
Музиката на Disturbed е помитащ порой. Тълпата, жадна за як саунд и емоции, беше нахранена. Мокри, с крака, потънали в калта, но души високо в облаците, "отплавахме" от Гребния канал в Пловдив, благодарни на Disturbed, че не се отказаха от нас, въпреки пороя и с надеждата да се срещнем пак някой ден, някъде "within the sound of silence".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}