Той е красив - синеок и с червеникава дълга коса. Той е харизматичен и се движи като суперсоник на сцената. Зарежда песните с толкова емоция и сърце както никой друг. Гласът му е сред най-впечатляващите световни образци. Според някои чартове - най-добрият. Не можеш да го сбъркаш. Казано на техния език - "One in a milion". Той е Аксел Роуз.
За него казваха, че една четка за зъби да има дефектна, на него ще се падне. Че с любимата му тогава Стефани Сиймур така се карали, че си чупели чинии пред очите, докато им олекне и всичко стане на сол. Подобни неща тийнейджърите на 80-те години научаваха от единственото рок обиталище в печата - вестник "Нов ритъм", благодарение на Милко Стоянов и Ивайло Кицов, легенди в музикалната журналистика.
Тогава размяната на плакати нямаше пазарна логика кое е по-ценно и защо. До каквото се добереш, беше триумф. Понякога размяната беше всъщност заплаха. Ако имаш например един Дий Снайдър от "Twisted Sister" като страничка от сп. "Bravo" (подарен ти и намерен с триста усилия от ухажор), който е подобаващо шарен заради емблематичния си грим и някой разбере, че го притежаваш, си в опасност. По-големи каки казваха с хладнокръвието на печени престъпници: "Или го взимам насила, или го даваш и получаваш Аксел" (пак от сп. "Bravo" за щастие). И така заживяваш с Аксел и разбираш колко това е твоята музика в онези времена на порастване.
Винаги е бил чепат, опърничав човек, с толкова разпознаваем глас, който върши каквито си иска безобразия в горните регистри, а после изтичва и в ниските. Изключителен фронтмен на "Guns N' Roses". Пял е в църковен хор както много музикални легенди, тогава се научава и да свири на пиано. Има си и собствен уникален стил на танцуване, който почитателите му имитираха, а после си рисуваха с цветни бои пистолети и рози по скъсаните дънки. Момичетата мразеха гаджетата му, а момчетата ги желаеха. Характерен с банданите си, червеникавата си коса и енергичното си, почти невъзможно бързо пренасяне от едно място на сцената до друго.
Вярно, видяхме го на живо у нас, но някак късно, в напреднала възраст, на "Sofia rocks" през 2012 година с нова формация под същото име - "Guns N' Roses". И все пак беше харизматичен и на висота.
След концерта им разни момичета се хвалеха в социалните мрежи, че посрещнали утрото в шатрата им на стадион "Васил Левски". Тогава "Guns" ни разстреляха с три китари и много сола, като най-много се хареса на дамите Диджей Ашба и нямаше как да не бъде сравнен със Слаш по някакъв начин. Но никой няма да бъде по-добър от Соул Хъдсън за "Guns", който ни навести два пъти с различни банди, преди да гостува Аксел.
Слаш, за когото пишеха навремето, че се наливал с "Джак Даниелс", докато езикът му покафенее и реагирал на това, като преминавал на бутилка водка дневно (в един момент са му давали само 6 седмици живот), каза, че българската публика е удивителна.
Аксел и Слаш заровиха томахавките, които ги разделиха през 90-те години и заедно с Дъф Маккагън и Дизи Рийд, плюс още няколко музиканти не от оригиналния състав, са на турне от миналата година и тази настъпват и към Европа. Това, което липсва от години, е китаристът Изи Страдлин - човекът, създал много от култовите парчета на групата, с когото Аксел е приятел от гимназията. Той категорично отказва да се върне, а преди време заяви, че донякъде това е заради несправедливото разпределяне на приходите.
След разпада на групата през 1996 г. Аксел продължи да използва името на бандата, но с други музиканти. И хоп, нещо неочаквано се случи - "Guns" се събраха през 2016 година. "Not in This Lifetime... Tour" продаде 4,3 милиона билета през 2017 г., което го постави на трето място сред най-печелившите турнета от 1990 г., според Billboard. "Guns" бяха наричани феномен на хард рока, а активните им години бяха в компанията на други емблематични банди като "Bon Jovi","Cinderella", "Skid Row", "Poison", "Def Leppard".
Чест гост в ареста
Това буйно сладко дете на рок музиката се появява преди 60 години с името Уилям. Но също като Питър Пан си остава едно вечно хлапе. Наричан противоречива фигура в рок музиката, Аксел Роуз е роден на 6 февруари 1962 г. в Лафайет, Индиана. Майка му Шарън била на 16, а баща му Уилям Брус Роуз-старши - на 20 години. Роуз-старши ги напуска, когато Аксел е на 2 години.
По-късно майка му се омъжва за Стивън Бейли и променя името на сина си на Уилям Брус Бейли. Роуз израства вярвайки, че Бейли е неговият биологичен баща, докато на 17 не открива съществуването на татко си, преглеждайки документи в къщата на родителите си. Тогава той започва да използва Роуз като фамилия.
Още като тийнейджър Роуз е диагностициран с биполярно разстройство и му е предписан литий, който той отказва да приема. Преди време каза, че вярва в хомеопатичната медицина и регресията от минал живот. Роуз заявява, че неговата регресионна терапия му е помогнала да възстанови спомените за сексуално малтретиране от биологичния му баща, когато бил на две години.
"Растежът ми спря на две години. И когато говорят, че Аксел Роуз е крещящо двегодишно дете, са прави", казва той за себе си.
Пастрокът му пък не пестял шамарите. Майка му стояла безучастна, докато вторият баща тормозел него и сестра му. "Винаги когато имаше някаква форма на секс, като сцена с целувки по телевизията, гасяхме телевизора, не ни беше позволено да гледаме. Той ни проми мозъците. Майка ми позволи всичко това да се случи, защото беше твърде несигурна, за да ни отглежда сама". Не е чудно, че Роуз намира жените за плашещи.
Аксел не е лесно дете. Често има проблеми с полицията и прекарва време в затвора по обвинения в пиянство и сбиване. Арестуван е 30 пъти. Когато от полицията го заплашили, че ще го обявят за рецидивист, той се мести в Лос Анджелис през 1982 г. На 17 години бяга от Индиана с автобус "Greyhound" в посока Ел Ей - убежището за всичко, което олицетворява грях и усмивка. Малко след това се присъединява към групата AXL. Толкова е погълнат от музиката и желанието за успех, че променя името си на У. Аксел Роуз.
Работи къде ли не, за да се издържа, докато свири в групи като "Rapid Fire", "L.A. Guns" и "Hollywood Rose". В крайна сметка сформира "Guns N' Roses" заедно с Изи и към тях се присъединяват Слаш и Дъф, както и барабанистът Стивън Адлър. През 1987 година издават дебютния си албум "Appetite for Destruction".
Групата стана любима на много от рок феновете и Роуз бързо се превърна във възхвалявана и в същото време противоречива фигура. Въпреки че е аплодиран като един от най-харизматичните фронтмени на всички времена, той често закъснява за концерти и те започват с часове след обявеното време.
Когато групата пусна албума "G N' R Lies" през 1988 г., той беше обвинен, че е расист и хомофоб заради текста на "One in a Million".
След като двама души загинаха, докато танцуваха на "It's So Easy" по време на концерт на "Monsters of Rock", Роуз стана известен с това, че спира изпълненията, за да се справи с непокорните фенове. На концерт в Сейнт Луис през 1991 г. той се гмурна в тълпата, за да вземе видеокамерата на фен, понеже снимките бяха забранени. Когато се качи обратно на сцената, той обяви за отговорни служителите по сигурността и си тръгна. Последвал бунт, който причинил щети на стойност 200 000 долара, а на "Guns N' Roses" им било забранено да стъпват в града.
По време на турнето "Use Your Illusion Tour" буйствата на Роуз на сцената стават по-чести, както и слизанията му оттам. Признат е за виновен през ноември 1992 г. за нанесени материални щети и нападение по време на концерт през 1991 г. в Мериленд Хайтс, Мисури. Даден му е изпитателен срок от 2 години и е осъден да плати 50 000 долара.
След последното си изпълнение на концерт от турнето "Use Your Illusion" на 17 юли 1993 г. в Буенос Айрес, Аржентина, групата замлъква. Изи си е тръгнал две години по-рано. Слаш напуска три години по-късно. Тогава си отива от този свят и майката на Аксел, Шарън. Мат Соръм е уволнен през 1997 г., а басистът Дъф Маккаган си взима шапката по-късно същата година. Роуз става отшелник, изолиран в дома си в Малибу.
Бурен и в личния си живот
Личният живот на Роуз е толкова труден, колкото и професионалният. През 1990 г. той се жени за Ерин Евърли, която по-късно твърди, че Роуз се е появил в дома й, заплашвайки да се самоубие с пистолет в колата си, ако не се омъжи за него. Бракът е анулиран в началото на 1991 г.
Любовно писмо на Аксел до Ерин
Снимка: Getty ImagesТе очаквали дете, което Ерин загубила. За нея той пише "Sweet child of mine". Аксел се надявал, че ще успеят да създадат семейство. Веднъж, казват, фраснал Дейвид Бауи, защото флиртувал с нея.
Година след края на връзката с Ерин, той започва да се среща със супер модела Стефани Сиймур. Двамата се сгодяват през 1993 г., но скоро след това се разделят. Роуз заведе дело срещу Сиймор, твърдейки, че го е нападнала, а Сиймор подава контраиск, заявявайки, че той я нападнал и тя го сграбчила при самозащита. Делото се проточи и в крайна сметка бе уредено извън съда. Евърли беше призована да свидетелства по време на процеса и заведе собствен иск срещу Роуз за сексуално насилие. Роуз се погрижи и това да се разреши извън съда.
Слухове го свързваха с модела Ел Макферсън, певицата Лана Дел Рей, актрисата Дженифър Драйвър. Израснал в такава нездрава среда, той няма как да се спаси от омразата към жените, твърдят психолози. В "I used to love her" пее: "Обичах я, о, да, но трябваше да я убия. Трябваше да я заровя шест фута под земята. И все още я чувам да се оплаква".
Преди раздялата на Аксел със Стефани, "Guns" създават клип шедьовър на парчето "November rain", чиято тема е именно любовта. Един мини филм, в който участва Стефани Сиймур в прочутата булчинска рокля, копирана след това от много жени по света. Доналд Тръмп го нарече "видеото на всички времена". По време на изпълнението на "November Rain" на 30 ноември 1992 г. в Богота, Колумбия, над града започва да вали дъжд, който спира точно с края на песента.
В песента на бандата "Rocket Queen" се чуват стенания на жена по време на секс на заден план. Според "Rolling Stone" гласът принадлежи на Адриана Смит, която се срещала с първия барабанист на групата Стивън Адлър. Смит излизала с Адлър от около година, но това не й пречело да прави любов с Аксел. По-късно Адлър е уволнен от бандата заради проблемите му с наркотиците.
Reunion
Ако на Аксел не му провървя в любовта, то това, с което го свързват винаги, е Нейно величество музиката и групата. Мъдростта на годините донесе и прозрението на Слаш, който призна, че изпитва вина за коментарите си относно разпада на бандата.
"С Аксел винаги е било страхотно да се работи, но имаше и моменти, когато нещата бяха наистина, наистина трудни. Той беше супер, супер професионалист и всъщност дори по-малко капризен от мен. Не е човек на настроенията, аз също не съм, но той повече. Някои неща не биваше да ги казвам. Преди да го срещна, работех с различни певци известно време, но след като се запознах с Аксел и започнахме да свирим заедно, разбрах, че той беше единственият певец, който внасяше емоционално съдържание в пеенето си. Това ми повлия на емоционално ниво, на енергийно ниво. Тогава осъзнах къде наистина се срещат музиката и вокалите. Защото преди това всички, с които съм работил, искаха просто да свиря, да участвам инструментално. Но тогава за първи път достигнах до онова трогателно чувство, което изпитваш, когато нещата се свържат на лирично, вокално и музикално ниво", казва Слаш.
Бандата се събра
Снимка: Getty ImagesРаздялата на бандата, както и на други със сходни обстоятелства, накара меломаните да разсъждават кой всъщност е същината на групата - фронтменът или всички останали. Защото той е лицето, гласът на формацията, чрез които ги разпознават. А зад него дори да има супер талантлив екип, това често убягва. И понеже Слаш се считаше за голямото бижу на групата, се водеха споровете кой е по-важен и кой всъщност е повече "Guns". Но това са грешките на растежа. Важното е, че днес са заедно.
Великолепен фронтмен foever
Снимка: Getty ImagesПреди месеци на концерт в Атлантик Сити, точно преди да изсвирят "Don"t Cry", Аксел Роуз изпадна в необичайна носталгия. "Следващото парче е първата песен, написана за "Guns N" Roses". "Отидох при Изи (Страдлин) и хвърлих няколко камъка по прозореца му. Той се приближи към прозореца и се притесни, че съм дошъл там да го наритам. Бяхме в спор от няколко месеца. Бяхме като "Блус Брадърс". Седнахме да поговорим и му съобщих: "Хей, имам някои наистина депресиращи текстове". Той отвърна: "Имам наистина депресираща партия на китарата". И му казах: "Перфектно, да го направим".
Историята се развива в началото на 1985 г., "Don"t Cry" беше част от техния лайв сет по време на най-ранните им концерти в клубове в Лос Анджелис.
Онлайн класация, направена в края на 2010 г., провъзгласи Аксел Роуз за най-добър певец на всички времена, заради широкия диапазон на гласа му. Допитването е направено от музикалния сайт "MusicRadar". Аксел изпреварва титани в рока като Фреди Меркюри и Рони Джеймс Дио. Той пребори и Джон Ленън, Брус Дикинсън, Том Йорк, Кърт Кобейн, Мат Белами и Пол Маккартни.
"Животът е гаден, но по красив начин", гласи една от мъдростите на Аксел.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}