Тя не е просто една от певиците, с които Евден трябва да репетира. Той е бас китаристът, с когото известните изпълнители искат да са на сцената.

Тя знае какво означава името му преди него. Той е запомнил нейните пет, за които дори Пипи Дългото Чорапче може да ѝ завиди. Прея-Ейрин-Комфорт Рекс Осасей е отговор на молитвите му. Той ѝ носи щастие - точно каквото означава името му.

"Със сигурност е моята сбъдната молитва", категоричен e и без притеснения музикантът Евден Димитров, който сяда до приятелката си Прея, за да си поговорим за любовта на сцената и у дома.

В първото си интервюто заедно пред #URBN изчисляваме наизуст, че връзката им е факт повече от 3 години. Не помнят момента на влюбването, но имат цял чувал екстремни истории, заради които огласяваме с мощен смях Факултета по Приложни изкуства на Националната художествена академия. Идват заедно в ателието на катедра "Метал" малко закъснели, леко рошави, но в добро настроение.

Ръководителят на катедра "Метал" доц. Емил Бачийски и колегите му ни приемат радушно в навечерието на изложба. Сред електрожени и ъглошлайфове, ножици за ламарина и чукове, ще изучаваме тайната на заварката.

Катедра "Метал" не е случайно място, а точният спот за тях двамата. Просто защото връзката на Евден и Прея е нито повече, нито по-малко от един страстен Ерос по Казандзакис, който прекосява Вселената и носи любов като етер, по-твърда от стомана, по-мека от въздуха.

Гардероб Collective // Аксесоари: UNOde50

Снимка: Георги Казаков за #URBN

Спойката е повече от здрава, струните - готови за опън, грифът е в ръцете им.

Прея - момичето с много таланти, което приковава вниманието на Ечи още на първата репетиция.

Евден - отговаря на най-важните изисквания - тези на бабата на Прея.

"Винаги съм вярвала, че мъжът до мен ще е висок - да!!! Като бях малка вървях доста висока, докато в един момент спрях да се издължавам до средностатистическо ниво. Но на 13 години сякаш избуявах над съученичките ми и баба притеснено ме смъмри: "Няма да можем да ти намерим мъж, много ще станеш висока". Явно това е важно за нея. "Е, бабо, дори да бях станала по-висока, Ечи пак щеше да върши работа!" Тя много се гордее с него. Нормално. Кой няма да се гордее..."

Евден е висок 1.90 м и е син на треньор по баскетбол и художничка. Джазмен по душа, изоставил спорта заради бас китарата, в която се влюбва малко по-късно и осъзнато. Точно както в Прея.

"Мога да се изразявам с музиката и това е най-любимото ми нещо в живота. Музиката е сякаш по-важна от мен самия", казва Ечи.

Не случайно Прея му пуска Клод Дебюси, когато се прибира изморен от репетиции или турнета. Френският импресионист е казвал, че музиката е най-доброто изразно средство, с което разполагаме, защото е езикът на чувствата. А когато си влюбен - всичко е музика.

Ако питате Евден дали още е влюбен в Прея, колкото в началото, отговорът е стряскащ първоначално. Категорично "не"!

"Не, не бих казал. По-скоро още по-влюбени сме. Научаваме с всяка година повече един за друг и вече усещаме дори мислите си. Отговаряме си, без да се питаме, срещаме се, без да имаме уговорка"

Гардероб Collective // Аксесоари: UNOde50

Снимка: Георги Казаков за #URBN

"Да, ето пример. Бях си забравила телефона и бях излязла. Спонтанно реших да мина от друг път и там ме чакаше той, за да ми го донесе. Знаел е откъде ще мина и че без този апарат няма как да се справя с деня си", споделя Прея. Не вярва, че човек има само една единствена сродна душа в живота си. Но знае, че Евден е нейната. Двамата не го разбират веднага, а по естествен път.

"Не си спомням кога за първи път се забелязахме, но за мен има един конкретен път, в който го видях. Трябваше да работим заедно по един проект и продуцентът държеше и двамата да сме част от конфигурацията. Събра ни да репетираме, та за мен тогава е началото. Първо бяхме приятели", казва Прея.

"Не беше от пръв поглед, но по някакъв начин за мен си беше нещо такова", смята Евден.

"О, не! Аз знаех преди него какво ни предстои", категорична е Прея.

И неговият първи спомен е от записите в Studio Live (бел. ред. -формат, продуциран от музиканта Росен Ватев).

"Не познавах никой от бандата. Тя беше репетирала с тях. Влизам в репетиционната, всички изглеждаха супер притеснени, дори Прея. Тогава не я виждах в онази светлина - като потенциален приятел в живота. Тогава ми се налагаше да работя с всякакви певици. Малко по-късно може би разбрах, че тя е човекът. Още когато бях в Монтана, я бях гледал в няколко клипа и ми хареса колко е позитивна и енергична. Исках и да се запознаем, но задължително да работя с нея. Хареса ми как държи ситуацията в ръцете си, контролира я, иска всеки да е доволен".

И докато тя е почти готова да се съгласи, че е нещо като маниак на тема контрол, той е категоричен, че няма такова нещо, защото е good-times-freak - маниак на приятното прекарване!

"Не очаквах тя да има намерения и чувства към мен и бях много изненадан, когато се разкри първа".

"Отне ми много време да събера смелост. Поне предполагах, че той ще подозира. Аз не съм много активна, по-скоро активно-пасивна. Чисто вербално, но не по най-прекия начин, се опитах да му дам да разбере. Накрая стигнах до един извод, че момчетата може би имат нужда от буквални изречения от типа на "това е така! ок или не е ок?" Със съобщителни изречения. Аз му казах: "При мен е по този начин, ти знаеш ли и съгласен ли си?" Бях човекът, който отвори темата. Бяхме станали твърде близки приятели, че в един момент и той явно си мислеше, че нещата се простират само до там за мен. Не му беше хрумвала тази възможност да ни се развият отношенията в друга посока."

Гардероб Collective // Аксесоари: UNOde50

Снимка: Георги Казаков за #URBN

Всичко се случва малко след полунощ, на един Хелоуин, в който тя е маскирана като черна Круела Девил с кадифени ръкавици, които Ечи харесва много, а той - като себе си. Тя поставя въпроса ребром. Той отвръща на удара.

"Просто я обичам много и много неща научавам от нея, свързани с това как да комуникираме помежду си и с други хора, по какъв начин да живеем, как да се държим с всичко около нас и да го оценяваме - независимо дали е перфектно или не. Много положителен възглед към живота имам след Прея. Преди се съсредоточавах да поправям грешки, да свиря постоянно - неща, които не ми носят чак такава ценност накрая".

Често са заедно на сцената. Той прави впечатление не само заради високия си ръст, но и заради артистичното отнасяне, докато е с бас китарата си.

"Усещам го зад мен. Забелязала съм как се държи на сцената. На всеки един концерт, с когото и да свирим, хората говорят за него - физиономиите му, лицевите експресии са най-любим момент. Той е страхотен, просто се потапя. И вкъщи е така, като си свири. Вътре е и цялото му тялото го живее този момент, този тон."

Наричат го басист номер 1 в България, защото няма време да бъде нищо друго. А тя е момичето от меметата, заобиколено от много китари, предвид връзката ѝ.

"Той е винаги първият избор на повечето изпълнители. За мен е интересен с това, че е започнал да свири на бас китара в 8-и клас. Сравнително късно и в среда, в която по-скоро обкръжението му се занимава с други неща. Майка му е журналист/PR, баща му - треньор по баскетбол. Тоест наистина това не е било решение, повлияно от средата, не е започнал да го прави, за да е интересен или да печели каквото и да било. Правил го е, защото е усетил, че това е негово. И то наистина му е призвание."

По неговите думи Прея е човек с много призвания. С много таланти. Много надарена. Понякога, докато тя дивее вкъщи, скача и пее, маскира се или танцува в пристъп на типично женска лудост, изведнъж камерата се обръща и виждаш Ечи да стои спокойно и да я гледа. Никой не подозира първоначално, че в стаята има друг човек, който я наблюдава хладнокръвно през цялото време.

Гардероб Collective // Аксесоари: UNOde50

Снимка: Георги Казаков за #URBN

За него тя е внимателна. Тя няма гафове. Тя е домакинята, която свиква с артистичната му разхвърляност, с разпилените му чорапи, любимото му същество след кучето Рой, което разхвърля къдриците си навсякъде.

"Шегуваме се, че имаме "прейки" и "ройки", защото съм другото същество, което пуска козина вкъщи. Но мога да кажа, че не съм аз беладжията у нас"

Евден признава, че винаги бърза. Но няма съмнение, че най-много, когато се прибира.

"Прея толкова много ми помага да съм балансиран във всичко. Имало е случаи да не сме се виждали по две седмици въобще и аз просто се прибирам супер смазан, като зомби, почти мъртъв. И лягам и даже нямам сили да говоря и я поглеждам как стои просто в същата стая, усмихва ми се и ми пуска Клод Дебюси. И си казвам, тя е невероятна и е до мен"

В замяна я изненадва неочаквано.

"На Свети Валентин си отворих Инстаграм-а и изведнъж видях, че имам супер много лайкове - изведнъж, без да съм качвала нова снимка от деня, което е много странно. И се оказа, че Ечи е влязъл в профила ми и е харесал всичките ми снимки от началото до сега. Върнал се е назад във времето. Отделил е това време във всичките си репетиции, участия и просто е харесал целия ми профил, което е много сладко, защото той в тази секунда се е сетил за мен и е направил някаква закачка от разстояние, докато е на работа. Не знам каква работа не си свършил, за да направиш това".

Когато Прея не му пуска Дебюси, може да го облъчва с едно и също женско парче с месеци, стига да ѝ е любимо. В останалото време реципрочно си показват нова музика, което ги прави правопропорционално важни един за друг. И макар все още да бърка реда на петте ѝ имена, знае какво значи първото ѝ име - молитва. И тя неговото, което идва от Турция, макар дядовците му да отричат това. Евден означава щастлив.

"И аз съм щастлива, защото го чувам през цялото време. Развила съм страшен слух за неговия звук. На мен ми дава изключително силно чувство за комфорт и много ме успокоява, защото има сцени, които са ми нови, има публика, която не знам как ще реагира на това, което й поднасяме. И единственият сигурен комфорт е това, че Ечи е с мен и знам, че всичко ще е наред. И ще се справим каквото и да предстои. Напоследък се оказва по-хубаво, отколкото сме очаквали."

Гардероб Collective // Аксесоари: UNOde50

Снимка: Георги Казаков за #URBN

Три години заедно и все още Евден я прегръща изневиделица и ѝ казва, че я обича пред всички по онзи искрен начин, по който го правят тийнейджърите на първите си срещи. Които се целуват пред възрастните хора, носят се на ръце в парка и се гонят, за да се съборят на тревата. Интересите му са свързани с това, което тя иска да постигне и как може да ѝ помогне с мечтите ѝ.

"Да я отменя в някои задължения, защото знам, че тя не може да се клонира, да върши всичко и със сигурност ѝ трябва някаква помощна ръка по някое време. Но мисля, че тя доста ми помага и на мен. Хубавото е, че имаме сходни умения за някои работи и може да сме си взаимно полезни, да се отменяме един друг".

Историите им са силни, всички са им любими и са свързани с изпитване на крайни чувства - тотална радост и щастие.

"Например, много преди да станем двойка, половин година да кажем преди това, едва не се оженихме. Заедно с двама наши приятели, които също не бяха във връзка, се намирахме в един хол след тежко парти. Ечи спеше на дивана, когато момчето предложи да се оженим заедно четиримата. Ние тримата, полубудните започнахме да звъним на обредна зала, да си запазим часове да се оженим! Аз и Ечи и съответно и другите наши двама приятели. И наистина - пратиха ни да вадим медицински, резервирахме си час и в последния момент на всички ни дойде здравият разум. Радвам се, че не го направихме. Може би ако тогава се беше случило, щеше да предотврати всички хубави неща, които тогава ни предстояха, а сега ни се случиха."

Макар да не е "генгста", би се замислил и може би би откъснал едно от лалетата пред Националната библиотека, въпреки санкциите. Тя си пада по разнообразието - той си пуска дълга коса, за да е друг. Може би би разбил бижутериен магазин, за да ѝ открадне корона, ако обстоятелствата позволяват. А защо не и диамантена боркорона, ако се налага?

"Но най-много искам да я видя на безлюден остров и да сме само двамата, и да нямаме никакви телефони, и вещи, и хора около нас. Да се наслаждаваме на плажа и времето заедно. Само това искам. Мисля, че при тези обстоятелства на този остров дори наградите "Грами" няма да имат значение!"

Гардероб Collective // Аксесоари: UNOde50

Снимка: Георги Казаков за #URBN

На фона на изложбата с уникалните фигури от метал, Прея и Ечи са абсолютното доказателство, че старата любов ражда не хваща. Защото след три години струните им от гъвкав материал са добре закрепени и опънати, но така че да могат да вибрират свободно. Вървят точно както се предлагат в магазина - винаги в комплект. Не се ревнуват, в хармония са и звучат точно както ми, ла, ре и сол в ръцете на Евден. Защото ако нея я нямаше, той нямаше да е човекът, който е сега. А тя щеше да бъде някой друг.

***

#URBN очаква с нетърпение дебютния албум на Прея, който ще излезе през май, както и първия сингъл към него, част от който може да чуете в backstage видеото.

#URBN благодари за гостоприемството на доц. Емил Бачийски и катедра "Метал" към Националната художествена академия в навечерието на една от най-значимите изложби у нас - тази на дипломираните магистри от НХА (състояща се от две отделни изложби - на факултета за Изящни изкуства и този за Приложни). Откриването на изложбата на факултета за Приложни изкуства е на 26 февруари,а творбите ще могат да се видят до 10-и март в сградата на ул. "Шипка", номер 1,в галерия "Академия". Експозициите са резултат от творческите търсения на младите автори и демонстрират професионалните им умения, нови подходи и авторски решения, реализирани с различни техники и материали. Изложбите на дипломираните магистри са едно от най-представителните събития, които потвърждават лидерската позиция на Академията като образователна институция в областта на изящните, приложните изкуства и дизайна. В рамките на изложбите ще бъде проведен конкурс за творческа специализация в Сите Ентернасионал дез`ар, Париж.

Гардероб: Collective Bulgaria

Аксесоари: бижута UNOde50

Фотограф: Георги Казаков за #URBN

Грим: Росина Георгиева

Коса: Димитрина Колева

Стайлинг: Сирма Маркова

Видео: Павлин Даскалов

PM: Вяра Младенова