Най-възрастната младоженка (89г.): Не исках да прибързвам
Двойка "влюбени до полуда" пенсионери на обща възраст 180 години станаха най-възрастните младоженци във Великобритания, след като сключиха брак през уикенда.
Обратно в новинатаКоментари - Най-възрастната младоженка (89г.): Не исках да прибързвам | Лайф.dir.bg
Коментари
много романтично! аз сущо ,дум спиро сперо!!! успех на тези смели хора!това е присущо за англичаните веръ нице гоод лук! *Съобщението е транслитерирано от системата. Моля, пишете на кирилица.
Еми..., ако чакаш любовта на живота - трудна работа. В днешното консуматорско общество любовта вече не се търси и е дефицит. Дами, не бъдете толкова романтични, а мислете прагматично. Иначе наистина ще си чакате до 90 :)))
Страхотна новина !!! Дай Боже всекиму , първо да доживее до 90 и второ да е способен да обича толкова силно !!! Бъдете живи и здрави и заразявайте всичко около себе си !!!
Какво да ти кажа, вашето е женска логика. Понякога и в любовта човек трябва да постъпва прагматично, набелязваш си качествен мъж, който си струва и дори да не голямата ти любов и да не ти пърхат пеперудите си създаваш семейство. Пък ако е писано да те връхлети бурята - няма да те подмине, повярвай ми, независимо дали ще си семейна или не. Тези неща не може да ги планираш, нито да избягаш от тях, защото чувствата са като природно бедствие, връхлетят ли те - няма спасение. Но знаеш ли колко красиви жени познавам, с хубава визия, умни, свестни момичета, вече са жени, щото минават 30 и още са сами. И те така - романтички, все чакаха голямата любов, а свестните мъже бяха под носа им, но кой да ги забележи, а пък времето си тече. Хората в БГ се женят все още млади, тук не е запад и като минеш 30 вече дори да харесаш някого вероятността да е семеен е много голяма. Така че хубаво е тези неща да се свършат по-навреме, че после е много трудно. Пак повтарям това важи за БГ, на запад и жените се омъжват по-късно, но там като цяло е така и не е трудно да намериш читав партньор на зряла възраст. А понякога всичко си опира и до късмет в крайна сметка. Успех в търсенето!
Точно така,не трябва да се прибързва с тези неща,сега да не прибързват и с децата,да се насладят първо на меденият си месец!
Вярно, след 30-те е доста по-сложно. Все пак и живота се завърта монотонно. Само не разбирам това с принцовете с белите коне, не е зле да има и прагматичност в такъв случай, но пък и на сила хубост не става.
Аз познавам доста момичета, които се омъжиха рано и след 30 вече са самотни майки, което не мисля, че е по-добрият вариант. Като си много млад не мислиш и се водиш само от чувства. Когато пораснеш често разбираш, че си направил грешен избор. От една страна след 30 си напълно наясно със себе си и какво търсиш, но е вярно, че вече социалният кръг е стеснен, повечето ти връстници са семейни и наистина няма чак такъв избор от готини необвързани хора. Но и според мен всичко си е до късмет, никой не знае какво ще му поднесе живота. Няма гаранция и за семейните, и за несемейните.
Живи и здрави да са, да им е честито....но да не забравят бурканчето с мед за медения месец и дано имат живот още заедно !!!
Жалко, че така се развиват нещата. Не знам как жените се връзват по акъла на разни лаячи, но като гледам такива по се котират!
къде са тея твой познати, свободните които срещам и са минали 30, или са грозни, дебели или нещо им куца доста в характера
В Пловдив, майна...Познавам 3 такива готини мадами, но кой знае още колко има, но нали не очакваш да ти дам координати... Ако си бил в Пловдив би трябвало да знаеш, че тук са най-хубавите жени, има ги в изобилие и преди и след 30, но мъжете хич ни няма, хем сме малко, хем хвани единия удари другия:)))Повечето жени пищят, че няма мъже, вероятно е така - имам предвид истински мъже. Абе сложни са вече нещата, не е така лесно, както преди години...Хубава вечер на всички!
Защо пък трябва непременно една жена след 30 години да се обвързва с връстник или по-голям от нея? Аз познавам три двойки, в които жената е по-възрастна от мъжа с повече от 7 години и "са се взели", когато жените са били по-близо до 40 те, отколкото до 30 те. Имат чудесни семейства, в които цари любов и сплотеност. А двойката, която ми е пример за голяма любов я помня от детството си, мъж и жена, ходеха винаги заедно, хванати за ръце. Когато тя почина прехвърлила 80те, той живя само една година след нея и от мъка почина, а беше жизнен и здрав мъж на 70 години. Любовта е за смелите и търпеливите, а не за материалистите и тези, които искат от живота да се "уредят", за да живеят добре. Но който, каквото търси все пак, това го стига.
Да са живи и здрави. Малко двойки могат да се похвалят в днешно време с такава връзка.
Това с разликата в годините не се възприема от хората, но като гледам по бих се разбрал с жена по-голяма от мен (аз съм малко над 30) от колкото с връстниците... Просто като ги гледам все едно живеят на друга планета - едни очаквания имат, надежди за нереални неща - загуба на време и нерви.
Много хубав коментар, поздравявам Ви! Аз също смятам, че любовта е за смелите и търпеливите. Няма нужда човек да се насилва да я търси или да се превръща във фикс идея. Човек, който търси истинската любов не иска да го избират само, защото му е дошло времето, а защото искаш точно с този човек да създадеш семейство. Но повечето хора психясват/особено жените/, че трябва да се семейни на всяка цена, че ако минат определена възраст и още не са семейни ще ги смятат за непълноценни. Взимат най-подходящия към момента, който далеч не е любовта, може дори да не си пасват като характери и после тръгват да изневеряват и да се разделят и оставят нещастни деца заради егоизма си. Ако човек има търпение любовта сама ще го намреи, когато е готов за нея.
Човек живее своя живот, а не живота на хората и не би трябвало да робува на предразсъдъците, които налагат околните. Далеч по-неморално е да живееш на гърба на пенсионираните си родители, отколкото да имаш съпруга, която е по-възрастна от теб.
Ето една свежа и приятна новина. Но нима й отдаваме нужната симпатия? Не-е, започват едни злобнички задявки, едни предположения кой кога ще умре (сякаш знаем дали ние няма да сме първи), едни мъдри съвети относно своевременността на събитията в живота - изобщо ние знаем как трябва да се живее, а тези неординерни старци какви ги вършат! Тези хора ни превъзхождат, нима не разбираме? Имат дух, имат настроение, имат дързост да бъдат каквито искат, а не каквито "трябва". И какво, ако умрат, всички ще умрем, но в живота си ще са консумирали повече радостни мигове и щастие от други, които са пресмятали какво е "нормално" и какво не. Аз лично съм ЗА тях - нека се вземат. Не че те биха ме питали, не че изобщо биха се интересували какво си драскаме тук. Браво на тези хора, шапка им свалям!