Дъщерята на легендарния Чарли Чаплин за радостта да носи пафти и страха от фашизма в живота ни
Джералдин Чаплин бе гост на четвъртия кинофестивал, организиран от Българския културен институт в Лондон
Обратно в новинатаКоментари - Дъщерята на легендарния Чарли Чаплин за радостта да носи пафти и страха от фашизма в живота ни | Лайф.dir.bg
Коментари
Пред нея, най-малката и любимката на гинеалния си баща, и пред Джейн Фонда, дъщеря на другото величиеХенри Фонда, се става прав и се прави шпалир от овации !!!! И това ли не знаят тези "културни" и "образовани" лица? Е, поне да го чуят от малка и "дивашка" България!
спомене на българите, че имат Петър Увалиев. Г-Увалиев, светла му памет, въпреки в имиграция, през ВВС направи хиляди пъти повече за Културата на България, отколкото Людмила Живкова с нейните комитети за пръскане на пари. Благодаря г-жо Чаплин, че казахте на българите за СЛАДКОДУМЕЦА на Българския език, г-н П. Увалиев. Неговото "Похвално Слово за Българското Слово" трябва да е на първа страница на учебниците по Български език.
Приятна актриса е, винаги съм я харесвал. А баща и е ненадминатият до ден днешен маестро, стига на човек да види "Модерни времена" ако има съмнения дали е така.
МИСЛЯ,ЧЕ ОДЕЖДИТЕ ,ВЪРХУ КОИТО СА СЛОЖЕНИ ПАФТИТЕ,СА ОБИДНИ И ТОВА МИ Е ОТВРАТИТЕЛНО
И аз намирам облеклото прекалено цветно и ексцентрично, но не бих си позволила такъв долен, просташки коментар.
Никога у нас учебниците не са били на руски език, той се учеше в училище, но не по тази причина.
Така е, може би споменът и е неясен какво са и казали, все пак десетилетия от тогава. За съжаление руският беше задължителен и ни лишиха от латинския, което остави сериозна дупка в образованието на цяла нация.
Бяха, бяха...но не училищните. Във висшите училища, ако искаш да научиш нещо свястно, без руска литература е нямало как да минеш. Поне за медицина и инженерни специалности. За другите не знам със сигурност, но няма причина да е било различно и там. Допреди девети са ползвали немска литература, после руска...изглежда българските учебници винаги са били просто словесна диария (не само сега).
Не само професионална литература. Руснаците превеждаха много западна художествена литература. Четящите хора пълнеха руската книжарница и купуваха за левчета преводна литература. Още имам спретнати томове с твърди корици на Артър Кларк, Макс Фриш, О'Хенри и др., които не можеха да се намерят на български.
> 2022-11-26 22:47:12 >/ (нерегистриран) > > Не само професионална литература. .... > ... Така беше, първия път четох "Стоманените пещери" на Азимов на руски. И доста други, преводните бяха лесни за четене. Стругацки ми бяха въз трудни, предпочитах българския превод. В техническата книжарница на Славейков имаше и преводни технически книги (купувал съм такива за електроника, тия от руски автори не ставаха но имаше полезни преводни). Руските книжарници бяха редовно посещавани и от руснаци дошли в София, в Москва не можеха да си купят каквото имаше тук, за колониите имаше специални доставки....
>Бяха, бяха...но не училищните. Във висшите училища, > ако искаш да научиш нещо свястно, > без руска литература е нямало как да минеш. При липсата на английска така беше. В днешно време човек просто намира на английски каквото му трябва, всички публикации са на английски, дали са от немци, китайци и т.н. През средновековието са били на латинсцки (единственият общ език, векове след като е бил вече мъртъв...).