Коментари - Зара и Христо Сираков уважиха модни награди | Лайф.dir.bg

Зара обича мазни и дебели пишки да лапа, както и да смучи вагини

Като друг не ги иска,лепнали са се заедно за да има с кога да излизат.Егати натрапването в медийното пространство-сакън някой да не ги забрави,сякъш пък някой ги помни.Паразити!

варненска кучка дошла в софия да я издържат пенсийте

.!. ZA ZARA PULEN BOKLUK

Ице ,мушкай тез ми ти курвета бе :)))) Да си жив и здрав , баце :))))

Софиянката Лиляна Иванова специално за ШОУ разкри, че бизнесменът Христо Сираков, който е син на личния пилот на Тодор Живков, е затрил баща й. Интересът на редакцията към Иванова бе провокиран от публикувания във вестника разказ на дъщерята на писателя Дико Фучеджиев - Милена. Нека припомним. Преди четвърт век 26-годишният Христо Сираков, син на личния пилот на Тодор Живков, след безумно шофиране блъска ладата си в електрически стълб. На място умира возещият се до него Ради Радев, син на големия режисьор Въло Радев. Возещата се на задната седалка 19-годишна негова годеница, която носи в утробата си бъдещото им дете, е натрошена, с размазани и смачкани вътрешности. Бог дарява живота на майката и нероденото й още сираче. Сатаната обаче я преследва с кошмара от трагедията - сигурно до гроб - и в САЩ, където Милена бяга от ужасяващия спомен малко след 89-та. Самият виновник за смъртта - Христо Сираков, изтърпява странна двугодишна присъда по време на която, едва ли е видял затворническите решетки отвътре. В края на изповедта си дъщерята на писателя и някогашен директор на Народния театър си припомня, че няколко години след собствената й трагедия синът на Татовия пилот е помел човек с колата си, но поредната му жертва май се била разминала със смъртта, казва Милена. ШОУ обаче установи, че Фучеджиева не е наясно с фаталния край. На 13 март 1989 г. Христо Сираков помита на зебра, този път с Форд Ескорт /собственост на японската фирма Ничиволен - б.р. /, 66-годишния Слави Стоянов. Жертвата умира само след 20 минути в Пирогов. Баща ми беше пенсионер, но фактически продължаваше да поработва към МВР и беше толкова здрав физически, че имаше само един пломбиран зъб. Това е бил единственият му здравословен проблем през живота. Всички си мислехме, че ще живее сто години. Не му било писано. Ние имахме една-единствена свидетелка, която е видяла всичко и е чула последния му предсмъртен вик. Тя казва, че баща ми е ударен с такава скорост, че изхвърчал на метър над колата и тялото му прелетяло 15 метра по-нататък. Беше толкова смлян, че когато го погребвахме, все едно малко дете полагахме в ковчега. А той беше едър широкоплещест мъж. Може да ви се струва невероятно, но след деня на смъртта му 13 март 1989 г., едва тези дни успяхме на видим лицето на убиеца във вестника ви. Тогава цялата история започна да се точи и първо мина през два етапа. Цяла година се точиха следствени действия, връщане на експертизи. Всичко се правеше само и само прокуратурата да не предаде нещата в ръцете на съда. Мина година и нещо и разбрахме, че прокурорката, чието име вече не си спомням, излезе със заключение, че няма данни за престъпление. Едва когато започнаха да се случват тези неща, разбрахме, че Христо Сираков не е случаен. Едва сега, от вашия вестник, научаваме, че първият му баща е бил пилот на Тодор Живков. Но явно в семейството им е имало развод между двете пътни убийства, защото тогава вече се говореше, че баща му - вторият, или поне мъжът, който живее с майка му, е бил някакъв важен адвокат, също с големи връзки. Усетихме го още когато разбрахме, че нашият адвокат започна да ни предава и накрая ни изостави. Ясно беше, че е в комбина с важния адвокат. Назначиха ни служебен адвокат и той се помъчи, но какво можеше да направи човекът срещу тях. Оттук-оттам ни казаха и защо прокурорката бърза да прекрати делото. Вече беше лятото на 1990 г., предстоеше световното по футбол и се разбра, че Христо Сираков с антураж от жени е заминал за Италия. Това е било причината така да се разбърза прокурорката да прекратява делото. Така, че на тоя етап всичко приключи. Край. Все едно нищо не е станало. Тогава ни посъветваха да пуснем до началника на прокурорката персонална жалба срещу нея с всички данни от експертизите. Ако нищо не стане, да се оплачем още по-нагоре и т.н. Това беше единственият ни шанс, защото всеки си пази гърба и гледа да не го топят лично през главата му. Идеята проработи и се заточи двугодишно съдебно дело. Накрая го осъдиха две години условно. Ето и един от бисерите в мотивите на съда за условната присъда: Още повече, че подсъдимият живее в чужбина, деянието е извършено преди три години и една ефективна присъда само би преградила пътя той да се върне в страната при своите близки. През всичките тези години така и не видяхме физиономията му, защото той изобщо не се появи. Никой не го е търсил, защото се водеше с неизвестен адрес. Майка му заяви пред съда, че Христо Сираков е в чужбина, но не знае адреса му, не й се бил обаждал. Криеше се като лалугер. Знаем само, че човекът, който уби баща ми, живееше на Ангел Кънчев 32 и винаги заобикалях този адрес, когато минавах оттам. Благодаря ви, че поне можах да зърна физиономията му във вестника ви. Смятах, че той още е някъде в чужбина, - приключва кратката си история Лиляна Иванова.