Как реагира тялото ни при развод
Учените установиха и как раздялата между съпрузи влияе върху организма.
Обратно в новинатаКоментари - Как реагира тялото ни при развод | Лайф.dir.bg
Коментари
Не е лесно да срещнеш половинката си. Повечето хора нямат търпение да я дочакат и обикновено правят компромис при избора на съпруг/съпруга. Компромиси ще има в живота с друг човек и това е естествено, но след като сте направили избор без компромиси. Слушайте сърцето и интуицията си, те няма да ви подведат. Дали по-здрави са браковете при хора, които са се срещнали млади или по-зрели няма точна статистика. Но и в двата случая има плюсове и минуси. Когато си по-млад имаш повече социални контакти и вероятността да си харесаш някого е по-голяма. Но на 20 и отгоре още не знаеш кой си и какво искаш от живота. Как ще си способен да направиш избор за цял живот. Особено едно момиче на тези години е крайно романтично, да не кажа наивно и си няма представа, че семейният живот не е като по филмите и съответно бързо идва разочарованието. В зряла възраст обикновено хората са зрели, отговорни, знаят какво искат и съответно изборът им ще бъде по-качествен и осъзнат. Но тогава социалните контакти са по-малко, повечето хора вече са обвързани, кой щастливо, кой не.Тогава по-голяма трудност има в самото намиране, а и човек е с повече изисквания. Както и да го мислиш щастието в личния живот е повече въпрос на късмет, отколкото на избор. Да имаш късмета да срещнеш и да се влюбиш в подходящия за теб човек, с когото да остареете заедно. Не е лесно да срещнеш любовта, затова има толкова нещастни семейства и толкова разводи. Още от началото или единият, или и двамата не са се обичали. На всички разочаровани хора, които са писали искам да кажа да не се отказват от любовта и да я търсят. Когато една врата се затваря, друга се отваря. Може би ви предстои да срещнете вашия човек. Има само едно щастие-когато любовта е взаимна, иначе нищо не се получава. Успех на всички и дано бъдете щастливи!
И аз бях щастливо омъжена.Всички ни завиждаха, колко много държим един на друг, колко сме сплотени.Е, завистта им успя да ни навреди, убиха съпругът ми.Нека бъде светло на душата му!
Пропускаш факта, че колкото по зрял става един човек, толкова по-твърд става неговия характер и по-трудно се научава да съжителства с някой нов човек, който си има различни навици и интереси. Според мен най-важното при двама души е любовта (не по сметка), доверието, разбирателството и компромисите! Понякога единият прави компромиси, понякога другият! И другото важно нещо според мен е "пробното съжителство" - преди да се мисли за сватба и деца, влюбените да поживеят 1-2 години заедно, за да видят реалността. Това е ... Рецепта за любов и щастие няма, всичко е индивидулано и в една двойка всеки е отделен индивид, колкото и да са едно цяло! П.П.: И аз съм щастливо омъжена и колкото и недостатъци да има мъжа ми, колкото и да ме вбесява понякога, си припомням колко положителни черти има и колко много го обичам. Аз също имам куп недостатъци, но това сме ние - хора сме и трябва да се обичаме такива, каквито сме! :)
Така е, но аз съм пример за щастлива жена, създала семейство в зряла възраст-на 32 бях, така че всичко си зависи от хората. А и като по-млада бях доста разглезена от вниманието на всички около мен. Бях егоист и не се държах много добре с мъжете. Смятах, че светът трябва да се върти около мен, защото съм млада и красива. С годините много се промених към добро, станах зряла и отговорна и осъзнах, че за да получаваш трябва и да даваш. Така че в моя случай добре, че създадох семейство в по-късна възраст, защото като помня какво "л.....це" бях, едва ли щях да имам вече 15 годишен щастлив и успешен брак. Права си, че на първо място трябва да има любов, доверие, разбирателство и уважение. Ако няма любов няма как да правиш и компромисите,които изисква семейният живот.
Драга Мери, Вие сте една истинска Майка Тереза и Райна Княгиня! Възхищавам се на Вашата саможертва, борбеност, на Вашето разбиране за живота, за всичко, което сте преживели, на драконите, които сте преборили. Кои сме ние останалите? Какво разбираме ние от живота? Колкото и деца да сме отгледали, колкото семейства да сме създали, ние не бихме могли да се сравняваме с Вас и Вашият подвиг (какъвто да е той). Разбира се, че ще трябва да спрем да коментираме. Че кои сме ние и кой ни дава право да имаме мнение? И най-вече мнение различно от Вашето (та къде казахте, че живеете сега? може би там няма как да критикувате толкова много другите та затова се подвизавате редовно в този форум. Българинът където и да излезе, все си го влече да оплюе своите. Ох, извинете, ама май станах като Вас и се увлякох да Ви обяснявам как точно живеете и мислите без да Ви познавам...)?
Истина, разказана като виц: "Каква е разликата между мъжете и жените: 1. Мъжът винаги е готов да плати 2 лева за вещ, която струва 1 лев, ако тя наистина му е нужна. Жената винаги е готова да плати 1 лев за вещ, която струва 2 лева, дори и да не й е нужна. 2. Жената се безпокои за бъдещето, докато не се омъжи. Мъжът не се безпокои за бъдещето, докато не се ожени. 3. Успял мъж е този, който успява да заработи толкова, колкото не може да похарчи неговата жена. Успяла жена е тази, която намери такъв мъж. 4. За да бъде щастлив в брака мъжът, трябва да бъде разбиран и обичан. За да бъде щастлива в брака жената, трябва да бъде много обичана и да не се правят опити, да бъде разбрана. 5. Всеки женен мъж може спокойно да забрави своите грешки. Те ще бъдат помнени от жената. 6. Жената се омъжва, надявайки се, че нейният съпруг ще се промени с времето. Тя греши. Мъжът се жени, надявайки се, че съпругата му няма да се промени с времето. Той също греши. 7. Жената винаги има последната дума във всеки спор. Всичко, което мъжът каже след нея е повод за нов спор. "
Никъде не лети, тя ако познаваше Англия нямаше да коментира глупости. Тя е обладана от българското самозаблуждение, че ние тука сме върха, а хората на запад ги ручат доматите с колците. Не се ли оттървем от този манталитет няма да се развиеме ни на йота.
А ти откъде знаеш аз познавам ли България, Англия, Америка, Германия и т.н.? Един от най-големите проблеми у нас е желанието да коментираш другите без да ги познаваш, да генерализираш, но съдейки само по собствения си опит, да проектираш собствените си мисли и преживявания върху тях и да ги критикуваш, ако не са съгласни с теб и не живеят по "твоя" начин. Както и разбира се да ги обиждаш, иронизираш и омаложаваш мнението им. Може би в това се корени и начинът, по който общуваме по между си (без желание да се изслушаме и разберем гледната точка на другия) както и отношенията, които имаме в семействата си, на работа и тези, които изграждаме с децата си. Бих приела твоята гледна точка по въпроса (но тя липсва), но не и дребнавия битовизъм и махленската заядливост, които лъхат от коментара ти.
Много малък и прост народ! Това са поне 60-70 % от абсурдистанците.....за съжаление :((( То и дереджето на държавицата го потвърждава!
Не обиждайте Българския народ! Виждате, че мнението на анонимния тъпанара не се приема!!!
Преживях развода с всички изброени в статията "екстри". Предполагам, че това са ефектите върху тази брачна половинка, която е давала всичко от себе си за семейството. Другата половинка, която е поискала развода едва ли ги усеща. Наистина стресът е огромен - особено, когато има дечица. Все едно си на работа 24 часа в денонощието. И не знам защо някои мъже (предполагам), коментирали по-долу смятат, че при развод жените имат някакви привилегии. Има бракоразводно дело, общото имушество се разделя (по взаимно съгласие или с безкрайни дела ако има сили за това). Доколкото съм запозната родителят, който остава да се грижи за детето/децата има право да остане да живее в общото жилище до навършване на пълнолетие, което смятам, че е разумно, макар че аз самата нямах сили да се боря за това. Бях толкова съкрушена, че въпрки съветите на адвокатката ми да се съдим, за да получа по-голям дял от общото имущество поради факта, че оставам сама да се грижа за децата, предпочетох да се разведем по взаимно съгласие и да разделим абсолютно по-равно всичко придобито по време на брака. Сега продължавам да изплащам сама ипотечния кредит за жилището, в което живеем с децата, отделно от това делът, полагащ се на бившия ми съпруг (половината от стойността на жилището) лично на него и получавам минимална издръжка за децата. В България не са предвиде нито данъчни облекчения за самотни родители, нито намаление на таксите за детски градини, нито каквито и да било други облекчения и привилегии. Като освен това за самотни родители се считат не тези, които сами се грижат за децата, а само майките на деца с неизвестен баща. Все още не съм се справила с всички последици от развода и ми е изключително трудно да се грижа сама за децата, но съм готова да окажа морална и всякаква друга подкрепа, която е по силите ми на всеки изпаднал в моето положение. Дай Боже да имам сили и възможности да направя и нещо повече от това. Имам идея създаване на фондация или друг вид сдружение на родителите, които сами се грижим за децата си. Ако има и други "ентусиасти" бих се радвала с общи усилия да се опитаме да реализираме това начинание и да помогнем доколкото е възможно на всеки родител, който се развежда или вече се е развел и сам отглежда децата си. По този начин бихме могли да търсим и да настояваме за данъчни облекчения, социална и всякаква друга помощ както от страна на държавата, респективно съответните институции, така и от частни фондации, организации и хора, които по някакъв начин могат да помогнат.
Но дайте ми тялото на Бар Рафаели и после ще ви кажа. Ако доставката ви затруднява, може и с това на Диляна Поповал .Честно!
Ама тази "Мери от Лондон" да не би да е Кралица Мери с широкия таз, която почина отдавна, или може би е пенсионираният презокеански лайнер? Понеже и ред не мога да прочета, без да се натъкна на нейните "умотворения" - май бидейки селска мерудия, не е от никакъв Лондон, а по-скоро от Ловеч. До миналата година имаше тук един подобен идиот, май се беше самоназовал "Дядо Йоцо гледа", помните ли го какви кретенизми ръсеше. Ама като че ли се е споминал, слава на бога, или се е прикрил. Накрая, скъпа ни обична "Мери", я се възкачи на Окото, демек въртележката, ако си там, и вземи, че се метни /само гледай да не улучиш закотвения крайцер "Бристол"/ - толкова пари и нерви ще спестиш на света, че ще те обявим за почетна гражданка или селянка, там каквото си.....
различни хора, и различни ситуации. обаче по-добре да сварши брака ако изобщо не се разбират и обичат вече. какав е смисала да се дразнят и карат само?
Жената: Ау, разсипа се солта, на скандал е Мъжът: E, може пък да се размине? Не, не, вече се настроих.
Развеждам се. Бати гадоста. Протакваме всичко. В началото бях шашната. Свикваш с един човек, правиш всичко за семейството и накрая те прецакват. И в случая не е толкова проблема с дете и пари, но и той го има,а това, че цялата ти същност е била в това семейство. Няма такова гадно преживяване.
"нашата държава" коя е? България или Англия? Ако имаш предвид България, познавам страшно много мои познати двойки (повече от половината), които не сключват брак, именно с контрааргумент на твоето твърдение: че като самотни родители ползват много повече привилегии и това именно им помага да си отглеждат децата. Просто всеки случай е индивидуален и различен, не бива да се генерализира.
И моля, още веднъж да се прочетеш поста ми, като се остави настрана личното огорчение от живота и интепретации на чуждата личност (няма как да знаеш кой е феминист, респективно мизогинист - без да го познаваш). Много благодаря, че с поста си в прав текст потвърждаваш моята теза, че всеки голям, здрав и разумен човек САМ ИЗБИРА да бъде жертва. Тук бих те помолила да следваш кредото си в живота: Много по-благородно е да поемеш ролята на жертва и да изгориш без да се оплакваш, особено във втората му част. Когато човек прави съзнателен избор, редно е да се научи да живее с него, а не да обвинява другите (във физически или психически тормоз). Изборите, които правим в живота носят както своите позитиви, така и своите негативи. Порастнете и го приемете. За това призовах. Аз не съдя никого, който е решил да остане в състояние на тормоз или този, който е решил да избяга от него. За някои тормозът над тялото е по-приемлив от тормоза на собствената съвест. Всеки действа според разбиранията си, възпитанието си, смелостта си да прави промени с това, което не му харесва. Но не приемам хора, които бягат от личната си отговорност за своите действия/избори, изявяват се като нечии жертви (все пак не сме преди 2-3 века и съпрузите само си ги избираме) и обвиняват другите за собствените си решения/бездействие. А това последното, не знам къде е кога е доказано, по-скоро ми говори, че не сте случили на съпруга. Относно егоизмът като спасение на душата за чужда сметка това са лични интерпретации на конкретна ситуация, с която не съм запозната и не мога да коментирам. Ще те помоля да не приемаш поста ми като критика, защото не е. Не те познавам и не мога да знам за какво си заслужава да бъдеш критикуван. Ще се радвам, ако стане повод за размисъл (поне ще има защо да съм го писала в 2 часа през нощта, но аз си падам малко филантроп).
Виждам, че повечето тук са се впуснали да разказват личните си проблеми, обобщавайки опита си и приписвайки определени характеристики на мракобесните си половинки на всички останали. Някой бил бит, друг бил тормозен психически, някакви деца се появяват... истината за мен е една: един голям човек съвсем съзнателно избира дали бъде жертва. Дали да бъде бит, унижаван, тормозен психически. Жертви не са големите, здрави хора, които имат контрол над живота си и могат да вземат самостоятелни решения. Жертви могат да бъдат само деца и болни хора. Другите са слабохарактерни хора, които живеят в свой собствен свят от предразсъдъци и които предпочитат да обвиняват другите за решенията, които не могат да вземат поради страхливост и липса на воля. Защото е трудно да признаеш, че вината всъщност е в теб, а не в този отсреща, че проблемът и "затворът" се намира между двете ти уши. Децата, които в тази ситуация, са истиснките жертви, често се ползват от слабохарактерните, за оправдание "не мога до го/я напусна заради децата" - макар че те биха били най-печелившите от това развитие. Много ми е мъчно за такива хора, но същевременноми е много трудно да съчувствам на хора без реален физически проблем докато наоколо има хиляди болни хора. Мисля, че "кандидат-разведената" все пак го е осъзнала (явно 25 години са и трябвали да мисли по въпроса) и си призна, че го е направила от суета (т.е. май-май повече заради себе си, да си удовлетвори някаква вътрешна нужда, отколкото за да "запази живота" на жалката отрепка, с която е споделяла живота си толкова дълго и която е "предоставила" на децата си за техен баща). Вие всички тук побързайте да изживеете своя катарзис (нали сега е модерно) не като обвинявате другия, а като си дадете сметка кое ваше самоубийствено неосъзнато желание ви е накарало да се съберете с чудовището до вас и НАЙ-ВАЖНОТО: какво ви спира да си тръгнете?
Драга Ehi, Би ли се съгласила, че в стремежа си да не бъдеш жертва, принасяш в жертва тези около теб - най-често деца, родители, близки и т.н. Нека не звучи Ehiдно, но бодряшкия феминизъм в случая е неуместен. Много по-благородно е да поемеш ролята на жертва и да изгориш без да се оплакваш, но да си спасиш душата за чужда сметка е егоизъм (доказано е, че много малко жени са готови на саможертва за собствените си деца, отколкото техните собствени бащи или чужди мъже). Хау!
Пардон, сега виждам, че съм мен имало и зададен въпрос: Би ли се съгласила, че в стремежа си да не бъдеш жертва, принасяш в жертва тези около теб - най-често деца, родители, близки и т.н не, не бих се съгласила, защото в повечето случаи хората си правят свободни интерпретации на тема какво ще кажат другите или как ще се почувстват другите, без някога да са ги питали или без те да са се изказвали. А и някак си, не мога да приема, че другите имат право на повече глас относно това, което се случва с МОЯ живот и с начинът, по който искам да го живея. Аз затова уточних в предишния си пост, че ние робуваме на много предразсъдъци и това ни спира, всичко е в главите ни. И си мисля, че ако на нашите родители и близки им пукаше повече за нас и за начинът, по който се чувстваме, отколкото за съседите (какво ще кажат, ако детето се разведе - просто предполагам, че това имаш предвид), толкова по-жалко. Има много да се работи по отношение на душевното и интелектуално развитие в такова семейство. Не подкрепям и изборът да бъдеш жертва и по една много важна причина дава се лош пример на децата и те започват да приемат поведението на жертва в семейството за норма.
В съда тече бракоразводно дело. Съдията пита съпругата: - Защо се омъжихте за този човек след като е абсолютен алкохолик? - Господин съдия, това е въпросът....Омъжих се за него, защото си мислех, че щом един мъж пие всеки ден, значи печели добри пари...
Посреднощ телефонът на лекар звъни. Лекарят вдига слушалката, а от другата страна се чува разтревожен женски глас: - Ало, докторе, мъжът ми ме обиди... - Скъпа госпожо, - сънено отговаря лекарят. - Това е ужасно, но не разбирам, защо се обаждате на мен!!? - Ами, защото....-хлипа жената. - Мисля, че му трябват няколко шева....
А как реагира тялото при смърт на половинката?
При мен се получиха всички тези симптоми като се ожених. При развод може и да ми минат ;)
Ако един мъж се жени само заради секс и любов не получава често нито едното нито другото особено ако за него са се оженили само заради пари и да има глупак който винаги да спасява положението независимо, че непрекъснато и своевременно вижда опасностите и предупреждава.Жените се претрепват да се харесат преди брака а след това продължават но вече за да кръшкат и разбира се мъжете им са виновни .Тези пък с които го правят ако изведнъж им станат съпрузи ще се окажат просто женски кошмар .Такава е диалектиката на нещата.Най-доброто наказание за кръшкащи е да се женят и тогава ще осъзнаят какво са загубили.
Виждам, че в коментарите акцентът се поставя върху жените с нещастен брак, които например са подложени на физически тормоз от страна на съпрузите си. Но забравяте да споменете бракове, в които жените упражняват постоянен психически тормоз над мъжете си, обвинявайки ги за финансовото положение на семейството, или пък за недоброто поведение на децата им, или пък обременяват мъжете си с постоянни изисквания и забрани, превръщайки ги в безгласни букви, унижавайки ги пред приятели и семейство и т.н. Това, което ми е направо впечатление е, че мъже в подобна ситуация рядко прибягват до развод, защото не искат да бъдат разделени от децата си, и продължават да търпят. Дали това не означава, че мъжете държат повече на семейните ценности от жените, или пък че системата е конструирана така, че мъжът някак си няма избор, при положение че иска да бъде близо до своите деца? Кой знае. Май е по-добре да не стъпваме в брак в днешно време.
-В момента съм в такава ситуация, ожених се за жена с дете, създадохме и свое, работех в престижна фирма със сериозна заплата. Но ме съкратиха, свършиха парите и сега сме в развод.Междувременно, докато имах работа и сериозен доход, винаги се намира някой да запълни липсата на приключения, докато мъжът е на работа !? Много жалко, страдам и ми е необяснимо-защо, без да обиждам всички жени, но това не е честно !? Ако създаваш семейство и деца, просто трябва да си правиш сметката каква отговорност поемаш. Нищо против моментните пориви на страст, но трябва преди да пожелаеш искушението-дали си струва. 11 минути могат за разрушат семейството, брака и живота на децата ти-всеки сам си решава !?
Приятелю, нещо много извърташ нещата в полза на мъжа!Жените са тези, които повече гледат да съхранят брака и семейството!И търпят тормоза, докато не издържат помече, и то заради децата.Но в семейство с отровна атмосфера, където мъжът непрекъснато бие, тормози и жена си, и децата си, кой е най-добрият вариант и за жената, и за децата!?Ами да го изолира от семейството, побойника и насилника, за да не нанася травми, както на нея, така и на децата, мъжът й комплексар и насилник!Никоя жена не трябва да търпи това, иначе какъв пример дава на децата си с толерирането на насилника!!!И те да търпят същия кошмар ли!?А българските мъже, не са толкова беззащитни, колкото ги описвате!?Едни готованковци, всички задължения жената ги върши!Разбира се, че един мъж щом има жена и деца, трябва да е отговорен към тях, да полага грижи по тях, не да си вее байряка, по барове, кръчми , мацки и чужди жени, там да си харчи парите, които би трябвало да влага в семейството!Ако една жена е обичана и уважавана от съпруга си, ако той е отговорен съпруг и баща, защо ще иска да се развежда!? А един мъж така или иначе трябва да се ожени и да създаде семейство!Цял живот ли ще прескача от жена на жена, а на стари години, коя жена ще го погледне!?
Сиси, аз в моят коментар никъде не споменах всички мъже, или пък всички жени. Не съм се опитвал да правя генерални заключения са единия или другия пол. Просто споменах пример. Ти го представяш така, сякаш всички мъже са побойници, а всички жени хрисими създания. Аз просто исках да обърна внимание и на другата страна на монетата. Прочети и коментара на човека над теб - очевидно не всички мъже са готованковци и мързеливци. Дали това един човек трябва да се ожени или не, си е лично негова работа и решение. Стъпването в брак и правенето на деца отдавна не е социална норма и задължение, който иска го прави, който не иска, не го прави. Аз уважавам мъже и жени, които са решили да не създават деца и семейство, а да си гледат собствения живот. Това е избор (в днешно време май най-добрия). Нямаш право да ги порицаваш.
гадно е хората да се развеждат особено за този , който обича
От доста години опит мога да споделя какво виждам често. Първо, много жени не се омъжват по любов. Не са малко случаите, когато девойката просто гледа да избяга от непоносимата обстановка, създадена главно от бащата, но понякога и от двамата родители, и се бракосъчетава буквално с първия срещнат мъж, с когото има интимна връзка, и който най-често се оказва същият тормозител като баща й. И кошмарът й продължава. В други случаи жената просто се омъжва, защото родителите я притискат или защото вижда как нейни приятелки вече са се омъжили и имат деца, изобщо се робува на някакви уж общоприети норми, че ако жената не се омъжи до еди-колко си години, то тя вече е в групата на аутсайдерите и е заплашена да си остане стара мома. И жената, която може и да е наистина много красива, просто избира от няколко варианта (ухажьора), който обикновено се оказва най-малко подходящият. Това й става ясно в близките 2-3 години. Може би при повечето жени има някакъв непрекъснато цъкащ механизъм, който подсъзнателно прави преценки и подбира партньора далеч невинаги по изпитвани силни чувства, а по чисто практични причини. Е, в един момент това няма как да не се окаже слабо звено - поне в доста от случаите, защото повечето хора са емозионални същества. Някои жени просто се примиряват с избора, който са направили, и предпочитат да живеят в приемлив лукс, но за сметка на щастието и отношението към нея, както и за сметка на собственото й удовлетворение. А има и такива, които наистина са като сметачни машини и там чувства изобщо не играят
И да продължа. Мъжете, когато наистина изпитват дълбоки чувства, страдат повече или да кажа - по-дълбоко от жените, когато има развод и той обикновено не е по тяхна причина. Много жени пък, омъжени за неподходяащия човек и тормозени непрестанно, въпреки че срещат извън брака мъжа, когото са търсили и има наистина хармония между тях, не смеят с години да напуснат брака, в който са, по различни причини. А когато душата не живее живота, който търси и за който копнее, и не получава любовта, от която има нужда, тя страда много и тези душевни страдания неизбежно отиват във физическото тяло, т.е. соматизират се като физически заболявания - било като болести на щитовидната жлеза, било като хипертония, промени в менструалния цикъл, мигрени и какво ли не, които просто са резултат на сериозна депресия и неудовлетвореност.
"От много варианти, най-малко подходящия" - все едно е писано за мен. Но в моя случай се омъжих не по любов или по сметка, а чисто и просто поради дяволската манипулативност на мъжа ми - при всеки опит да се отърва от него преди да се оженим, а и дълго след това, той пък правеше (пресметнато неуспешен) опит за самоубийство. Така капитулирах - от страх, че ще нося вина цял живот, а и от суета, че някой може да ме обича толкова безумно много. В действителност след сватбата се изправих пред агресивен, лъжлив, примитивен тип. За наивността си плащам вече 25 години...
Да, и такива случаи като Вашия знам - както от страна на мъже, така и на жени. Целта им е да задействат чувството на вина у другия. Какво да Ви кажа след тези Ваши 25 години?! Трябвало е да решите случая веднага, самоубийството си е лична работа и ако някой иска да се самоубие, си е негов или неин избор. Човек не трябва да бъде допускан да го манипулират по този начин.
Колкото по-рано се ожени човек, толкова по-рано ще разбере колко е хубаво като се разведе:)
да ама е много по-зле да живееш с човек, които да ти причиняава хронична депресия само като го погледнеш
ми то си има курви за тая работа-плащаш и получаваш най-доброто БЕЗ емоционални глупости
Уважаема Мери от Лондон! Явно в тези времена трябва да се спазва Вашият съвет! Но как да се процедира при наличието на деца? Те променят силно нещата! Ако жената оказва постоянен психически тормоз, какво става - мъжът се отказва от голяма част от родителските права, без да е виновен?! Физическият тормоз се доказва по-лесно - едно медицинско и готово, иди доказвай как е станало! Но психическия - трябва да се правим на детективи и да записваме сценки ли? За жалост човешките отношения често не са ника лесни!!!
Бракът и децата все повече се превръщат в последен избор за всеки съвременен мъж точно поради изброените от вас причини. На запад например процентът на млади мъже, които не искат да стъпват в брак или да имат деца, расте епидемично.
Натам върви работата.Европа ще се затрие сама от егоизъм и мързел.Скоро в нея ще преобладават араби,мюсюлмани и цигани.
А какво се случва при смъртта на единия от съпрузите?
Този пък не знам какво толкова хвали самолета си. Жените го вдигат до 100 г., мъжете до към 60 максимум. После могат да си го ползват вместо клитор :'(
Хм, какви лоши неща го чакат горкия ми мъж! По-добре да се гътне, отколкото да боледува на стари години, употребен и ненужен! А и ще си спести психологическия тормоз!
Абе мъжа ще се оправи някак си защото и на стари години повечето вдигаме самолета, но стара и сбръчкана жена никой не иска(особено в леглото) ха-ха
И тя, и ти дето си я коментирал, сте двете лица на простотията... едни и същи сте, затова се плюете
Може да го вдигаш криво-ляво, но кой го е грижа за това. Курветата на екрана, пред които лъскаш не знаят за твоето съществуване, а останалите жени не биха легнали с такъв грозен и сбръчкан. Ако някоя се излъже за пари, ще е резил за теб, сам знаеш как изглеждаш гол :) С две думи - печална е ситуацията с дъртите и от двата пола, когато няма любов. Физиката е недостатъчно приемлива, затова е нужен емоционален филтър - ЛЮБОВ :) Е, теб явно никой не те обича и си обречен на все по-явна грозота...
Ако си мислиш, че съм се е затърчала някоя да слугиносва денонощно на някой вкатилен дъртак, само щото видиш ли бил вдигал самолета, продължавай да си мислиш така, има много да си лижеш гъза за сол един ден и да поглеждаш за някоя сбръчкана остаряла да ти изпере дрехите и да ти изтрие насрания задник.
Тия проблеми ги имах докато бях омъжена, след развода всичко се оправи
Разводът наистина действа зле, но още по-зле е да се живее в ситуация, в която единият съпруг е използван от другия и често малтретиран - физически или психологически, а понякога и двете. Най-често жените са жертвите и наистина е учудващо как много от тях издържат години наред, а някои и цял живот с унижаващи ги алкохолици, мутри или просто стандартни егоисти. За такива жени разводът и измъкването от тази изключително нездравословна ситуация е огромно облекчение и нов живот!
абсолютно съм съгласна. когато има манипулации в един брак, много често мрежата в която жертвата е заплетена е много силна. наи трудното е когато човек започне да се освобождава. това за съжаление е свързано с много (negativni) физиологични промени.
При мъжете преобладава физическото насилие, а при жение - психологическото. Ако разбира се го има в едно семейство. В този смисъл е неправилно да се твърди, че жените обикновено са повече пострадали. Грешите ако си мислите, че психологическото насилие е по-малко зло от физическото. Жените се нуждаят от закрила и подкрепа, кагато са пострадали, а не когато са в специфична атака и предизвикват колизии.
Смятам, че има и много мъже, които са жертва на своите луди жени! И понеже все се говори за жени-жертви и се прави много за тях, мъжете-жертви са силно дискриминирани, защото законът винаги е на страната на уж "слабия" пол! И кажете ми, г-н психиатър, кое е по-опасно - фиическият тормоз(най-често няколко шамара) или постоянният психически тормоз, който смазва човек?! В днешно време жената е равноправна на мъжа и понеже се води за "слаб" пол си е извоювала редица привилегии, които я поставят в по-защитено положение, отколкото мъжа! И немалко жени умело се възползват от това, всеизвестно е интриганството на много жени! Смятам, че наистина трябва да се върне истинското равноправие между мъжа и жената!!! И да се признае за тормоз примерно постоянното женско мърморене, и някои други! Пиша това от мой личен опит и наблюдения върху живота на няколко мои приятели и познати, чийто живот бе разбит от такива "жени"!!!
О, да, определено има и такива случаи :-) Там е работата, че рецепти за щастлив семеен живот не съществуват. Чудно е, че едната или другата половинка не забелязват що за "чудо" си взимат и понякога, дори съвсем скоро след брака, започват битките и разочарованията. В Австралия например жените наистина са в много по-изгодна позиция спрямо мъжкия пол и се възползват от това много успешно, за да съсипят живота на някои мъже, без те действително да са ги тормозили! Съсипват го и финансово, и кариерите им. Не би трябвало да има подобно неравностойно отношение на закона към половете.
Това никога няма да се промени. Всички тези законови протекции и привилегии при развода са силно защитавани от феминистките лобита, които имат страхотно политически влияние над правителства, парламенти и конгреси. Най-доброто решение за един съвременен млад мъж е никога да не стъпва в брак или да прави деца. Ако пък желанието ви за отглеждане на деца е толкова силно, винаги има и други начини.
как геагира тялото ни по принцип, но има една сигурна първична реакция - веднага си търси друго сходно тяло!! Ако веаче не си го е намерило преди това, което е и претекст за развода де... Важното е да се раздели справедливо и без да пада ръжда старият бойлер точно по средата, иначе няма да сме от Балканите. Абе, хора, защо се занимавате днес с глупости? Я да си честитите светлия празник Петровден и Павловден и да се целунете. Тия тръгнали за разводи да мислят....
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}