Куче от приют спаси живота на мъжа, който го осинови
Немската овчарка Сейди му оказала „спешна помощ”, след като получил инсулт
Обратно в новинатаКоментари - Куче от приют спаси живота на мъжа, който го осинови | Лайф.dir.bg
Коментари
Петко , заплита се кучето в краката ти защото е добродушно , радва ти се и иска внимание - погалване, милване, мила дума. И ти се един умник.
Гледаш го - куче… мърляво, проскубано, а в очите - човек! Гледаш го - човек, наконтен, облечен, а в душата… в душата помияр…
И кучетата също като хората са различни, едни са умни, други са доста тъпи. Преди време работех в един хамбар и освен другите кучета, имаше една кучка Леа - това беше най-малоумното куче в света. Имаше навика да се заплита в краката на човек, а защо се мотаеше в краката ни навярно и тя самата не знаеше, но един път заради нея си навехнах крака и куцах цяла седмица. Идеше ми да я плесна през муцуната толкова ме заболя, но тъпанарката ми се хилеше и махаше с опашка без въобще да разбере какво е направила и колко ме боли.Малоумно удря ли се?! Оставих я, много й бях сърдит.Като хората са кучетата и степента на интелект е различна
То като чета тая история и ти май си от по малоумната част от човечеството или си на 10 години.
в една гъста мъгла се качихме на връх Вихрен по варненски - с маратонки и без да знаем маршрута. На единственото що годе равно място, десетина метра 4-5 азиатеца се отказаха и потеглиха обратно, с тях имаше 3 кученца, които тръгнаха с нас и така догоре. Постоянно едното беше на следващия завой над нас, пътеката се вие като спирала. Най-добрите водачи :) Горе поседнаха около нас и после обратно надолу. в последните двайсетина минути зачезнаха нанякъде, но долу при хижата се намерихме, за да им се отблагодарим с кремвирши и месце.
Имаше една ситуация, лишена от гордост, когато ми се наложи да изкача незначително къс, но много стръмен хълм. Почвата беше напоена от дъждовете и стъпките питъваха в лепкавата кал. Нямаше никаква опора и нито нагоре, нито надолу... Един невероятен четириног сладур застана пред мен, хванах се за гърба му, като опора и така продължих. Още ми е пред очите това куче...
Хванах една лекарка да прави свирка на кучето си, след което тя му се огъзи и то я възседна ..
Колкото повече опознавам хората толкова повече заобичвам животните ....
Трогателно е да гледаш кучелюба сутрин как се взира да открие акото на любимото си псе и внимателно да го подмине.
Трогателно е че такива педали като теб не мога да ги вкарам в газовата камера.
Ти глупако внимавай че много лесно можеш да бъдеш издирен и даден под съд за насаждане на хитлеризъм. Гледай филмът "Момчето с раираната пижама"! Много хубав филм! Там синът на един от началниците на лагерите на смъртта се сприятели с едно еврейче! Германчето врезе заедно с еврейчето в лагера, озоваха се в газовата камера заедно с други хора и баш тогава бащата на германчето даде заповед да изтровят хората с циклон бе! Накрая, когато бащата разбрпа какво е направил, се хвана за главата, а майката седна на земята и започна да пищи и да си къса косата!Нацистите са свине, а онова лайно хитрел е било импотентно и е можело само да пърди миризливо и шумно
Имах немска овчарка Вики.Голяма и много добра с мили и кротки очи на човек.Аз бях доста строда с нея - не й позволяван да сяда във фотьойла и от там да гледа телевизия. И тя горката, когато ме мямаше все там сядаше и щом чуеше стъпките ми виновно се свваше на земята,И сега тъгувам за нея, лека й пръст.
Има и такива новини. Ама има и случаи на куче наръфа, изяде или ухапа когото не трябва. Има и деца с шевове по цялото лице. Така че, драги куче люби, айде малко по-полека с обожествяването!
Хранихме две улични котки . Бях болен и котето ме погледна много странно - то разбра състоянието ми . Аз останах поразен !
Гледаш го - куче. Но погледът му човешки Гледаш го - човек. Но погледът му кучешки. Йордан Радичков
Една чудесна фраза се приписва на Йордан Радичков, а може и да е негова. Ще ми се да вярвам, че е така: Гледаш го куче, а погледът му човешки. Гледаш го човек, а погледът му кучешки.
Ами аз скоро в планината срещнах едно ловджийско куче на един хълм, и то без да ме познава тръгна с мене. Слизайки по пътя ме изчакваше и скимтеше ако се забавя. Съпроводи ме до по-ниските части и след това изчезна. При това не съм му давал нищо за ядене, та да кажеш,че е очаквало храна.