Безкрайните летни дни приключиха и вече сме в навечерието на новата учебна година! Този момент е събитие както за децата, така и за родителите. Затова и подкастът "Гласът на Мама" се завръща с полезни съвети и разговори, които да направят животът ни с децата по-разбираем, спокоен и лесен. Заедно с Криси Димитрова и Юлия Владимирова ще преживеете вълненията около първия учебен ден и ще може да чуете повече за грижите и препятствията при отглеждането на децата, както и как да се справим с тях.

През месец септември "Гласът на Мама" обръща внимание на една много сериозна тема за обществото и най-вече за родителите на подрастващите. Интернет вече е навсякъде, а дигиталната среда отдавна е част от учебната програма. Колко безопасен е интернет за нашите деца, как да ги предпазим от злоупотреби и да ги научим да не се предоверяват не само на хората във виртуалното пространство, но и на информацията там?

От няколко години Yettel и Центърът за безопасен интернет си партнират в програмата "Безопасен интернет и развитие на дигиталните умения", разработена от телекома и посветена на обучението на деца и тийнейджъри за сигурността в онлайн пространството. А тази година Yettel стартира и кампанията "Дигитално родителство", с която се стреми да помага на родителите да бъдат по-подготвени за живота на децата във виртуалния свят. В "Гласът на Мама" гостува дама, посветила над 18 години от живота си на каузата за безопасността на децата и тяхното благоденствие. Това е Антоанета Василева - координатор на Националния център за безопасен интернет и част от екипа на Асоциация Родители.

Повечето от нас забелязваме странни видеоклипове, попадат ни както на нас, така и на децата, а те междувременно ги гледат - говорим за така нaречените "shorties".

"Всичко влияе на децата - и звуковете, и картините, които виждат. И онлайн, и офлайн, всичко влияе на нервната им система. Когато говорим за YouTube - мястото на децата е в YouTube Kids. Ако забележите съдържание, което смятате за неподходящо, можете да сигнализирате в Националния център за безопасен интернет. Ние можем да премахнем това съдържание, защото имаме взаимоотношения с YouTube и можем да обясним на платформата защо определено нещо влияе зле на децата, или може да стимулира нещо епилептично, да има последствия за деца с по-голяма чувствителност - може да изискаме предупреждение към самото видео и да реагираме". 

Практически се прилага все по-успешно методът родителите да са активни и да имат механизъм за реакция по отношение на това, което правят децата им онлайн. Повечето се обаждат на Горещия телефон 124 123 дори превантивно, което говори за повишаване на общата грамотност по отношение не само на познаване на възможностите на интернет, но и рисковете във виртуалното пространство. 

"Трябва да подготвяме децата си за виртуалния свят, така, както ги подготвяме да пресичат правилно, да общуват правилно. Всичко, което важи за офлайн пространството, важи и за онлайн пространството", казва Антоанета Василева. 

Екранното време е страхотен инструмент за балансиране на деня на детето, добавя експертът. 

"Нашата задача е освен да отгледаме личности, които да се справят сами, да го постигнем здравословно. До 10-11 годишна възраст е добре детето да прекарва от два до три часа пред екран. След 20 часа децата не бива да са на компютър, защото стимулира нервната им система. Важно е да наложим това "успокояване" - поне един час нервната система и мозъкът да се успокоят". 

Говорим и за контрола на родителите на децата им до 13 години. Какво обаче се случва с тийнейджърите? 

"И при двете групи важи важното правилно - да изграждаме доверие с децата си. Дори да контролираме съдържанието, което гледат, истината е, че рискът да попаднат на нещо, което може да ги смути го има и е важно детето да сподели, за да прецените вие, като възрастни, дали да го докладвате. Детето колкото повече расте, толкова повече има нужда от лично пространство. Затова доверието е важно". 

Предварително ние трябва да сме подготвили децата си как да общуват онлайн, как да се лимитира комуникацията, какво да правят ако непознат поиска гола снимка...

"Децата от 12-13 години нагоре получават голи снимки на полови органи и това, понякога, може да е ежедневие... Принципът е следният. Самото дете дава знак кога дадена тема го интересува. Всички сме с устройства в ръцете и интересът към тях е породен и от нас. Трябва да ги въвеждаме постепенно в този свят и ясно да обясняваме, че понякога използваме лаптопа не за да играем, а за да работим. Трябва да има време за цялото семейство, когато никой да не пипа телефона си. От гледна точка на започването на първи клас, задължително е родителите да им обърнат внимание за общуването в приложения като Viber - това не е приложение за деца. Всички ти виждат телефонния номер, могат да го разпространят, без да са попитали", казва още Антоанета Василева. 

С повишаването на възрастта децата започват да развиват критично мислене и е важно малко по малко да ги насочваме.

"Ключова грешка е децата да имат социални мрежи на възраст под 13 години. Децата лесно се ядосват и по-трудно овладяват емоциите си. Ако все пак имат профили - всички филтри трябва да са включени и децата да не слагат свои снимки, защото педофилите точно това гледат, колкото и да не ви се вярва. Масово профилите на децата са публични и педофилите бързо се ориентират", алармира експертът. 

На повечето деца им е забавно да се представят за по-възрастни. 

"Истината е, че те не осъзнават, че има проблем, че са написали, че са на 33 години. Затова - към родителите - ако е така, децата им ще получават съдържание за 33-годишни хора". 

Важно е още, когато разрешим на детето си да има профил в социалната мрежа, да сме сигурни, че го следват само хора, които то познава. Много често децата сами променят защитите, защото нямат достатъчно лайкове и последователи. 

"Важно ли е да имаме лайкове, важно ли е какви хора ни следват? Оказва се, че точно това е входът за неприятности в мрежата". 

Истината е, че и възрастните са имали такъв тип преживявания. 

"Тормозът в училище много бързо става онлайн тормоз", отбелязва още Антоанета Василева. "На детската площадка те виждат 5 деца и 5 родители например, а онлайн всички виждат всичко. Онлайн тормозът може да е 24/7". 

Така децата ни може да се окажат в клопката на постоянния стрес. Родителите трябва да повишават вниманието си по отношение на профилите на децата им в социалните мрежи. След пандемията има глобален скок на сигналите за злоупотреби с деца. 

"Все повече педофили търсят и намират много лесно контакт с децата по социалните мрежи, но вече и през компютърните игри. Игрите са супер, защото им развиват уменията, но родителите трябва да надават по едно ухо с кого играят. Трябва да следят ако непознат твърде много се задържи в общуване през игра или кани да излязат извън играта". 

Онлайн тормоз, кражба на профили и лични данни и вече дори фишинг сред децата - това е ново за България, обобщава Антоанета Василева. 

"В последната година, чрез игрите се хвърля "мрежа" за децата - предлагат им диаманти, скинове или меч, за да минат на следващото ниво. Тогава те са уязвими и когато непознат в мрежата им предложи да им прати точки, след това иска телефон, за да им прати код. След това телефонът бива хакнат и се стига до лимита на сметката". 

Какво още е опасно за децата ни в Интернет и какъв е правилният начин да ги въведем в онлайн средата? Как да разпознаем ако децата ни са жертва на онлайн тормоз или друго злодеяние в Интернет? Слушайте разговора с Антоанета Василева в подкаста "Гласът на Мама".  

*Материалът е част от дългогодишната програма на Yettel "Безопасен интернет и развитие на дигиталните умения", с която телекомът подкрепя повишаването на дигиталната грамотност на хора от различни възрасти и помага на родителите да предпазват децата си от онлайн заплахите.