Коментари - Принц Чарлз кани Хари и семейството му на гости, но трябва да се реши въпроса със сигурността | Лайф.dir.bg

…… Везир и дума продума: - Българко, млада девойко, що ми си рано ранила за прясна вода на извор? - Рано съм, аго, ранила за прясна вода студена, по-рано да си ошетам... Тейко ми, стара стария, бърза на нива да идем. - Ходиш ли, млада девойко, ходиш ли и ти на нива. да гориш лице снежано, да косиш ръце нежани? Ти не си за туй родена, най си родена, дарена бяла ханъма да бъдеш, все по чардаци да ходиш... Я хайде, бяла българко, хайде на Стамбул да идем, дето ще шеташ на други, други на тебе да шетат. - Добре съм, аго, аз тука при старий баща и майка, мен не тежи ми шетнята. Откакто съм ся родила, все тъй съм расла, порасла, кога по нива, по лозе на стар бащица на помощ, кога пък в кьщи да шетам - на мила майка отмяна. - Ще дойдеш, бяла българко, ще дойдеш с мене на Стамбул, ще дойдеш, друго не бива. - Жив да си, аго, недей мя! Как ще оставя баща си, майка си, как ще замина? - Туй ли се грижиш и мълвиш? Не щеш ли и тях да вземем, да ги заведем с нази си? - Мили ми, аго, ливади, свидна ми мила градинка! - Ливади искай от мене, все по ливади да ходиш, каквито искаш градини и цветя вътре всякакви... Жално въздъхна Гергана, умилно дума продума: - Няма там, аго, по вази, няма там стени таквизи, зиме със здравчец обрасли, лете със сива лиляка; няма там бяло кокиче, ни теменужка дъхава между къдрави шубрачки; в поля чернока аглика на всяко рано пладнище, злат минзухарец в равнище, ни ален божур в странище... В моята мала градинка доста е мене, що имам: всякакви ружи шарени, шарени, жълтоалени, дребен босилчец черночък, син кремък, жълта латинка, бял кремък чисто сребърен, бисерно, росно леденче, крехка върбица клоната, стволеста камха рехата, червем седянко вечерен, синкави рохли ранници, карамфил зимен и летен, ширбой ми кичест ператен и морав стратул бархатен. Тез живи цветя няма ги в вашите, аго, градини! Там всичко расте насила и дето расте, там вене... Хубаво всичко на село, охолно, аго, на воля! - Хубава, млада българко! защо си толкоз глупава! Склони ти само да дойдеш, на Стамбул да те заведа: да видиш де е хубаво, да познаш що е охолно! Аз ще заръчам, щом идем, да ти изградят градини, каквито искаш, дето щеш. И ще направя за тебе в градини нови сараи със дванадесет капии, с триста прозорци джамлии. С миндери ще ги обградя, с ястъци ще ги обредя, с дюшеци ще ги постеля, да седиш на тях, да гледаш, додет ти видят очите... - Стамбул е, аго, за мене тук, дето аз съм родена, а най-хубави сараи - ТАМ ОНЗИ МОЯ БАЩИН ДОМ Що ми са много капии, когато мога от една да ходя и да дохождам? Що ми са триста прозорци, когато мога всякога от едно само прозорче да гледам деня слънцето и вечер ясен месечка с милиони звезди около! Какви по-светли сараи от тез небесни сводове? Какви по-добри миндери от таз зелена морава!…

И Камилата

Една корава тояга за тия мързеливци и нищоправци