Коментари - Съпрузи от 65 години починаха в един и същ ден | Лайф.dir.bg

Била съм на четири годинки, мама ми казваше, но помня, че и мои прабаба и прадядо си отидоха заедно, по същия начин. Първо прадядо, а после и прабаба. Много са се обичали и подкрепяли. Възхищавам им се! Били са много благородни хора. Имали са шест или седем дечица (не помня точно). Единственото момиченце от всички деца е моята баба. Тя е и най-малката от всички и много си я обичам:-)

Преди може би 15-20 години родителите на приятелката ми Нина-Сийка и Първан Ризови от Ямбол също си отидоха в един ден. От малка ги помня как винаги бяха заедно навсякъде... Така че любовта я има не само по света-тя е и около нас...

Старческите домове трябва да са спрегнати заведения с детски градини/ясли - т.е. в обща сграда или двор да има отделение за възрастни и отделение за деца,. Това е позитивно за всичките 3-4-5 поколения. Доколкото зная, такъв вариант се прилага само към домове за деца без родители.

Тук в България, ако децата не помагат на възрастните си родители, няма кой. Мизерните пенсийки стигат едва за лекарства, а издръжка в нормален старчески дом е фантазия.

Положението на горките български пенсионери няма нищо, ама абсолютно нищо общо с това на връстниците им в Западна Европа. Аз живея от години в Холандия. Тук почти всички възрастни хора живеят в специални апартаменти, даже тези сгради са построени специално за тях и да речем, всички уреди са на електричество, а не на газ, за да се избегнат инциденти например. Бабите и дядовците се обличат в хубави, светли дрехи, дамите са винаги поддържани, често с дискретен грим, фризура, бижута. Ходят на ваканции и пътешествия, докато ги държат краката. Карат колела, че и шофират автомобили до 80, че и нагоре. За болните и трудно-подвижните се полагат специални грижи. Домовете им са красиви апартаменти с потънали в цветя балкони - а не само по една мизерна стаичка, кокто тук някой твърдеше. Та като гледам нашите отрудени, очукани, болни, наплашени, пълни с предразсъдъци и страхове пенсионери, като знам какво е положението в родните т.нар. старчески домове, като знам как трудно се гледа тежко болен възрастен човек, направо ми се плаче за милата ни родна действителност. А да беше само това...

Страхотно!

Големи разбирачи има тука,които не са виждали гола жена даже.

Това са щастливи хора !!!

съпрузи с 65 годишен брак починаха в един ден...

чати праилну ба брад! > какво има за неразбиране?! за да се познават от деца - значи са почти набори; пича е участник у 2рата св. война - значи е бил поне на 18 де мек като възраст двамата са над 80год... но за няколко дни няма да го тънчим... така че 66год заедно си е почти един човешки живот като се има предвид, че някой изобщо докарват тая възраст ... щастливи хора!!! - това е! не се казва къде, но се внушава, че е в европа.... а там старческите домове са със стандарт на живот по-скоро мечта за повечето български "граждани" ... :))) дай Боже всеки му!

На 65 ли са или имат 65 години брак?

има любов .наистина

Време им е било.

Завиждам им с най-благородна завист.Изгубих съпругата си след 50 годишен брак. Бих дал всичко,за да я последвам. Спират ме само догмите на християнския морал внедрени в съзнанието ни от деца и страхът, че този грях може да попречи на общуването ми с нея там горе /ако то съществува/. Но ненавиждам всеки ден от сегашния ми живот. Що се отнася до старческите домове. Мой приятел от Франция има майка на 91 год. която от много време е в старчески дом по изрично нейно желание. Семейството е много състоятелно и няма никакъв проблем да и осигури персонал за гледане в къщи и луксозен начин на живот. Тя обаче предпочита дома / ходих да я посетя когато гостувах в Париж - домът е нещо като 5 звезден хотел по нашите стандарти/. Разполага с не малък апартамент, ходят си на гости , отбелязват празници, ходят организирано на театър, изложби, екскурзии. Тя не дава дума да се издума да се върне в къщи и да се лиши от социален живот. Става дума за различен стандарт на живота и различен светоглед. Така че, всичи коментарии от тук са излишни, без да сме вникнали в светоусещането на тези хора.

Имаше един филм, мисля че се казваше "Тетрадката"...

Не мисля, че е нещо толкова фрапантно. Щом са с 65 годишен брак значи са над 85 годишни. На единия му е дошло времето, а на другия сърцето не е издържала от скръб.

Каквото и да си говорим- никой не иска да отиде в старчески дом. Ако ще да е и най-луксозния хотел. възрастните хора не са така адаптивни и са свикнали с къщите си и средата си. новата среда ги обърква и създава впечатление за болничност и място за доживяване , а не за живеене. Просто пожелавам на всеки , който хвали старческия дом, да му се падне най-луксозния.

Само може да си мечтаем за такава силна и хармонична връзка. Много повече от брака, това е да намериш своята половина, да не можеш без нея и да не се разделиш с нея.

Моите баба и дядо си отидоха след 60год.брак в рамките на 7 дни един от друг.

коментарите са повод да си кажем колко е голяма разликата в културата на общуване на хората от двата края на един и същи континент.

Красива история. Познавам хора, които също имаха такава много силна връзка и също така починаха в един ден.

А пък нас ще ни пенсионират на 65 , а защо не и на 75.

И къде бяха шесте деца, че родителите им починаха "щастливи" в старчески дом?

6 деца и живеят в старчески дом???

Е, значи съществува любовта

Колко сърцераздирателно наистина.