Вдовицата на Патрик Суейзи се омъжи повторно
Вдовицата на Патрик Суейзи Лиса Ниеми се омъжи за бижутера Албърт де Приско в Палм бийч, Флорида.
Обратно в новинатаКоментари - Вдовицата на Патрик Суейзи се омъжи повторно | Лайф.dir.bg
Коментари
От цялото си сърце желая щастие. Имах прекрасен 37 год.брак със съпруга ми. Почина внезапно, за 5 мин. на рожденния ден на малката ми дъщеря. Всеки божи ден чувствам липсата му и живея с чувството, че всеки момент ще отвори вратата засмян. Не мога да изляза от депресията, която ме обхвана... камо ли да повярвам, че ще срещна втора любов. Сигурно зависи от силата на характера...
Е, журналистите, както виждаме, са се постарали да поправят грешката, белким си вдигнат рейтинга.
Кофти работа е да се родиш жена - ние мъжете си падаме малко ненадеждни и кръшкачи после умираме по никое време.
Изобщо не я мислете ,американците няма значение мъж ,или жена никога не правят нещо ако нямат полза от него,абсолютни егоисти дори и в семейството си ,виждал съм ги как си делят и храната дори и си я плащат всеки по отделно!А имат ли възможност да те използват по някакъв начин няма да се поколебаят да го направят.А тез с многото пари са още по-големи хиени!Бъдете внимателни!!!
Има различни хора,жената просто споделя че няма да е способна да направи подобнонещо!Уважи мнението и!
А кой ти каза, че не се страхува от годините си? Бъди убедена - страхува се и то много.
Аз съм с позицията само за един брак. Защо стигаш въобще до втори брак. Ако се наложи да премахнеш първия, не е необходимо веднага да встъпваш в друг.
Да, вие нямате проблем да стоите дълго сами, само да не беше този пуст етикет 'стар ерген' или 'разведен'. Самата липса на жена във физическо измерение никак не ви пречи даже е желателна. (Извинявам се че не съм по темата). В общия случай сте едни егоисти, семейни онанисти - ето на това се крепи семейната идилия на българското семейство, където я има. Поклон пред паметта на мъжете, чиито жени не могат да помислят за друг. И аз не мога да си представя как бих живяла сама, но определено си пожелавам такава съдба, при която любовта оцелява до след края, независимо чий. Невинаги, даже почти никога лесното в живота е толкова хубаво, колкото изглежда.
Уникални "коментатори" има! Никой от тях, ли не е преживявал загуба? Никой ли не знае как се погребва любим човек... Пък било - мъж, жена, дете... И как се живее след това? Кого съдите?