Писмо в бутилка получи отговор след 23 години

Англичанка, хвърлила послание в бутилка в Северно море преди 23 години, получи отговор от Холандия.

Обратно в новината

Коментари - Писмо в бутилка получи отговор след 23 години | Лайф.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Сега си представете 7 милиарда бутилки в световния океан.

много романтично ,като в книга

..ако аз бях намерил бутилката, така щях да отговоря: Здравей, днес, 04.01.2014г. намерих бутилката с писмото ти.Сега трябва да си 33 годишна жена. Аз съм на 40 години, харесвам пътешествията, карането на колело и хубавия коняк. А може би това писмо е било предназначено за мен?? : ) Ще се радвам лично да ти върна бутилката с оригиналното писмо: ) ...Позволявам си да напиша един въображаем отговор, защото тия холандци, които са намерили бутилката ми се виждат големи сухари."намерихме писмото ти на брега, точка.Само това ли?!?! Само това ли заслужава да получи като отговор това, вече голямо момиче?....

Яко.

поуката от цялата новина е спрете да хвърляте бутилки в океана, морето езерото , реката , защото и на по лош хал ще се натресем

Альо-о-о, дира-а-а! Вчера тази новина със снимка на Зои, днес с бутилката и малко променен текст, а утре "нова" новина, този път със снимка на писмото :-D

Реакциите на тази вест показват злобата, провинциалността и простотията ни и защо смена хала, на който сме.

Злобата и простотията разбирам какво означават и каква е връзката им с коментарите под новината. Обаче не съм наясно с провинциализма (като какво нещо е това) и как изглежда в коментарите, че да го разпознавам друг път. Освен това как се отразява той, провинциализмът, на хала ни? И има ли съответно столичианизъм, и как пък той се отразява на въпросния хал? Много ще съм благодарен на учудената, ако спре да се учудва, ами рече да изясни гореспоменатите въпроси!

че "баба ти" си е едно провансалско меркантилно дърво. Жалкото ще е, ако вече се е размножила....Тогава горко ни.

Преди години в САЩ имаше един куриозен случай. Стегната младееща баба си разхождала внучето покрай океана и не щеш ли, в нозете й спряла изкарана от вълните на брега стара бутилка. И какъв бил шокът й, когато я отворила и прочела бележката! А тя било последното прощално писмо на баща й, който заминавал като млад войник да се лие в Европа срещу нацистите преди 70 и кусур години и загинал там...Всъщност той я знаел само като малко бебче и й написал писмо да помни баща си, ако...И ето, след над половин век тя пак намерила родителя си и двамата се "срещнали". Направо потресаващо. Когато го четох пред една аудитория, всички бяха занемели и плачеха.

много вълнуващо и много далечно чак се просълзих... простотия

Бабе много си проЗто.