Критиките на майките преследват децата през целия им живот

Експертите често повтарят, че ако някоя дама иска да разбере истината за това как й стои дадена дреха, тя не трябва да пита партньора си, а единствената жена, която ще й каже истината такава, каквато е - майка си.

Обратно в новината

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Коментари

Коментирай

Към новината (9) Избрани (0)

Подреди по:

реплика +0 -0

2013-04-22 20:43:21

хриси (нерегистриран)

Писнало ми беше от натякванията като"виж съседското дете,само шестици има,колко е умна,добричка,а ти..."И най-идиотското е,че още тогава осъзнавах,че не е вярно.Този изкривен подход на възпитание от старото поколение ме изкарва от нерви.Нито прехвалвам детето си,нито го принизявам.Всичко се казва както си е-това е добре,това е лошо.Според мен това е правилният подход

реплика +0 -0

2013-04-26 11:30:43

Ина (нерегистриран)

Хихи, и на мен ми беше писнало до такава степен, че отидох при съученичката (която все ми даваха за пример) да се разправям и какво излезе - нея я тормозели с мен! Не бях виждала "на.кани" родители нито дотогава, нито след това :). Не че после много се промениха нещата, критики имаше, но поне малко внимаваха.

реплика +0 -0

2013-04-12 18:12:14

истината (нерегистриран)

Бях около 11 годишно хлапе с летни кънки и къси панталонки. Неведнаж мама ми натякваше, че краката ми били криви и грозни. От 15 годишна нахлузих панталоните и въпреки уверенията на всички около мен, че краката ми са хубави, не мога...забележките на майка ми просто ме осакатиха.

реплика +0 -0

2013-04-11 20:04:34

:) (нерегистриран)

Досега всички шефове са ми казвали: Прави каквото искаш, само да е по темата!

реплика +0 -0

2013-04-11 19:23:42

една потисната (нерегистриран)

Вярно е. До ден днешен ме преследват критичните думи на майка ми, които на всичкото отгоре не са истина. Но някъде дълбоко в подсъзнанието ми аз съм била комплексирана и с ниско самочувствие, благодарение на нея, което доведе до много грешки в живота ми. Винаги в живота бях на една такава позиция, че постоянно да се оправдавам, другите бяха в позиция на нападатели, а аз на стъпкана подчиняваща се и вечно оправдаваща се. Ще се възползвам от анонимността в този форум, за да си позволя нескромността да отбележа, как един мой близък приятел веднъж ми каза: "Всичките ти проблеми произлизат от това, че много ниска цена си си сложила." И е прав. Къде къде с по-малко качества от мен хора постигнаха в живота си повече успехи във всяко едно отношение, благодарение на доброто самочувствие, което родителите им са им дали. Затова сега не пропускам да похваля децата си при всяка възможност, която ми се отдаде. Имах един шеф, който казваше, че най-добрият стимул за един работник е похвалата. Той винаги ни хвалеше, дори и да не бяхме толкова заслужили и на нас ни беше драго да се стараем в работата. Родители, поощрявайте децата си, хвалете ги и те ще се стараят да дадат от себе си най-доброто!

реплика +0 -0

2013-04-12 01:57:39

друга (нерегистриран)

Напълно Ви разбирам! И аз съм така, че и по-зле, защото ме унижаваха като дете, мачкаха ми достойнството, личността...Много трудно намерих себе си и то на средна възраст. Вече съм себе си, а не това, което другите очакват да бъда...Скъсах с тези фактори, които ми пречеха на развитието на личността и успях да превъзмогна донякъде обстоятелствата! Възможно е, ако промените средата, нагласите и скъсате с догмите и предразсъдъците!

реплика +0 -0

2013-04-12 12:20:58

И аз... (нерегистриран)

Значи не само аз съм изживяла това... Вашият разказ повтаря точно и моя живот. Странно е как се запечатват в съзнанието на детето думи, изречени преди толкова години! И как влияят на целия живот! Може би поради голямата любов към майката, която всяко дете изпитва. Поздравявам Ви, че сте осъзнали проблема и се стараете с Вашите деца да сте различна! Аз, за съжаление, в ранните години на моите деца живеех с родителите си и не можах да подходя към тях различно от познатия ми стил, да бъда просто нежна и да се радвам на това, което са без да им насаждам комплекси. Все пак, за разлика от мен, те успяха повече в развитието си. Сега имам внуче. Радостното е, че го възпитават с нежност и му дават самочувствие. Да, човек трябва да си знае цената, а представата за нея се формира най-напред от родителите.