Очите издават защо бебетата плачат
Бебетата плачат, за да изразят емоция - основно чувство за глад, болка, гняв или страх. За разтревожените им родители обаче често е трудно да разберат каква е точната причина за техните сълзи.
Обратно в новинатаКоментари - Очите издават защо бебетата плачат | Лайф.dir.bg
Коментари
Е, на тази крехка възраст остава да се чудим от какво ли плачат, та ни трябват и учени да ни разяснят от какво било... Ако е нахранено, преобуто и добре облечено (т.е. нито прегрято, нито да му е студено), но продължава да плаче, твърде е вероятно просто да има коликиии ! :Р Елементарно, Уотсън! :)) ;)
И какво излезе - всички видове плач си приличат, че са с все сила :) Слава на Бога не е съвсем така. Само едно не ми е ясно. Какво означава едно бебе да плаче от гняв? Какво има толкова да го ядосва? По скоро това е чиста манипулация - Ще стане на моето, или ще ви спукам тъпанчетата! хахахахааа
Определението "гняв" в статията е грешно. Плачат от разочарование (фрустрация). Една от най-милите гледни точки към детето е, да се избягват мисли за манипулация. Манипулират възрастните, защото знаят, че светът се върти около причинно - следствените връзки, т.е. ако направя това е много вероятно да стане това (ако се разплача пред гаджето е много вероятно да обърне внимание на молбата ми и да я изпълни). Бебетата не познават света така. Необходимостите им са не само от храна, вода и сух памперс, а и от непрекъснато внимание и физически контакт. Това има генетична обусловеност - през всичките векове на човешкото развитие са оцелели единствено тези деца, които са се чувствали зле да бъдат оставяни сами и са плачели сърцераздирателно от това (другите бебета, ако въобще е имало такива, на които им харесва да бъдат сами за дълго време, са ставали плячка на дивите животни). Бебето няма понятие от време от бъдеще, не знае какво е "чакай 5 минути", неговата единствена реалност е тук и сега и когато има необходимост от нещо (както храната е физическа необходимост, нежна прегръдка и носене на ръце също са), то страда. Единствената форма, чрез която едно бебе показва неудобството си, е плач. Децата, които са повечето от времето с човека, който ги гледа, обръща им се внимание, говори им се, биват носени на ръце или в кенгуру, плачат много малко.
Чудесна реч. Има логика, плачът от "гняв" да е генетично обусловен с цел съхраняване на живота. Тоест в началото всичко е чисто и просто инстинкти за оцеляване, някои от които доста анахронични. Надявам се не твърдиш, че докато реве от "гняв" в кошарата, съвременното бебе е заплашено от хищници. Не съм съгласна обаче, че "гушканите" бебета плачат по-малко, защото са по-обичани и обгрижвани. Те просто са постигнали целта си да подчинят родителите си на архаичните си страхове.
защо ли майката дешифрира тези сигнали на бебето безпогрешно,котато тя носи любов в сърцето си? какво ще кажат за това учените колективи, и ако кажат нещо,то след колко години къртовски труд това ще се случи като хипотеза!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}