Как да накараме детето да ни слуша
За да извадите бананите от ушите на детето, е добре най-напред да привлечете вниманието му.
Обратно в новинатаКоментари - Как да накараме детето да ни слуша | Лайф.dir.bg
Коментари
Аз съм забелязала, че когато аз съм изнервена, напрегната и не се чувствам добре, детето ми сякаш го усеща и то също започва да нервничи и да не слуша. Когато съм спокойна, детето ми е най-доброто същество на света :)
Какво става като биете детето си - да, ще ви слуша само и единствено от страх. Ще порасне малко и в момента в който излезе на улицата ще започне да прави поразии и да бие други деца изкарвайки гнева и омразата, която сте насадили в детето.
Аз не съм изяла нито един шамар . Дори ако ми се наложи незнам как да ударя един шамар. Най - се учудих когато майка ми каза че не е изяла нито един шамар като малка. Тя в момента е над 60 годишна. Дядо ми , по онова сурово време не е удрял децата си , а е имал 3 ! . За мене това значи , че винаги е имало хора които си бият децата и винаги е имало хора които си възпитават децата без да ги удрят. Просто с бой става по - лесно .
всички тук са прави! Написаното е от някакъв опит! Свидетели сме как деца възпитавани от грамотни и доказали се в живота родители пропадат. Дали защото не им се учи, дали защото попадат в лоша компания, не е важно. Никой родител не желае и не възпитава детето си да е лошо, напротив всеки полага усилия детето му да е добро и да живее добре! Как всички тези които са написали тук, да четем и да се учим от книгите ще обяснят факта едното дете е успешно другото е лошо!!!! Възпитавани и отгледани по еднакъв начин, от едни и същи родители?
Ъ, не съм особено съгласен, възпитанието не е желание и думи, то е много дълга последователност от разумни и смислени действия. Прост пример за разликата между добрите намерения и резултата е некой родител, който много задълбочено обяснява вредата и безсмислието на пафкането, докато подсилва убедителността си със запалена цигара в ръка. Също, децата са наши, т'ва е повече от вярно, но не ни принадлежат и са различни хора, те са хора, т'ва е още повече от вярно! Толкова различни, че няма на къде, та няма универсален подход в тая работа - възпитанието на деца.
Родителите може да са едни и същи, но средата за децата е различна! Дори и за близнаците! Хвалиш единия (близнак) или му правиш някаква забележка - точно тогава двамата близнака са поставени в различни ситуации (среда)! Е ГЕНИТЕ нямат ли значение? Имат, НО СРЕДАТА Е РЕШАВАЩА! Решението: Необходимо е много внимателно и своевременно въздействие (възпитаване)! Чудесно е, че някои не са "изяждали" нито един шамар - като деца и точно (може би) поради тази причина по-късно трябва да им търпим капризите (меко казано). Не - решението не е в шамарите. Възпитанието е разтегливо понятие. Повечето си имаме УДОБНО разбиране за възпитанието, а други се интересуват само от себе си!
Стига с това възпитание! Не разбрахте ли, че децата се раждат с изградени характери. Абе вие деца не сте ли гледали!? Ама много се надценявате, бе!!! Не не сте толкова важни/способни, та да формирате личността на детето волево, това сте го направили с предаването на гените си, след това само го тормозите с т. нар. си "възпитание". Обичайте си децата, спрете да ги "възпитавате"!!!
Оставете ги децата, те така или инак ще станат като нас, ако искаме да ги възпитаме трябва да възпитаваме себе си - не тях!
Бременна снаха свенливо стои в края на софрата и свенливо едва похапва. -Яж, булка, яж и с двете ръце, докато не ти е изсъхнала лявата-подканя я свекървата. -А на теб да изсъхнат и двете-наум отвърнала снахата. Свекървата нямала нищо лошо наум, едно време хората били грубовати, искала просто да каже, че като се роди бебето, с лявата ще го държи, а с дясната останалото. Ами то има и анекдот. Отишла млада майка при известен педагог с тоя въпрос. Той я запитал на каква възраст е детето. -На месец. -Късно е.
Статията е написана много точно. Проблема идва в това, че децата често пъти се оказват с изкукали родители, които не само, че не знаят що е то възпитание, но дори не искат да се научат. Ами четете, бе хора и просто се опитайте....
Ти, колко книги, как се става родител, преди да решиш да забременееш? Или по-точно, колко деца роди и отгледа, преди да станеш родител. Винаги съм се "възхищавал" на "психолози многознайковци", които са прочели нещо, написано за едни деца. Когато работиш с деца....много деца, през годините, тогава осъзнаваш, че има много различни индивидуалности с обща основа, но с различно развитие.
Ами аз след като родих прочетох точно две книжки и те ми стигнаха. Не е нужно да си изчел цяла библиотека. Но да си призная пред другите родители не казвам как си възпитавам детето ,защото получавам точно такъв отговор, отнасящ се за родители психолози. Когато ми кажат : " е какво спокойно и добро дете си имаш " , аз им отговарям " Да късметлийка съм , такава си се роди " Истината е че дори деца които да се родили мили и прекрасни ангелчета , могат да бъдат направени дяволчета от изкукали родители :)
Колко е сладък палавникът на снимката!! напомня ми на синът ми когато беше на тази възраст. Той беше толкова беше непослушен че и приятелките ни с деца се въздържаха да ни канят. Но го променихме;)) Но само с говорене, мноого говорене и много търпение. Откъде на къде ще си бия детето, аз толкова съм го искала и съм го чакала, обичам го! Възможно е да съм го тупнала по дупето когато беше съвсем малък, но само това. Хора не си бийте децата, това е ЖЕСТОКО!!!!!
да разбера какво не ви харесва в горния коментар, та слагате минуси.
Адрианче, пробвай куче/котка да отглеждаш, после дете и след това ела и пак препиши подобна статия.....
Колко бой съм изял на малък, само аз си знам. И съм благодарен, че са ме възпитали по подобен начин.
Подкрепям. С бой като малък, ставаш добър и скромен човек като пораснеш. Неставаш "хулиган". И аз колко бой съм изял...шамари и в лице и зад врата може би над 100 в детството ми. Също и с дебел колан са ме били в моята стая до напикаване. И то за нищо, примерно не съм сложил някой играчка на мястото си или нещо подобно, дефакто за нищо. Аз обаче моите деца няма да ги бия, но е истина това че боя възпитава и така детето те слуша от малко за цял живот.
Детето слуша, защото се страхува. Така се отглеждат комплексирани, страхливи и обременени хора. Не казвам, че ти си такъв, но боя показва само безсилието на родителя да се справи с едно дете.
Ти като голям когато вършиш глупости и дразниш, някой бие ли те? Предполагам не. Да обаче едно дете което ти е на 1/3 или 1/4 от килограмите, ще го биеш защото не ти изпълнява желанията. Защо? Това дете може ли на теб да ти шибне един, че го дразниш (няма начин да не го понякога). Не може. Може ли да се отбранява - не може. И затова айде бой. Че да ти имало страха. Тази малка нежна кожа как не ти е жал да я нашариш. По добре го лиши от нещо за наказание отколкото да си позволяваш да демонстрираш твоето физическо надмощие. То е и някак обидно за самото дете. Как не ви дожалява за детето когато му видите зачервената кожа после. Нали трябва да ги защитавате децата си, не да ги наранявате.
Аз моето дете не го бия и много слуша. Както казват госпожите му дете мечта. Не мисля, че боя изобщо е метод за възпитание. Особенно при момчетата съм забелязала от страни направо претръпват към шамарите и дори се смеят като ядат шамари. Понякога обяснявам и подробно на детето си и пак ме разбира и слуша. Понякога действам както е в статията. Понякога го и прилъгвам кратичко да приключим бързо (примерно днес няма сладолед друг път ще купим и от този сорт). Но често обяснявам и нямаме проблем със слушането. Но никога не го бия. Все пак е дете и е нормално да се поглези от време на време. Дай да го бием сега, това са малки безащитни душици, те не могат да се отбранят и отговорят подобаващо на шамари на големите, доста неравностойнно. Важното е че като цяло слуша и е възпитано дете. Никога не се държи зле с останалите и се съобразява.
не статия, мога да пиша много, наизуст става леснио адрянче роди едно на 22 после още едно на з2 ела да си говорим ,да са живи и здрави ама е трудничко
не само семеиството соц.среда много помага за развитието на детето,родителите не се слушат,пробвам всичко но не става ...така както аз искам
Има една книга "Как да говорим така, че детето да слуша и да го слушаме така, че да говори" (потърсете я през гуглето). В нея има едно изречение, което трябва да бъде написано със златни букви навсякъде, където има родители с деца, а именно - "Детето се държи зле, когато се чувства зле и се държи добре, когато се чувства добре".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}