18:44 | 26.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Ива Русинова: Аз искам да ми е трудно, искам да съм нещо различно

Мъжете ги е страх да не се почувстват излишни до една самостоятелна жена, казва дрифт състезателката

Фотограф: Студио KARE за #URBN. Част от поредицата "She's the ONE"

Ива Русинова: Аз искам да ми е трудно, искам да съм нещо различно

Мъжете ги е страх да не се почувстват излишни до една самостоятелна жена, казва дрифт състезателката

14:50 | 5 март 2019 | Автор : Калин Каменов 0 19181 Фотограф: Студио KARE за #URBN. Част от поредицата "She's the ONE"

Ива Русинова... Тя е една... неочаквано добра комбинация - красива, интелигентна и смела. Дрифт състезател, живее на скорост, не се страхува... Всъщност има страх, но той не е от високи скорости. Има собствена модна линия, може да си смени гумата на колата, знае и скоростите как са. Сигурно е щяла да стане великолепен лекар, но не би. Със сигурност може да постави и точна диагноза на неправилно работещ двигател. Тя е първата жена дрифт пилот в България, но в живота не се върти на едно място, а плавно се движи само напред. Може и да поглежда понякога в страничното огледало, но не му обръща много внимание, защото целта й е ясна. Опцията за провал пред нея не стои, защото знае какво иска и как да го постигне. Щастлива жена ли е? Да! Обичана е. И обича.

Ива е един от лекторите в конференцията "She's the ONE", в която екипът на #URBN ще събере на една сцена десет силни жени. Общото между тях е, че изразът "Няма невъзможни неща" ги описва най-добре. Съвременни момичета, които сами изграждат своите приказни кралства и не спират да работят за своето "заживели щастливо до края на дните си". Разноцветна мартенска селекция от 10 интересни, стойностни, вдъхновяващи и успешни жени.

На сцената на "She's the ONE" ще изгреят дами, които заслужават да бъдат поставени под прожекторите много по-често. Жени, които спасяват животи. Буквално. Такива, които развиват успешно огромни компании. А трети, просто правят живота ни по-красив, щастлив и стойностен. Конференцията ще се проведе на 28 март в Клуб 1 на НДК. Запазете своите места във формата за регистрация тук.

Първа, на вашето внимание, представяме Ива Русинова. She's one of a kind. She's the ONE.

Гардероб: магазини Collective

Фотограф: Студио KARE за #URBN. Част от поредицата "She's the ONE"

- Госпожице Русинова, как ще опишете една успяла жена, успял човек?
- За мен успехът има едно определение - прогресивно реализиране на достойния идеал. Това е моето определение. Вече, ако го съпоставим към успеха на една жена, според мен, не е добре да го свързваме с феминизъм. Да искаш да си успял е присъщо на човека. Да си успял е да правиш това, което обичаш, което искаш истински. За мен е това. Защото не ми харесва, че днес жените в по-голямата си част правят това, което трябва, което другите искат от тях, което се очаква от тях, съобразяват се с мъжете си, със семействата си, а не това, което обичат. Така жената остава на заден план. Може би това е най-грешното нещо, ако искаш да си успял. Защото, когато гониш успеха, трябва на първо място да поставиш себе си. Може и да звучи егоистично, но, реално, друг няма да го направи вместо теб. Нали така. И затова казвам, че успяла е тази жена, която прави това, което обича, което иска.

- Какви са факторите, които определят един човек дали е успял, или не? Стандарт, добър живот, пари, признание...
- Всички искаме признание за успехите си. Аз бих се почувствала успяла, когато постигна собствените си цели. Нали първото правило, за да успееш, е да имаш цел. Ако нямаш цел, няма в какво да успееш. Постигането на успеха е равносилно на постигането на определена цел. Това дали на другите им харесва, или не - е отделен въпрос. Дали да си признат ти носи финансова стабилност и пари - също е отделен въпрос. Аз познавам много богати хора, които карат много евтини коли.

Ива Русинова е първият лектор в конференцията "She's the ONE"

Фотограф: Студио KARE за #URBN. Част от поредицата "She's the ONE"

- И не се набиват на очи...
- Да. Колкото са по-богати, толкова по не се набиват на очи. Със сигурност не можеш да познаеш успелия човек по външния му вид. Истински успелия човек можеш да го познаеш по самочувствието му, но което не е показно. Ако почнеш да си показваш самочувствието, ако започнеш да парадираш с някакви постижения, тогава само искаш да си успял. Просто убеждаваш сам себе си в нещо.

- Има приказка, че може човек да не е най-добрият, но е важно да прави това, което обича. Къде се намирате в тази сентенция...
- Аз съм далеч от мисълта, че някога някой може да е най-добрият. В днешно време всичко се случва с такава невероятна скорост, че дори и да си най-добрият, то това е само за определен период от време, за части от секундата, може би. Със сигурност в света някой някъде може да стане по-добър от теб в следващия момент. Стига да не си тясно профилиран в нещо, като космонавт, примерно, защото такива като теб ще са още 5-6 човека. Аз смятам, че ако някой каже, че е най-добрият, това е комплексарско изказване. Аз такава цел нямам. Моята цел е да съм различна. Това е причината да залагам на това, което обичам, а не да гоня цел да съм най-добрата.

Гардероб: магазини Collective

Фотограф: Студио KARE за #URBN. Част от поредицата "She's the ONE"

- В бизнеса може човек да не е най-добрият, но да му се получават нещата, защото ги прави правилно, а в дрифта...
- И там нямам такава цел да съм най-добрата. Дрифтът, сам по себе си, е по-скоро шоу, а не е състезание. Има състезателни критерии, но те са много субективни. Не се състезаваме с време, нямаме конкретна скала, по която да се определи, че този е по-добър. Когато карат две коли, се гледа шоуто. Субективно е дали единият е по-добър от другия. Кой има по-голям ъгъл на завиване, кой се приближава по-близо до конусите. Гледат се различни неща, но всичко е субективно. По-скоро дрифтът е шоу и целта е кой е по-атрактивен. И за мен това е правилото, което следвам в живота си - не да съм най-добрата, а да се отличавам, да бъда различна. За мен най-страшното нещо е да изневериш на стила си. Или пък да станеш час от една маса и да вървиш по стъпките на други хора. Това не е моето. Аз искам да ми е трудно, искам да съм нещо различно.

- В състезание сте се обръщала по таван с колата. В живота случвало ли се е...
- Мисля, че не. (Усмихва се) Преобръщането по таван може да се изтълкува като преобръщане на живота на 180 градуса. Иначе животът ми върви добре и правилно. Ако погледнем на въпроса дали съм се сблъсквала с големи житейски избори и дали те може да се тълкуват като преобръщане, това е друго. И тогава ще кажа - да. Аз до 18 годишна възраст изобщо не се вълнувах от коли. Учех за медицина. И тогава нещата се промениха кардинално за мен. В известен смисъл може да кажем, че тогава животът ми се преобърна. Просто имаше промяна на приоритети, а не говорим за тип падение, фалит или нещо от сорта.

Гардероб: магазини Collective

Фотограф: Студио KARE за #URBN. Част от поредицата "She's the ONE"

- Мъжете плашат ли се от жени, които могат сами да се грижат за себе си?
- Мисля, че много се плашат. И даже бих отговорила така, за да прозвучи и в защита на мъжете малко. Не толкова, че се плашат, колкото ги е страх да не се почувстват излишни до една самостоятелна жена. За какво им е на мъжете жена, която може да се оправя с всичко сама. Като е толкова добра, да си седи сама. Мъжът все пак е за това, за да изпълнява функциите си на мъж. Да е закрилник, да помага, да е до жената. Така че, според мен, е добре да си свият малко опашките жените, които обясняват как всичко могат. И аз бях такава преди време. Винаги казвах как всичко мога сама. Но с годините човек се осъзнава. И е факт, че много повече ми харесва сега да има човек до мен, който да ми смени гумите, нищо, че и аз мога да направя това, да ми смени крушката, примерно. Да, хубаво е жената да може да направи това и сама, защото може да дойде момент, в който да й се наложи да е сама. Нищо не се знае. Но, когато имаш мъж до себе си, не е добре да му се изземат тези функции, защото просто така го гониш.

- Дрифт на пистата е едно. Пълен контрол. Дрифт сред мъжете има ли?
- Мъжете ли... Никога не ми е било интересно да "дрифтя" сред тях. Винаги съм търсила стабилна връзка, която да ме прави спокойна. Имам човек до себе си и не мисля за друго. И когато имам това, аз освобождавам съзнанието си да мисля за неща, които обичам. Да се концентрирам върху целите си, върху работата си. Определено не съм от жените, които "дрифтят" край мъжете.

- Какво може да ви накара да кажете - страх ме е?
- Дух, духове. Много ме е страх. Умирам от страх, буквално. Сънувам кошмари почти всяка нощ.

Ива Русинова е първият лектор в конференцията "She's the ONE"

Фотограф: Студио KARE за #URBN. Част от поредицата "She's the ONE"

- И причината за това е...
- Нямам обяснение. Просто много ме е страх от духове. Аз за себе си твърдя, че съм виждала духове. И може би това е една от причините да ме е страх. Да, всеки може да каже, че съм луда. Нямам проблем с това. Но си ме е страх и то много. Принципно се имам за безсмъртна, защото съм си изградила кредо, че на мен нищо не може да ми се случи, но духовете ме уморяват.

- Поемате ли необмислени рискове? Хвърляте ли се хазартно в състезание, когато времето ви притиска и вече няма какво да се губи?
- Да, категорично. Даже аз може би спадам в тази графа, която излиза извън всякакви граници при поемането на рискове.

- По-точно...
- Прекалено рисковано, прекалено импулсивно. Казвам си, че това го искам сега и започвам да го правя така, че да стане за вчера. Без значение какви средства ще изисква, просто го искам сега. Абсолютно на всичко съм готова, за да стане и да го имам. И в цялата тази работа с искането май по-лошото е това, че аз си слагам розовите очила и всяка една идея, която ми хрумне, не я виждам с възможност за провал. Такава опция пред мен не съществува. Щом имам идея, тя веднага ще се случи. Просто трябва да направя нужните крачки към нея. Приятели около мен, които нямат тази смелост, които са по-пресметливи, по-прагматични, предвиждат си парите и т.н., вече дори и не ме критикуват. В началото ми казваха, че има възможност и за провал, добре да обмисля нещата и т.н. А сега ми казват, че ми завиждат за тази моя смелост, защото нещата ми винаги се получават, защото тръгвам да правя нещо без опцията за провал. Прекалено светли, красиви и прекрасни ги виждам нещата. И съм убедена, че този мой позитивизъм е в основата на това да ми се получават нещата.

Гардероб: магазини Collective

Фотограф: Студио KARE за #URBN. Част от поредицата "She's the ONE"

- Коя е най-голямата цена, която сте платила, за да бъдете жената, която сте днес?
- Най-скъпото нещо е времето. Каквото и богатство да натрупа човек, не може да си купи време. Това време, което съм инвестирала до момента в някаква посока, няма как да го заменя с нещо. Колкото и да ми се иска сега да се върна преди 10 години и да кандидатствам медицина и да стана лекар, вече няма как да го направя. Това е цената, която съм платила. Разменила съм една цел за друга. Всичко има цена. Хвърлени са много пари около мен в различни проекти, но има възвращаемост. Има една приказка - ти си го буташ, то си става. Така че това е цената - времето. За времето до момента сигурно е можело да направя и редица по-смислени неща, но аз съм направила това, което съм искала във всеки един момент.

- Живяла сте с идеята да станете лекар. С какво дрифтът ви спечели повече?
- Всичко се преобърна, когато взех книжка. Много ми се кара кола, много ми харесва. Просто реших, че трябва да стана автомобилен състезател.

- Идеята за лекар как дойде...
- Това е детската ми идея, детската ми мечта. И тя зрееше в мен от 8-годишна възраст. Когато влязох в гимназията, вече си стана ясна цел. И понеже не можех да чакам 5 години да завърша гимназия, тези 5 години ги изкарах и със студентите по медицина в Академията. Ходих на училище, а след часовете отивах на лекциите на студентите, на аутопсии, на упражнения. Всичко правех с тях. И аз много преди кандидатстването за медицина бях готова да се явя на изпит.

Гардероб: магазини Collective

Фотограф: Студио KARE за #URBN. Част от поредицата "She's the ONE"

- И в следващия момент се "обърнахте по таван" в живота ...
- (Усмихва се) Реално, сега мога кажа, че колкото съжалявам, че не станах лекар, толкова и не съжалявам. Аз за 5 години и при цялото ми ходене по болници вече се бях запознала достатъчно добре с медицинската ситуация в България, с работата на лекарите, с условията, при които се трудят. Бях наясно с абсолютно всичко. И разбрах, че ситуацията всъщност никак не е розова. Да си лекар означава, че захвърляш личния си живот в услуга на другите. Заключваш се в една изключително негативна среда, за това няма две мнения, и тогава прецених, че животът ми не ми е отреден да бъда в тази среда. По-скоро имам виждането, че животът ми е малко по-шоу програма от това да бъда лекар, посветен на другите. Ще се повторя, че в мен има елемент на съжаление в известна степен, че не влязох в медицинската сфера, но така стоят нещата.

- И сега сте шеф на себе си? Колко е трудно това. Да си поставяш задачи, които да изпълняваш...
- Аз се гордея с това, че съм шеф на себе си. На 18-19 години работих на няколко места. И това бяха най-кошмарните месеци и години в живота ми. Абсолютно откровена съм. Защото тогава ми се поставяха задачи, а аз нямах желание да ги изпълня. Просто се насилвах да ги правя, защото трябва. Нямам представа как хората живеят така цял живот. Аз не мога. Най-лесното е да си шеф на себе си. И това е така, защото, когато си поставиш цел, това означава, че ти искаш да постигнеш тази цел. И това, реално, не се приема като задача, не го възприемам като задача, а по-скоро като игра - нещо от сорта на "хайде да излезем на кино". Също толкова ми е приятно да си поставям задачи. Проблем идва, когато не си поставя задача. Чувствам се виновна, зле, даже и бих се депресирала, ако нямам задача днес някаква.

- Няколко пъти казвате, че сте безсмъртна... Защо?
- Принципно, това не е много добре. Смятам, че всеки човек до някаква степен се чувства така. Всеки си казва, че това на него няма да му се случи, това не е за него и т.н... Това имам предвид. И, разбира се, освен от духове, от друго не ме е страх. (Усмихва се)

- Жена шофьор - как приемате подмятанията на пътя?
- С насмешка.

- Надживява ли се това?
- Абсолютно. Аз не се интересувам, като цяло, от чуждото мнение. Още по-малко от това на хората по улиците. Даже и аз подхвърлям неща понякога. Примерно, когато видя, че някой напира да се разминем на тясно място, а тотално не знае габаритите на колата си, просто го питам: "А искаш ли да ти преместя колата..." Шегувам се, разбира се. Ако е мъж, не го приема много като шега, а е по-скоро потъпкване на великото его. (Усмихва се) Но се забавлявам, определено. Не се имам за най-добрата шофьорка по пътищата. Както казах, винаги има някой по-добър.

- Нереализирана медицина, дрифт състезател, бизнес дама, имате модна линия, но и пишете стихове. Какво може да ви подейства така, че да се вдъхновите и да пишете?
- Пиша стихове, да. През последните 2-3 години доста усърдно пиша. Откакто съм с настоящия ми приятел той ми върна музата. И даже се боря да издам стихосбирка до края на годината. Имам около 40-50 стихотворения. Имам и визия как ще изглежда всичко. Дано да имам достатъчно време за себе си, за да я довърша. Трябва си уединение, спокойствие, за да пише човек . Много ми се иска да се случи.

Гардероб: магазини Collective

Фотограф: Студио KARE за #URBN. Част от поредицата "She's the ONE"

- Когато сте радостна или когато сте тъжна ви идва вдъхновението...
- Стиховете ми са тъжни, всичките. Но не са от типа "разбито сърце", а по-голямата част от стиховете ми са на социална тематика. По-скоро съм провокирана от ужаса, в който живеем, от ужаса, в който са се превърнали младите хора...

- В смисъл...
- Говоря за хората от моето поколение, които ходеха на училище и имаха интереси. Грубо ще се върна в период от преди 10 години. В момента, според мен, много са изкривени ценностите. Направо ме е страх как ще изглеждат нещата след 10 години, когато днешните ученици пораснат. Със сигурност са тъжни нещата, които ме вдъхновяват, но не и любовно тъжни. По-скоро социално и обществено тъжни. Много хора ме вдъхновяват и имам конкретно посветени стихове. Имам стихове за моя приятел, за моя приятелка, за майка ми и т.н. Ако ги прочете човек, със сигурност може да намери и образа на свой познат в тях. Вярвам, че хората ще се разпознават в тях. Така се надявам.

- Как приемате оценката за стиховете си...
- Към момента само близките споделят. Но те винаги ще ти кажат, че ги харесват. Това е нормално. Истинският тест за мен ще е като излезе стихосбирката. Ще видим критиците какво ще кажат. От 15-годишна свиря и на китара и то покрай стиховете. Така че се надявам да стигна...

- До песен?
- Аз имам и песен. (Усмихва се) Просто в момента си търся певица, защото не искам да се излагам. Търся певица, която да я изпее. Аз ще я изсвиря. И много, много си пожелавам в бъдеще да имам нужното време да творя. Човек е човек, когато може да твори - нали така.

- Вашият приятел Ангел Караньотов - известен състезател по мотоспорт, е казвал, че сутрин се буди до китаристка, вечер си ляга с дрифтърка, моделка... Кой е любимият ви образ...
- Нямаше да има любим образ, ако едно от тези неща липсваше. Ако бях само китаристка, нямаше да съм му толкова любима, ако не бях и още куп неща. Аз съм близнаци и той е близнаци и съм убедена, че това е едно от нещата, които ни правят много близки и ни събира.

- В хороскопи вярвате ли?
- Много. Вярвам, че човек се формира от семейството си, на първо място. Когато се запознаеш с някого, побързай да се запознаеш и с родителите му, за го опознаеш още по-добре. Това за мен е правило без изключение. Когато се запозная с някого, точно след 2 часа мога да кажа каква зодия е. А зодията е показателна за човека.

Конференцията "She's the ONE" се осъществява с подкрепата на DOVE, Филип Морис България, FREYWILLE, Marc O'Polo. Стратегически партньор: НДК

Конференцията ще се проведе на 28 март, в Клуб 1 на НДК, вход свободен. Не се допускат лица под 18 години. Местата са ограничени. Може да се запишете за събитието тук.

Интервю: Калин Каменов

Фотограф: Студио KARE

Грим: Росина Георгиева

Стайлинг: Сирма Маркова

PM: Вяра Младенова

Гардероб: магазини COLLECTIVE

ИЗБРАНО