12:42 | 21.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Първата българка, покорила Еверест: Знаеш ли как да управляваш ситуацията, страх няма

Крайната цел не се постига на всяка цена, но след като се откажеш, можеш да опиташ отново

Снимка: Студио КАРЕ за Dir.bg

Първата българка, покорила Еверест: Знаеш ли как да управляваш ситуацията, страх няма

Крайната цел не се постига на всяка цена, но след като се откажеш, можеш да опиташ отново

12:04 | 13 юли 2020 | Автор : Стелиян Стоименов 1 14373 Снимка: Студио КАРЕ за Dir.bg

Как можеш да промениш света? Отговорът е: Намери 7 жени, пусни ги на свобода и гледай как Дяволът трепери в тяхно присъствие. Думите са на американския писател, оратор и радиоводещ Ерик Метаксас. Смятаме да следваме словото му.

She's The One

За тази цел ще съберем на една сцена 7 вдъхновяващи българки на 15 юли за втора поредна година в рамките на събитието She's the One (18+). Всяка от тези жени има своя собствена магическа сила, но общото помежду им е, че покоряват сърцата, повдигат духа и дори само с появата си носят надежда и смисъл.

Мястото е амфитеатърът пред Иновационния форум "Джон Атанасов" в "София Тех Парк".

Започваме с регистрация в 17.30 ч., като за гостите ще има и коктейл, а лица под 18 години няма да се допускат. Събитието ще се проведе при гарантирано спазване на всички противоепидемични мерки.

Всяка от тези 7 жени има своя собствена магическа сила, но общото помежду им е, че покоряват сърцата, повдигат духа и дори само с появата си носят надежда и смисъл.

Една от тях е Петя Колчева. По професия е адвокат, но нейната истинска страст са планините, защото наред с преживяванията, каращи човек да се чувства истински жив, възвишенията я срещат със съпруга ѝ Камен. Стръмните склонове също така са мястото, на което и до днес двамата преоткриват своята любов, а слизайки обратно в низините, връзката им сякаш е по-силна от всякога, защото чрез тежките изпитания към върха са си припомнили, че могат да разчитат един на друг... дори с живота си.

Освен че е покорила най-високата точка на планетата - 8848-метровия Еверест, Петя е изкачила и всички върхове по своя житейски път - тя е истински професионалист в работата си и майка за пример на 3 деца. Един от най-важните уроци обаче, които е научила през годините, е, че крайната цел не се постига на всяка цена и няма нищо срамно в това човек да се откаже... Но това не изключва втори опит, когато е по-подготвен и уверен в силите и възможностите си.

Снимка: Студио КАРЕ за Dir.bg

През януари бяхте на експедиция "3 в 1" в Южна Америка и Антарктика. Как премина тя?

Преди да тръгнем, планирайки самата експедиция, знаех, че тя ще е трудна, но дори и не предполагах точно колко натоварваща ще бъде. Първата ѝ част - в Антарктика, представляваше чист височинен алпинизъм в изключително студени и тежки метеорологични условия. Едва след като се изкачихме на върха разбрахме, че температурата е била -33 °С, а вятърът е бил около 30 км/ч, което по принцип не е много, но съчетанието от двете е трудно поносимо. Другото предизвикателство при изкачването на връх Винсън е, че при него не се използва никаква помощ - шерпите по принцип са непалци в Хималайте, които отсъстват по другите места по света. Това означава, че сами носихме багажа си, а раницата на всеки един от на бе с обем 80-90 литра, в нея би се побрал цял човек. Но освен това дърпахме шейна с още 40 кг. допълнително багаж. Всичко това се налага, защото задължително трябва да вземеш със себе си запаси от храна и гориво, които да използваш в случаи на лошо време, а в Антарктика то е често срещано явление, връхлитащо изневиделица. При всеки лагер окопавахме палатките, а стърчащите им части ограждахме с блокчета лед, за да не я бутне вятъра.

Имахте ли затруднения, изкачвайки връх Винсън?

Той не е особено висок връх, издига се само с 82 м повече от Монблан, а до него се достига с 2 лагера. Разстоянието между тях не е дълго, но е много стръмно и наподобява стената на Лхотце, която е най-голямото препятствие по пътя към Еверест, ако го изкачваш от юг.

Снимка: Студио КАРЕ за Dir.bg

Как мина в Южна Америка?

Пристигнахме в областта Патагония, разположена в южната част на континента, където се намира най-големият ледник, извън Антарктика. Всъщност, той е зад "гърба" на връх Монте Фицрой, който катерихме, и се изтича в езеро, в чиито води плуваха айсберги с големината на кораби. Там човек е напълно сам сред девствената природа и не може да разчита на никакви спасителни екипи, както е в Алпите, например. Това е колкото примамливо за алпинистите, толкова и рисковано. Маршрутите са по 1500-1600 м, а едно катерачно въже е дълго около 40-50 м, което означава безкрайно катерене, изискващо дори да спиш на стената.

Звучи доста опасно. Как точно става?

Трябва сам да си направиш осигуровка, забивайки клин или други устройства с подобна функция в някоя пукнатина. Най-лошото е, че съвсем не е сигурно дали ще спиш... Една нощ, две, три... Колкото успееш. Слизането надолу също е много опасно, понеже става изцяло на рапели, което означава, че се сам опъваш въжето, отново си направиш осигуровка и се спускаш. В определен момент водата, която имаш, свършва, затова ние носихме малко котлонче, газ и тенджера, с които да разтопяваме сняг и лед.

С една и съща екипировка ли "атакувахте" върховете Винсън и Монте Фицрой?

Не, бяха две доста различни екипировки. Почти не сме използвали едни и същи неща за двете места, което ще рече, че багажът ни беше обемист и тежък.

На експедицията бяхте с вашия съпруг Камен, успяхте ли двамата да покорите трите планини, които планирахте?

След като качихме върха в Антарктика, с мъжа ми пристигнахме в Южна Америка, където се видяхме с наши приятели. Камен и един наш познат тръгнаха да изкачват връх Аконкагуа, който е почти 7 хил. метра висок, а аз и другите двама наши близки се отправихме към Монте Фицрой. Тяхната група също се справи успешно, а Камен успя да използва екипировката от Винсън.

Снимка: Студио КАРЕ за Dir.bg

Всичко това звучи като наистина голямо предизвикателство.

Така беше. За 40 дни успяхме да изкачим 3 върха, като всеки от нас изкачи по два. Минимумът за всеки от тях беше 20 дни, дори повече. Очакваме в Антарктика да се справим по-бързо, но се забавихме заради влошаване на времето, което се случва внезапно. Там човек е изцяло зависим от природата.

Тези рискови ситуации не будят ли у вас страх?

Няколко са нещата, които ти помагат в подобни моменти. Знанието стои над всичко, а като добавим към него личните умения и доброто познание на личната ти екипировка, тогава се получава комбинация, която успешно преодолява страха. Когато човек знае как да реагира в дадена ситуация и как да я управлява - място за уплаха няма. И като казвам "знания", имам предвид доста по-широк спектър от умения и опит, които не се изчерпват единствено в областта на спорта, но засягат и медицината, например. Ако човек получи травма или се разболее в планината, няма кой друг да му помогне, освен неговите спътници. Ние винаги носим със себе си лекарства, а мъжът ми е изключително образован в тази посока.

Налагало ли му се е да използва тези познания?

Да, неведнъж даже се е случвало да го мислят за доктор (смее се). Неговият баща беше именит лекар в Пирогов и вероятно той му е предал някои знания. Спомням си, че когато бяхме на най-високия връх в Африка заедно с децата ни, Камен помогна на един от носачите, като проми окото му със специални капки, тъй като беше получил някакво възпаление. На следващата сутрин пред нашата палатка ни чакаха двама непознати, които бяха убедени, че мъжът ми е лечител (смее се). Единият държеше чиста бяла кърпа, а другият носеше кана с вода и сапун. Накараха го да си измие ръцете, за да прегледа 20 души с различни проблеми, наредили се на опашка. Ние се видяхме в чудо, но тези хора имаха нужда от съдействие, затова той им го оказа. Не знам на колко от тях действително успя да помогне, но благодарение на този случай дъщеря ни твърдо реши да следва медицина.

Съжалявате ли за нещо в тази експедиция?

По средата на маршрута към най-голямата си цел в Южна Америка ние се отказахме, защото предусетихме, че силите ни няма да ни стигнат за изкачването и безопасното слизане обратно. И до днес се чудя дали постъпихме правилно, но определено искам да се върна и да опитам отново. Казват, че човек или се влюбва в Патагония, или никога повече не желае да стъпи там.

Жените са определяни като нежния пол, но в хода на историята те неведнъж са доказвали своята непоколебимост и издръжливост. Според вас къде се крие силата на една дама?

Мисля, че жените сме много добри организатори. Колкото и странно да звучи. Сигурна съм, че съпругът ми сега се смее. Но ние действително сме в състояние да се нагърбим с множество разнообразни задачи в рамките на един ден, а в неговия край поне 90% от тях да бъдат изпълнени. Като се започне от домакинските ангажименти и се премине през семейните задължения, свързани и с децата, та се стигне до служебните отговорности - всичко. Това важи дори и в алпинизма. На мнение съм, че в една експедиция дамите играят балансираща роля. Когато си високо в планината, чакайки настъпилата буря да отмине, често се чудиш дали ще успееш да се върнеш жив и здрав. Жените някак успяваме да тушираме това сериозно напрежение, вероятно сме по-малко амбициозни или сме по-склонни да се примирим с евентуалния неуспех от мъжете, "сдъвквайки" стреса по-добре от тях.

Според вас има ли сфери, в които господата не трябва да се изявяват, и респективно - такива, в които за жените не е препоръчително да навлизат?

Аз съм дете на социализма и до такава степен съм закърмена с идеята за равенство между двата пола, че наистина го възприемам за даденост. В България жените отдавна сме се изравнили с мъжете, даже понякога прекаляваме с напъните си напред. Не мога да се сетя за такава сфера... Ето, всички виждаме, че най-добрите готвачи са мъже, а в планинската спасителна служба има немалко жени.

Преди малко споменахте мултифункционалността на една дама. Вие самата как успяхте да съчетаете ролите на съпруга, майка, юрист и алпинист?

От ранно детство съм научена на сериозен ред и дисциплина. Моята баба, освен че беше "проклета македонка", поне според майка ми, бе строга учителка по математика. Още преди да тръгна на училище, всяка вечер тя ме караше правя списък със задачи за следващия ден, при това с приблизителен час кога ще изпълня всяка една от тях. А преди да изготвя следващия, тя правеше разбор на постигнатите ми цели. Мисля, че това ме научи никога да не се отклонявам от стремежите си.

Казват, че мъжете са от Марс, а жените от Венера и двата пола говорят на различни езици, но вие сте щастливо омъжена отдавна и със съпруга ви напълно се разбирате. Как съумявате да поддържате щастието и страстта в брака си?

Очевидно когато сме се избирали, сме се вгледали добре в човека отсреща. Много хора страдат от ниско самочувствие и когато подбират партньора си допускат сериозни компромиси. Ние сме късметлии, че имаме общо хоби, което също ни свързва. В моменти на криза, каквито са имали и всички останали двойки, планините са спасявали брака ни.

Коя е водещата роля в живота ви - адвокатът, майката, съпругата? Или всички тези позиции са лидерски?

В различните периоди на живота ми е било различно. Живяла съм на проектен принцип. През студентските си години започнах да се занимавам с алпинизъм и често ходех на експедиции, след това в продължение на 10 години работих усилено и денонощно, без почивен ден. В края на това десетилетие дойдоха децата и започна майчинството. Към планината постепенно намерих път обратно, когато бях приблизително на 35 г., тогава с мъжа ми си припомнихме спокойствието, царящо там, което те кара да оставиш грижите си настрана. Така през 2001 г. се качихме в колата с приятели и потеглихме към Алпите, където буквално за 3-4 дни изкачихме връх Монблан и се върнахме обратно. С порастването на децата започнахме да си позволяваме по-рискови начинания.

Снимка: Студио КАРЕ за Dir.bg

Кой е най-важният урок, който сте искали вашите деца да научат?

Не мога да определя само един като най-важен, защото няколко неща са били водещи. Винаги съм се старала да бъда открита и да не участвам в задкулисни интригантски войни, които се срещат във всяка една професия, но в моята може би най-често. Аз работя с достойнство и точно този урок съм се старала да им преподам - да не се огъват, защото натиск винаги ще има. Другото, което съм искала да разберат, е, че никога не трябва да се задоволяват с посредственост. Разбира се, старала съм се да ги науча и на това, че без любов и разбирателство един човек трудно би могъл да оцелее, но и че компромисите винаги се правят в името на нещо.

Защо навремето избрахте да следвате право? С какво ви привлече то?

Много исках да следвам журналистика и да стана писател, но тогава имаше устен изпит за тази специалност и реших, че нямам никакъв шанс. Всъщност, кандидатствах право с цел по-късно да работя като журналист. Но след като се дипломирах трябваше с нещо да се прехранвам и така започнах адвокатската си професия.

Снимка: Студио КАРЕ за Dir.bg

Вашите постижения са чудесен пример за това, че ако един човек не се отказва от мечтите си, то той може да изкачи и най-високия връх, за да ги достигне. Примери като вашия дават надежда на околните, че няма недостижими неща. Вие лично вдъхновявате ли се от някого?

Да, черпя вдъхновение от примерите, които виждам около себе си. Има много хора от сегашното младо поколение, които са чудесен образец. Вече преминаха онези мракобесни закони, в които хората толкова се лутаха, че чак се бяха загубили. Днес забелязвам все по-образовани младежи, които знаят какво искат, и според мен те ще изведат България напред... Но, както казва съпругът ми, тези реформи ще се случат, когато нас вече ни няма - тези, които имаме някакъв спомен от социализма. Тази връзка със старото трябва да се скъса, както морето се е затворило зад Мойсей и евреите.

Снимка: Студио КАРЕ за Dir.bg

Събитието на Dir.bg се провежда за втора поредна година и има за цел да ви срещне очи в очи с тези силни, успели и интересни жени. В разговор с тях журналистът Ренета Веселинова ще ги провокира да разкрият най-невероятните и съкровени случки от живота им - от най-горещите и драматични точки, през неочакваните обрати до момента на охлаждането, отърсването и оцеляването.

"Поканихме точно тези дами, защото знаем, че има какво да научим от тях. Защото ценим смислените примери без филтър. She`s The One e сцената за дами, които има какво да разкажат за успеха и пътя към него. Добрият пример е заразителен и ние вярваме в това. Даваме сцена на популярни личности, но и на такива, за които искаме да има още публичност и място в медиите", казват организаторите от Dir.bg.

Подробности за She's The One на 15 юли можете да намерите на сайта на събитието.

Конференцията She's The One се осъществява с подкрепата на партньорите A1, Philip Morris Bulgaria, Вина PIXELS, "Крадецът на Ябълки", RiceUp! и White Water. Домакин: София Тех Парк.

Още за събитията на Dir.bg

През 2019 година информационният портал Dir.bg стартира традицията да дава сцена на популярни и непопулярни личности от различни сфери, които са пример за успех, справяне с живота и активна дейност в обществото.

Събитията She's The One през март 2019 и He's The Man през ноември същата година, вече привлякоха на сцената си хора с различни истории и уроци - част от тях са рали-състезателка, шефка на модна агенция, готвач-пътешественик, уникален мозъчен хирург, сценаристът на най-хитовите сериали, най-младият писател с 8 книги, най-добрият графити майстор, чиито произведения греят по целия свят.

А сред известните личности, които говориха от сцената, бяха гранд дамата на българския театър Стоянка Мутафова, любимият актьор Юлиян Вергов, един от най-актуалните журналисти Светослав Иванов, психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова, футболната легенда Стойчо Младенов.