17-11-2017 20-11-2018

Kак да защитим децата в интернет, без да прекрачваме границата?

За изграждането на доверие е необходимо подрастващите да имат право на уединение и лично пространство, твърдят ескпертите от Центъра за безопасен интернет

снимка: Yettel

Kак да защитим децата в интернет, без да прекрачваме границата?

09:58 | 14 октомври 2024 0 314 снимка: Yettel

Спокойно можем да кажем, че почти всеки родител се е лутал някога между "Трябва да наложа по-строг контрол, за да бъде детето ми в безопасност" и "Трябва да бъда максимално толерантен и разбиращ родител, за да си имаме доверие и детето ми споделя с мен при нужда". В ерата на интернет и силното присъствие на технологиите в ежедневието ни, тази дилема става още по-трудна, защото децата вече живеят в два паралелни свята - онлайн и офлайн. Това изисква не само двойно повече грижи, но и знание за рисковете, които дебнат в относително новия и все още непознат за някои виртуален свят. И макар да не можем да пипнем тези опасности, физически можем да усетим последствията от тях.

На родителя му е нужна известна подготовка, но и разбиране - толкова много нови теми излизат всеки ден по отношение на децата, че е напълно нормално на моменти всеки да се чувства в безизходица и да не знае как да реагира. Затова в партньорство с Yettel и Центъра за безопасен интернет и кампанията на телекома "Дигитално родителство" представяме полезно съдържание за родителите относно защитата на подрастващите в интернет. Целта на инициативата е да бъде в помощ на възрастните с проверени ресурси и информация, за да общуват по-лесно с децата относно виртуалния свят и да бъдат най-добрите им ментори за изграждане на добри дигитални навици.

Няма точна формула как трябва да подхождат родителите, но като при всяко друго нещо, най-важен е балансът.

Личното пространство - кога и колко?

Родителите често се чудят от колко лично пространство имат нужда децата им, как трябва да се отнасят към тази тяхна потребност и редно ли е да ги шпионират. Повечето специалисти са на мнение, че е добре личното пространство на подрастващите да бъде директно свързано с отговорностите, които имат, и честността, която демонстрират.

Преди да стигнем до същината на темата обаче, нека първо обърнем внимание на етапите, през които минават децата.

Подкрепяйте подрастващите, ако имат нужда от уединение

Когато едно дете е съвсем малко, на практика то почти не се отделя от родителите си. С порастването обаче започва съвсем естествен процес на отделяне. Така се стига до онзи момент, в който детето, например, влиза в банята, затваря вратата, защото иска уединение и се притеснява, ако някой, дори собствените му родители, го нарушат. Нуждата от уединение е естествена и здравословна от психологическа гледна точка, така че е важно родителите да я подкрепят. Отделянето е абсолютно естествен процес, част от израстването на детето и в тийнейджърската възраст той става много видим и отчетлив.

Тийн моментът и конфликтът за границите

Тийнейджърите имат нужда да се отделят и да развиват индивидуалността си, когато вече искат да имат свой собствен живот. Задачата на родителите в този период е да ги подготвят за това. Много е важно възрастните да знаят, че част от този процес е поставянето на граници. Родителите и децата често имат конфликти именно по отношение на този въпрос. И въпреки че граници трябва да има и в тази възраст, тийнейджърът трябва да разполага със свое лично пространство. Например да има стая или друго помещение, в което да може да се уедини и това да се уважава от семейството. И тук стигаме до родителския шпионаж - той започва в тази възраст, особено ако детето е по-потайно и отдръпнато. Не е рядкост в такива случаи родителите да влизат в стаята на тийнейджъра под предлог, че събират дрехи за пране например, но реално да ровят във вещите му и да преглеждат телефона му.

Кога не е добре да шпионирате детето?

Ако става дума за тийнейджър, който е отговорен, отнася се съвестно към часа си за прибиране, ако родителите знаят къде е и с кого е, то тогава специалистите съветват да не се навлиза твърде много в личното пространство. Добра идея е, родителите да изтъкнат, че виждат сериозността и отговорността, която младежът проявява. На всеки тийн ще му бъде приятно да чуе "Справяш се много добре и аз няма да нарушавам личното ти пространство. Нямам никаква причина да не ти вярвам."

Ако случаят е такъв и въпреки това родителят има нужда да проверява детето си, шпионирането може да попречи на процеса на отделянето и израстването му. Не трябва да се забравя, че целта е израстването на млад човек, който може да взема самостоятелно решения и да води свой собствен живот. А ако родителят проверява дете, което като цяло се държи отговорно, то той му изпраща послание "Не ти се доверявам, въпреки че не си направил нищо нередно, защото се съмнявам, че можеш да се справиш сам.".

Когато има съмнения, играта се променя

Ситуацията обаче се променя, ако родителят е открил съмнителни неща в поведението на тийнейджъра и има опасения относно тях. Тук трябва да се има предвид, че възрастните носят отговорност да предпазват децата си, дори когато те самите не искат да бъдат защитени. Ако има сериозни подозрения, че детето прави нещо опасно и рисковано, включително и свързано с дигиталния му свят, то родителят е важно да провери обстойно. Трябва да е наясно какво се случва, което ще му подскаже и как да действа оттук нататък.

Най-добре е да се започне с разговор, който може да бъде много труден за родителя. Но може да подходи с грижа и уважение на границите, като започне с думите "Виждам, че нещо те тревожи?", "Каква е причината да си в такова настоение или да не искаш да правиш определение неща?" или "Забелязвам напоследък, че прекарваш повече време в Instagram, отколкото да играеш любимата си игра, на какво се дължи това?"

Ако тийнейджърът ви сподели веднага, чудесно. Ако не е склонен да говори веднага, изчакайте 2-3 дни, дайте му възможност сам/а да сподели. Защото може да се окаже, че е тормозен онлайн или изнудван с гола снимка. Тогава не бива да говорим за нарушаване на правила и последствията от това, а за нуждата от подкрепа към младежа. Ако обаче детето ви е влизало в забранени сайтове, нарушава семейните правила за онлайн безопасност или е свалило игра, която не е подходяща за възрастта му, трябва да има последствия. Такива, който да го мотивират да поеме отговорност за действията си, и са формулирани и комуникирани като избор между две възможности. Например - да ти сложим "родителски контрол" или започваш да използваш телефона с копчета на баба ти.

Има родители, които смятат, че нарушаването на личното пространство на децата им е тяхно право и се ровят в телефона им. Това вероятно им дава спокойствие, че всичко е наред, но това спокойствие може е подвеждащо. Имайте предвид, че децата достатъчно добре познават телефоните си и платформите, в които имат профили, за да скрият, ако решат нещо, което не искат родителите им да виждат. Затова е много важно родителите да поддържат позитивна и уважаваща границите на младежа комуникация. Да проявяват съчувстване и разбиране и да не забравят, че децата преминават в много трудна възраст, минавайки през тийнейджърството. Трудно им е, защото се опитват да отговорят на екзистенциалния въпрос "Кой съм аз и защо съм?" и се опитват да намерят баланса между очакванията на родителите си и очакванията на приятелите си.

*Материалът е част от дългогодишната програма на Yettel "Безопасен интернет и развитие на дигиталните умения", с която телекомът подкрепя повишаването на дигиталната грамотност на хора от различни възрасти и помага на родителите да предпазват децата си от онлайн заплахите.

ИЗБРАНО