Проучване показва, че оплакването пред приятели ни прави по-щастливи
Обикновено това се възприема като нежелана черта, но дали е така?
Обратно в новинатаКоментари - Проучване показва, че оплакването пред приятели ни прави по-щастливи | Лайф.dir.bg
Коментари
Не се учудвам да видя коментари от типа на първите 2. Сигурна съм, че така мисли голяма част от населението в Булгаристан. Векове опресия и неизлечими комплекси. Не живея в България посточнно от 24г. И съответно не мисля като повечето. Като цяло комуникацията като такава е градивна и когато е споделяне на проблем или негативна емоция пред избран близък или непознат е просто споделяне. Тези които са истински приятели или ако не са приятели притежават еможионална интелигентност биха проявили емпатия и ако не да помогнат, поне няма да утежнят ситуацията. По- щастлив не знам дали става човек но поне му олеква и а абсолютно нормална човешко поведение. Но обществото особено в Бългрия заклеймява това и мъ лепи еиткет на мрънкане или оплакване и видиш ли колко е достойно да стискаш зъби и да не споделяш болките с околните. Това те прави харесван и желан. Що за комплекси? България ще остане на дъното на Евросъюза вовеки веков. Лично мнение.
Да се оплакваш непрекъснато пред приятели може и да ви прави по-щастливи, но със сигурност ще прогони тези приятели от вас. Така че, щастието ви ще е за кратко и ще останете нещастни и без приятели, двойна загуба. Не слушайте глупави статии от някой, решил да изкара малко пари с тях.
Това не е вярно. Оплакването е контрапродуктивно и води до задълбаване в проблема, зацикляне, затъпяване, отчайване и замъгляване на погледа, както и обсебване от съответния проблем. Отделно от това, няма приятели с много свободно време и без проблеми, така че някой да седне да ти се оплаква, означава загубана време и натоварване с чужди проблеми, най-често глупости. Като се има предвид, че склонните да се оплакват също така най-често са големи плямпала и болезнено пунктуални за всичко, тази "приятелска" постъпка да решиш да изслушаш някого се превръща в безкрайна (или поне дълготрайна) мъка и съжаляваш защо си се хванал.