Коментари - Приказката, родена от глад и смърт | Лайф.dir.bg

Ей че хубаво е било ! Дано и сега тъй да стане ! Представям си цяла БГ заключила се в копторите и трепери да не дойдат зомбитата да я изядат.

"а моралът - често двусмислен" — Не, моралът не може да е двусмислен, но преводачът може да е несведущ. На английски (ще трябва да го напиша на кирилица) "дъ морал ъф дъ стори" е "поуката". Учете го тоя български, че съвсем ще изчезне!

Пак това ги чака германците. Глад и копане в мините за въглища. То друго там няма.

Нали знаеш, а може и да не знаеш, камбаната винаги бие за теб.

Какъв е смисълът да оцелееш, но да загубиш човещината в себе си? По-добре да се мре, но да останем човеци. Християни сме все пак!

А сещате ли се приказката за Макс и Мориц, превърнати в пастет. И това е щастливият край!!

Лесно се говори на пълен тумбак.

ще кажете за Гладомора в Украйна в началото на 30-те?

Никога не са ми харесвали приказките на братя Грим - то толкова насилие и ужаси, че няма накъде повече. Ама то така било, такава била реалността, свиквайте. За какво ми е тая реалност, та аз живея в нея и я виждам. Разкажи ми приказка с щастлив край, белким да забравя тая зловеща реалност. Как го беше написал Елин Пелин ("Косачи"): " - Това е приказка, разбираш ли - рече твърдо Благолажът и настави: - Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина? - Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? - отговори Лазо. - Чудновати, но хубави! Слушаш, слушаш и се забравяш... И току виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш. Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова... да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек."

Не е само до български, ами и до мислене е! Когато пишеш, трябва и да мислиш какво ще разбере четящият и, ако смисълът който искаш да вложиш не е точно този, да промениш изказа си. Мъка, мъка...

Мислиш, че не си се скрил в коптора си вече и зомбитата не са те докопали?! Да те светна, съвременният ти коптор е телефона, а съвременният глад не е физически - гладува душата ти. Но ти този глад не можеш да го усетиш, защото никога не си бил сит.

Това е реалността на западния свят. Такива случки са характерни само за т.нар. цивилизован свят!!!