Синдромът на отличника: Защо никога няма да можете да платите цената на съвършенството
"Не се справяш, виж какво постигна Иван... “, тази и други подобни фрази от най-ранна детска възраст възпитават у нас синдрома на отличника. Да искаш да се развиваш е чудесно, но прекалената взискателност към себе си може да доведе до сериозни последици. Вижте какви
Обратно в новинатаКоментари - Синдромът на отличника: Защо никога няма да можете да платите цената на съвършенството | Лайф.dir.bg
Коментари
Трябва да си разбиваме големите цели на по-малки, реалистични ако въобще искаме да постигнем нещо.
Такъв нездравословен синдром е и амбицията на състезателя към рекорди/победи.
Животът ме е научил, че не е толкова важно какво си постигнал в училище или във висшето учебно заведение, а какъв човек ще станеш. Покойният ми баща преди доста години ми беше казал, че е много трудно да запазиш човешкия си образ във времето. Какво ли не преживяваме, с какво ли не се сблъскваме, но именно отношението ни към другите, към случващото се в света като цяло ще ни помогне да станем добри хора. Наистина е трудно, но е важно да се случи с всеки от нас. Иначе в училище, а и след това и аз се стремях да бъда сред силните ученици, но така и не успявах да бъда сред най-добрите. Просто за жалост толкова ми бяха възможностите. Не всеки е роден да бъде отличник. Нека да бъдем живи и здрави, това е най-важното за мен. Другото са подробности.
Майка ми, жива и здрава да е. Помагала ми е адски много, обаче имаше мания да съм отличник и да съм перфектен, което после си оказа влияние и станах точно обратното. Сравняваше ме също с други деца и това направо ме съсипваше, а аз бях най-добрия в класа. После просто спря да ми пука и почнах да живея по мойте си правила.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}