Коментари - Майките виновни за 2/3 от разводите | Лайф.dir.bg

Ех тия майки.........

А моята- обратното, тръшна се да не се развеждам, че какво щели да кажат хората.........И живея вече 25 год. с алкохолик.

Това не мога да го повярвам! Обикновено родителите искат да се запазятк семействата на техните деца!

А вие не можахте ли сама да решите проблема си, та трябваше майка ви да ви каже?! Ако положението е било нетърпимо, пътя е един - развод!

Пък моята майка разведе брат ми 3 пъти. Сега има деца от три различни жени...И пие... По някое време се огледа в мене. Ама от тогава не сме се виждали - почти 4 години... Не слушкам...Сега не ще да дойде на сватбата на сина ми - ей на, така! Да ме изложела докрай - като питат къде са ми родителите, да не знам какво да кажа...Аз пък като че ли имам въобще желание да говоря... И всеки път се замислям - наистина ли трябва да се позволява на всеки да става родител? Вие никога ли не сте мислили по въпроса?

Според Фройд на психоанализа и излекуване не се поддават само отношенията майка-дъщеря :)) Само да не вземете да изпитвате чувство на вина, ние не си избираме родителите. На мен ми трябваше половин живот да спра да се поддавам на манипулации. Обаче и обичта някъде отиде.

Подвеждащо заглавие сте сложили?! Майките - не - ами свекървите

Същото е при мен. Сега се опитват на сина ми /дето ще се жени/ да насадят вина - не се бил грижел за тях. А какви внуци имало...Има я! В нормалните семейства! Щото нашето като от сапунен сериал... След като настъпи разрива ми трябваше около две години да се съвзема. Мина и това! Но сега не мога да се преодолея да отида да ги видя. Просто спирачката е желязна...Кой печели в тая ситуация? Никой!

А "невинните" тъщите?

така де .. и тъщите :)

Ти печелиш. Отсвирвай ги и това е. На никого не си длъжна. Живей си живота и поддържай нормални отношения с децата си. Родителите ги остави да си се оправят.

По принцип сте прав, "майка-дъщеря" е едно от най-трудните отношения. Но не е обречено, поддава се на подобрение с много търпение, любов и взаимно уважение от д в е т е страни. Ако се говори честно и открито за проблемите и страховете всяко човешко същество би могло да разбере другото човешко същество. Пагубно става, когато родителят действа от позицията на своя авторитет и власт, а в "майка-дъщеря" и от женските комплекси, конкуренция и т.н., вместо да осъзнае, че детето има своя индивидуалност и да му помогне да я развива, за да расте свободно и необременено от хорско мнение, традиции и други матрици на обществото.

Вие непълнолетна ли сте била?

Добре де, трябваше ли да оставя да използва дъщеря ми като боксова круша или трябваше да и подам ръка?Майка съм все пак, не съм раждала боксова круша, колкото и майка му да твърди,че по-добър от него няма да намери!Има една дума по-добре сам, отколкото зле придружен!

Хубаво казано! Но ми се струва, че не сте имали такъв проблем в живота си...Дори и сега ме наричат "луда"...Просто защото спрях да мълча. И отстоях на своето. И спечелих. Запазих семейството си /защото временна трудност не би трябвало да обръща колата/, то вече се разраства, да даде Господ здраве - внуче чакам. И всички са около нас - само баща ми и майка ми не! И това тежи!

Единственото за което не сте права според мен е, че насаждате израза "по-добре сам". Наложила се е раздяла - ОК! Но ЖИВОТЪТ продължава.

Ако майките пишеха исковите молби за развод статистиката друга щеше да е !

Няма щастие там, където се живее с родители.

Никой не трябва да подценява нито свекървите, нито тъщите...Способностите са им големи...

Много е спорно това,и моите не са искали да си развалям семейството,но когато гледаш как детето ти се мъчи,страда и търпи в името на детето е наистина болно.Покрай мен и те се мъчеха и страдаха,сега съм щастлива с новия си мъж,щастливи са и те.Въпроса е в това винаги да подкрепяш детето си каквото и решение да вземе,все пак родителя си е родител и не трябва да пречи в житейския му избор, а да му е опора.

поддават се на терапия отношенията майка-дъщеря. Майката ревнува дъщеря си от вниманието и обичта на съпруга си. Детето от женски пол се явява потенциална съперница за майката, и така заплаха за нейното 'господство' на единствена царица. Майката гледа на дъщеря си като любовница на съпруга си. Няма значение, че това не се проявява на физическо ниво в житейския смисъл. Обикновено не се осъзнава от майката, т.е. не достига до нивото на нейния ежедневен разум. Отрича се ожесточено такава вероятност. Нарича се абсурд, и от майката и от дъщерята. А това е истинската причина за напрежението майка-дъщеря. По подобен начин бащата вижда в лицето на сина си съперник. И много изкривено поведение като следствие от това. И много драматични съдби. Изходът - вглеждане във всяка ситуация и разбиране кои чувства са истинският двигател. Тъй като много съпруги/ майки са заслепени в ревността си, която наистина е много неосъзната и отричана, всичко е в ръцете на детето - дъщеря/ син да осъзнае какво става и да го признае пред себе си. И да се откачи от тази зависимост. Да не обръща внимание на 'налудничавото' поведение на майката в тези детайли. Истината ще ни направи свободни. А иначе цялата отговорност е на родителите. Но те бягат от истината.

Насажда го защото вероятно тя е сама и според нея и останалите трябва да са сами. Така тя ще се чувства по-добре. Но питайте я утре, когато остарее и няма кой да и каже здрасти. Нормалните днес наричат луди. Запомни го!

Да! В 5-ти клас! От ромски произход съм!

Принципно е така, но има и изключения. Има и готини родители!

Те всички наши родители са готини и си ги обичаме, ама да не живееш с тях:-))

Едно е да го подкрепяш, а съвсем друго е да го командваш, манипулираш и да му правиш сечено.

Изобщо не сте луда и не се чувствайте виновна за нищо. Вашите родители, са направили избор - съвсем съзнателен! Този избор обаче, води след себе си и последици. Така, че когато взимаш решение, е добре да се замислиш, какво следва след него. Хубаво, лошо - посрещаш го и заставаш зад думите и делата си. Без мрънкане, рев, изнудване и обвинения. Каквото си надробил, това ще си сърбаш. В случая, те сами са предизвикали подобна реакция от Ваша страна. За да има разбирателство, не само в семейството, а и във всеки тип отношения, трябва да са налице взаимно уважение, спокойно приемане на правото на другия да бъде това което е! Да се развива по начина по който е избрал, да бъде с човека, който е избрал. Правото му, да има свои интереси, хобита, свой живот, мечти и така нататък. Започнеш ли да налагаш собствените си разбирания, всеки по-силен характер ще те отсвири. По-слабите, просто отстъпват и биват смачкани за съжаление. Така, че не се чувствайте виновна пак казвам. Живейте си спокойно, ако се променят добре, ако не - тяхно право е да правят каквото решат. Вие си имате вашия живот и вашето щастие, наслаждавайте им се!

Чета това, което си написала и все едно аз съм го писала!Аз, обаче имам дъщеря! Ей сега ще и изпратя коментара да видим дали ще припознае баба си и дядо си!Не ходя от 5 години при тях и не искам да ги чувам! Знам, че са възрастни и ако легнат аз ще трябва да ги обгрижвам, но за 25 години една добра дума не съм чула! Сега дъщеря ми е ма пангара!

Не е така, просто тя не може да повярва вече на никой "принц", за да не се окаже същия като предишния.Добре поне,че не бяха женени, та нямаше удължаване на агонията с разводи.И не живееха у нас, та имаше къде да отиде, като успя да се измъкне.

Прав/а сте! Това е истината! Нормалните днес наричат "луди"!

Жената избира самотата пред съжителството с неподходящ партньор. Между двете избира самотата, а не самотата по принцип. Защото животът с неподходящ партньор си е нещастие, а самотата е временна до срещата с подходящия.

Възхищавам Ви се, че сте отстояла позицията си и сте запазила своето семейство, вие си знаете какво Ви е коствало. При мен е малко по-различно, да, но имах късмет след сълзи и драми с майка ми да станем с времето наистина близки. С баща ми, уви, не. Да си пожелаем поне, някой ден за всичко на всички да си простим, защото сте права, тежи.

Минусите сигурно ми ги слагат боксови круши,които не са успели да се измъкнат от тормоза и смятат ,че да живеят така е нормално...?

Благодаря! Точно така съм оставила нещата. Каквото стане.

Коментара ми беше изцяло насочен към Вас, изживяваща се като майката в случая, така че не намесвайте дъщеря си излишно. И по-точно относно израза "по-добре сам". Що се отнася до принцовете, те са толкова принцове, колкото и принцесите са принцеси, ако ме разбирате.

Може би по-скоро хора, които не са съгласни с някаква част от Вашия коментар?

А ти сигурна ли си, че не преекспонираш значително нещата около дъщеря ти? И каква е нейната роля?

Добре де, какво предлагате? Да живее с побойника и усилено да търси друг мъж ли, за да не е временно сама?

А жилището, в което живеете заедно с родителите на кого е?

Защо сте изпратили нея? Аз разбирам от коментара, че тя се грижи за тях! Не смятам, че внуците са виновни за нещо!

Извинявам се, но да си слънчице пред хората, вместо да им кажеш в очите какво мислиш, а да си изкарваш целия стрес от работата на нищо неподозиращата си жена какво се нарича?Или си на принципа ,че те винаги си го заслужават.С какво го заслужи весело, вечно усмихнато момиче ,което всячески се опитваше да му угоди, само за да не вдига скандали, но щом се върнеше от работа, това следваше?

Абе, госпожо, Вие наред ли сте с главата? Искам отново да подчертая, че коментарите са ми насочени относно насаждането на "по-добре сам". И Вие ли сте сама заради побой или някой от многото Ви бивши мъже пиеше? Я си кажете честно!

Не можах, защото тя е много властна и обсебваща, тръшва се да реве. Не сте попаднали на такава.............

Бедата е, че никой не уважава никого. Дори себе си. Още по-малко уважаваме възрастните. Много сме първични и зле възпитани, нямаме култура на поведение и общуване, затова си оравим живота още по-неприятен и труден.

Неподходящ партньор е много разтегливо поняети, което е с индивидуално значение за всеки човек. И проблема идва, когато за майката нещо е неподходящо, било то по различно причини.

Благодаря за хубавите думи! И да -трябва да сме силни! И да - трябва да следваме живота си! И да -трябва да проявяваме разбиране! И да - трябва да гледаме в бъдещето! Да Ви кажа още нещо - бъдещата ми снаха ме попита как така не съм се намесила до сега в нещо? как съм станала такава? Защо съм толкова разбрана? А моят отговор беше, че толкова са ми се месили, че аз не мога да го правя. Дали съм права - кой знае? Важното е че АЗ се чувствам добре така! Ако можеш помогни, ако не - поне не пречи!

Добре е и за родителите, и за децата да живеят близо, но в различни жилища. Това са две различни поколения, а когато децата вече имат свои деца стават три поколения. Ако са заедно понякога дребни неща водят до големи неприятности.

Предлагам да не насажда "по-добре сам" като панацея на всички проблеми, защото перфектни хора няма и не, определено не е по-добре сам, особено с напредване на възрастта!

Тя не е казала " по-добре сам" и точка, а казва: "по-добре сам, ОТКОЛКОТО ЗЛЕ ПРИДРУЖЕН." Защо вадите една фраза само? Има разлика между Вашето тълкуване и това, което казва госпожата.