17-11-2017 20-11-2018

Почина бащата на Мария Игнатова: Върви спокоен и горделив към безкрая, тате

Телевизионната водеща не споделя причината за смъртта на своя родител

12:32 | 14 април 2022 | Редактор : Стелиян Стоименов 0 18967 Колаж: Instagram

За всеки човек родителите са най-близките хора, заемащи специално място в неговото сърце, ето защо загубата им е съпроводена от болка, несравнима с никоя друга, оставяща след себе си отворена рана, която никога няма да бъде излекувана напълно. За съжаление преди часове на Мария Игнатова ѝ се наложи да посрещне скръбта в своя дом, тъй като баща ѝ Игнат Игнатов напусна този свят. Тъжната вест сподели самата телевизионна водеща, използвайки личния си профил в социалната мрежа.

In memoriam

Там тя качи архивна черно-бяла снимка на своя родител, придружена от трогателно послание, разчувствало последователите ѝ в Инстаграм.

"Няма да забравя. Ще разказвам. Ще настоявам, че все още имаш съмишленици и тук, на покварената ни земя. И ще се раждат нови. Ще вярват, ще се борят, ще успяват, ще се провалят, ще оставят дири светлина. Върви спокоен и горд към безкрая, тате", написа блондинката към публикацията си, в коментарите под която нейните почитатели ѝ оказват своята морална подкрепа, опитвайки се да ѝ вдъхнат сила и кураж.

Освен като баща, някогашната водеща на "Господари на ефира" го описа още като "бунтар, дисидент, инженер, революционер, художник, мъдрец, поет, гений...", допълвайки, че никога не ще успее да му се отблагодари, както и на другите като него.

"Зная цената, която си платил, тате", казва още тя.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Maria Ignatova (@maria_ignatova28)

Съпругата на журналиста Ивайло Цветков, известен с прякора си Нойзи, не разкрива причината за кончината на Игнат, но споделя част от творчеството му, качено в неговия блог преди малко повече от четиринайсет години, и по-точно на 9-и март 2008 г.

"Диша, нали знаеш, че не съм аз

Диша е сърбин. Живял е в някоя от столиците на бивша Югославия. После, ще-не ще, се премества в Белград. По понятни причини. Някои ги наричат "геополитически".

В Белград Диша беше директор на предприятие. Инженер. По време на ембаргото му помагах да снабдява предприятието си с електроди и метали. Всичко беше точно, човешко... Проблеми нямахме.

Не мога да забравя как Диша товареше в собствената си кола безумно малките, в сравнение с официалния крадлив бизнес, количества метал, за да оживее неговото предприятие.

И по-далече. Някога, преди много години, ни гостуваше сърбин на име Александър. Простоват, готин, ухилен. Бяхме го кръстили "Александър от зелената ливада" - имаше такъв филм. Александър беше част от нашата луда-млада компания. И се радваше на всичко, в което го въвличахме.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Maria Ignatova (@maria_ignatova28)

Игнат със съпругата си и Мария като бебе

Едва ли някой може да ни скара.

Диша, и пак да те поставят в ембарго, и пак да те бомбардират, ела отново при мен, ще ти помогна.

Ние не сме луди, ние сме нормални.

Меджит Кахримани, албанец от Скопие: "Г-н Игнат, то тая война е лудост. Тя няма да свърши сто години. Па я волим да пием со сите по едно каве, па да си кажем по човешка дума. А то, то е лудост!" Меджит също е инженер. Просто човек.

Мисля, че между Меджит и Диша няма разлика. Както и между мен и тях.

Останалото е играта на Мръсниците", завършва поста ѝ в памет на Игнатов.

ИЗБРАНО