20% от женените чувстват брака като капан
20% от женените твърдят, че се чувстват в брака си като в капан и не могат да го напуснат заради финансовите затруднения, с които биха се сблъскали, ако го направят.
Обратно в новинатаКоментари - 20% от женените чувстват брака като капан | Лайф.dir.bg
Коментари
Върнете съпруга или гаджето си от друга жена след развод или раздяла.. Дори ако ситуацията ви изглежда безнадеждна.. Току-що си върнах съпруга с помощта на истински любовен заклинател д-р Съни. Съпругът ми ме изостави заради друга жена, беше само една година от нашия брак. Най-болезненото беше, че бях бременна с първото ни дете. Исках го обратно. Направих всичко по силите си, за да го върна, но всичко беше напразно, исках го обратно толкова много, заради любовта, която изпитвах към него, молих го за всичко, обещавах му, но той отказа. Обясних проблема си на моя приятел и тя ми предложи да се свържа с д-р Съни, който може да ми помогне да направя магия, за да го върна обратно, нямах друг избор, освен да опитам. Изпратих съобщение до д-р Съни и той ме увери, че няма проблем и всичко ще се оправи до 24 часа. Той направи магията и изненадващо след 24 часа съпругът ми ми се обади. Бях толкова изненадана, отговорих на обаждането и всичко, което той каза, беше, че много съжалява за всичко, което се е случило. Искаше да се върна при него. Каза също, че много ме обича. Бях толкова щастлива и отидох при него. Така отново започнахме да живеем щастливо заедно. Благодаря д-р Съни. Ако сте тук и вашият любовник ви отхвърля или съпругът ви се е преместил при друга жена, не плачете повече, свържете се с д-р Съни за помощ. Ето неговия контакт..WhatsApp него: +2348082943805, и него имейл: drsunnydsolution1@gmail.com
Реално много жени са женени заради издръжката, а не защото са влюбени и това си е чист капан...В момента системата така работи...С тези ниски заплати, хората се женят, за да си делят сметките...
Здравейте, Гледането на години на брака в крайна сметка наранява повече от самия ад. Омъжена съм от години с надеждата, че съпругът ми и аз никога няма да си тръгнем, след като сме живели толкова много заедно. Независимо от това, той ми каза, че вече не се интересува от брака, не мога да кажа какво е довело до тази кауза, всъщност никога не сме водили сериозна битка, която може да доведе до такова решение. Бях толкова по-зле, че не можах да продължа. Един следобед бях у дома, разговарях с близък приятел онлайн, четях статия и след това видях как една жена се омъжи. Това наистина ме порази, защото никога не съм мислил, че е възможно, мислех и опитах. Свързах се с асистента, който вършеше всички тези чудеса. Когато го направих, му разказах за всичко, през което преживях брака си, тогава той ме увери, че ще спра да плача и трябва да повярвам, че съпругът ми ще промени решението си след седем дни. Направих всичко възможно да повярвам, затова направих всичко, което той ме помоли и след последните седем дни съпругът ми дойде да ме помоли да му простя, че иска да се срещнем заедно и това сега е над пет години. сега сме щастливо семейство. Наистина ли съм благодарен за помощта за това, което направи за мен, имам предвид неговата доброта. Свържете се с този велик човек от: whatsapp +17692085860 :: lovetemple0001 @ gmail .com
На калифорнийския плаж Един човек си карал Харлито по калифорнийския плаж, когато изведнъж небесата се разтворили над него и с гърмящ глас Господ му проговорил: - Защото цял живот си се стремял да си ми верен, ще изпълня едно твое желание. Човекът спрял мотора си и казал: - Издигни мост до Хавай, че да мога да карам дотам всеки път когато поискам. Господ му отговорил: - Желанието ти е материално, помисли за огромното предизвикателство на такъв тип начинание, за подпорите, които трябва да се се издигнат чак от дъното на Тихия океан и тоновете бетон и стомана, които ще са необходими! Това ще изчерпи много природни ресурси! Мога да го направя, но ми е трудно да приема стремежа ти за материални блага. Не бързай, помисли си и си пожелай нещо, което да е в полза на цялото човечество. Човекът с Харлито помислил помислил и накрая казал: - Господи, бих искал аз, а и всички други мъже да можем да разбираме жените, искам да знам какво чувства жената, какво си мисли, когато ме наказва с мълчание, когато плаче, какво всъщност има предвид, когато казва, че всичко е наред, и най-вече искам да знам как мога да направя една жена истински щастлива. И Господ му отвърнал: - Две или четири платна искаш на тоя мост?
И една статия от сайта Розали, отпреди ТРИ години: " Pin It Жените не променяме мъжете. Просто някои мъже пожелават да се променят заради жената до себе си. И въпреки това сме заобиколени от жени, които непрестанно се опитват да променят половинките си. Мъжът се жени, надявайки се жена му да не се променя, а жената се омъжва с надеждата да промени мъжа. Защо жените винаги се опитваме да контролираме положението и се стремим да нагласяме събитията така, че да залъгваме себе си? Заобиколена съм от много такива жени и всяка от тях не усеща как непрекъснато се стреми да контролира и направлява половинката си, успокоявайки се с Обичам го, но искам да се промени. Как се случва, че от очарователни момичета се превръщаме в мърморещи регулировчици на нашата връзка? Срещаме някого, влюбваме се, създаваме връзка. Прекрасно! Когато обаче усетим човекът твърде близък, решаваме, че може да го моделираме по свой вкус. Променяме гардероба му, прическата, искаме да харесва нашия стил музика и филмите, които гледаме. Той не харесваше някоя от приятелките ни? Как няма да я харесва? Трябва да се научи да я харесва! Замислете се колко по-рядко се среща обратната ситуация мъжът да мърмори непрестанно на половинката си и да я обвинява в непреодолимите й недостатъци. Странно, но като че ли мъжете по-лесно се научават да ни обичат такива, каквито сме. Доскоро не сме го критикували за нищо, а вече с всеки изминал месец се появява нов и нов недостатък, който трябва да тушираме, за да ни харесва повече. И колкото повече мъжът се оставя да бъде променян, толкова по-настървено половинката му открива нови трески за дялкане. В един момент се отзоваваме пред следната ситуация вечно недоволна, мрънкаща жена и апатичен мъж, чиято цел е да избегне мърморенето на жена си. Познато, нали? Особено разпространен и модерен модел сред по-зрелите двойки. Как да не си като тях? Погледни половинката си. Той е такъв, какъвто е. Ако закъснява винаги, ще продължи да закъснява. Ако говори твърде много за себе си и по-малко за теб, той ще продължи да е такъв. Ако не се усеща за елементарни жестове, които според теб заслужаваш, няма да има голяма промяна във времето. Ако е избухлив и вдига скандали за безсмислени поводи, агресията му няма да изчезне мигновено. Всички промени в следствие на твоето мрънкане и недоволство, ще са само козметични и нетрайни. За да не си в ролята на мрънкащата жена, която иска да промени половинката си, просто не се обвързвай с човек, който искаш да промениш до неузнаваемост. Защо ти е да си с него? Нима тази връзка не ти носи повече недоволство и огорчение, отколкото радост? Когато един мъж се променя, той го прави, защото го е пожелал. Дали е от любов към теб, дали защото иска да се самоусъвършенства или защото го счита за наложително, той го прави, защото така му идва отвътре. Ако не го стори в началото на връзката ви, когато чувствата са най-силни и хормоните бушуват, това едва ли ще се случи с времето. Или казано по-просто какъвто си го вземеш, такъв ще си го гледаш. Жените имаме право на претенции и не бива да се примиряваме с нещата, които не ни харесват в една връзка. Това обаче не означава, че трябва да се вкопчим в неподходящия човек и да се опитаме да го моделираме по свой начин. Особено когато става въпрос за сериозни различия планове за бъдещето, противоположни характери, ценностна система. Ако си амбициозна и напориста жена, а си със скромен и неуверен мъж, любовта ще крепи връзката ви за кратко. Не след дълго ще се роди желанието да го променяш, да го подтикваш да е по-решителен, да недоволстваш, че инициативата е само в теб. Той ще се потиска от вечното ти мърморене и желание да го промениш, а ти ще ставаш все по-недоволна от факта, че си с такъв мъж. И като се върнеш назад във времето ще видиш, че той е бил такъв от самото начало, но ти си си затваряла очите с надеждата да го промениш. И друга ситуация той е женкар! Не спира да се заглежда по жени. Дори ти е изневерявал. Ако се обвържеш с него с надеждата, че ще спре да кръшка, грешиш. Може да притъпи проявите си пред теб, но щом е бил години наред със слаби ангели, вероятността да се промени завинаги е минимална. За месец, година или две, може да ти е верен, но рано или късно отново ще пожелае да е с друга, поне за разнообразие. Когато си с един мъж, винаги бъди сигурна, че си с него, защото го обичаш такъв, какъвто е. Ако нещата, които искаш да промениш са твърде съществени, вероятно си влюбени не в него, а в образа, в който се опитваш да го вкараш. Непрестанното раздразнение от непоправимите му недостатъци, навици и действия убиват любовта и на двама ви. Приеми го такъв, какъвто е и го обичай. Ако не успееш, значи си с грешния човек."
Бракът, смейството и децата са толкова сериозно нещо, че за тях може да се говори само на майтап! Перифразих шеговито изказване мисля че на Айнщайн! И ще пусна един виц, защото много често истината ни се дава в шеговита форма: "Мъжът се жени, надявайки се жена му да не се промени. Жената се жени, надявайки се мъжът й да се промени. И двамата грешат!"
Много добра и вярна статия! Достави ми удоволствие да я чета, за което Ви благодаря!
Публикувах я, защото отрязава едностранчивото мнение срещу лошите жени, но тази статия не хвърля поглед върху лошите страни на мъжа! Лично аз винаги съм се старал да се поставям на мястото на жена си, да й помагам в домакинство и отглеждането на децата! Е, естествено не получих същото отношение и започнах да забелязвам колко често се срещат мъже в моето положение. Същевременно има и немалко жени, които са много тормозени от мъжете си и винаги съм се чудел защо все още крепат брака си?!
Вчера, прибирайки се от вилата, по пътя видях няколко гнезда с по две млади щъркелчета и един по голям. На отсрещната страна от пътя, близо до едно от гнездата на гол стълб, с гръб към гнездото стоеше самотен и сякаш сърдит голям щъркел... Аз въкликнах: Аа, защо този е сам и като че ли, е обиден? Мъжът ми каза ядно: Ами ето, изгонили са го! Цял ден им е носил жаби, хранил ги е и сега те се ширят там и са му били шута като ненужен вече, както ти на мен! Аз много весело отвърнах: Ми да, за какво им е вече! Нали си е свършил работата! Сега пречи само! Точно това е ролята на мъжа - да помогне на жената да си отгледа децата и после, ако има заслуги, ще го търпят, но ако им вреди - хайдеее, по пътя си всеки... Не му хареса това на любимия враг, но си е истина! След като в природата, при тези животни (които са от малкото моногамни) го има насищането, какво да говорим за хората! В природата няма брак - двойките се събират, за да отгледат поколение и това е логиката на живота! Другото са ненужни емоции, предразсъдъци и догми! Просто човек трябва да си прецени ползите от брака и да направи така, че да не е нещастен и да се чувства прецакан! Така че, Ивчо, смешно е да мислиш, че няма да и дотегнеш на жена ти или пък тя на теб, но въпросът е да се сведе това до границата на поносимостта и да не се правят трагедии, от които жерви са всички и особено децата! За да не омръзнеш, трябва да си интересен, да търсиш нови хоризонти, изяви, развлечения, да работиш върху външността си и личността си...Иначе става всичко една скука (блато) и почват да се въдят какви ли не мисли (гадини)!:)
Много елементарно и едностранчиво мнение! Немалко са и жените, които не могат да отгледат децата си, а Вие хвърляте цялата вина върху мъжете, обявявяйки ги само за товарни коне! Уважаема, нека Ви уверя, че ние, мъжете, също имаме чувства към децата ни, не по-слаби от Вашите! Ние имаме отговорност към децата и жената, докато Вие май пишете, че жената има задължения само към децата! Изключително гешно и неправилно! Да, децата са на първо място и за мъжа и за жената, но всеки е цене за семейството и не бива да се омаловажава ролята на нито един член! Това е семейство, не е трудова бригада!!!
Като обикновен мъж съм силно потресен, да не кажа изплашен от дискусията. Може ли да има толкова нещастни жени, може ли двете дето се похвалиха че са ок да са "палавата жена с любовниците" и тази дето има 3 деца от 3 ма мъже и живее с четвъртия ?!? Аз може да съм както ме нарекоха в предния ми пост примат ама бих посъветвал 33 и другите жени в нейното положение да поговорят с мъжете си. Аз не бих желал докато се радвам на тялото на жена си тя да се надява по бързо да свърша и да я оставя на мира... това ме убива като мисъл, дано моята жена не еписала в тая тема че жените сте скрити лимонки кой знае... Но ако има такъв проблем предпочитам да ми каже и да го решим вместо да си хване любовник или да ме търпи заради детето. Аз няма да я напусна, щото тия дето го казват гледат отстрани ама друго е като обичаш а доколкото чета мъжът на 33 я обича. А тя е толкова млада, че да се отказва от живота а тази дето над 10 години е търпяла мъжа си- това ако знам че го причинявам на жена си ще ме убие. Освен това проблема се решава в началото, колкото го отлагате по сериозен става.
Не можеш да бъдеш никога сигурен, затова по-добре не го мисли. Нали я знаеш онази приказка - да не се дебнем, че ще се хванем. По-добре човек да живее в сладка лъжа, отколкото в грозна истина.
На лъжата краката са късички. Съжителство основано на ,,сладки,, лъжи е комедия, в която и двамата артисти губят. И губи повече лъжещият- не излъганият. Може да си влюбен безумно , но не и като глупав слепец. Лъжата се усеща и ако лъганият не я усеща в началото, то по- късно комедията се превръща в трагедия и страдат децата. Любов с дребни лъжи е като птица с едно крило и не отива далече. По- добре уиски в буркан,отколкото боза в стакан. В любовта никой- никого не лъже. Лъжеш се сам.
Много жени се оплакват от мъжете си тук! Това много ме учудва, защото като гледам в живота около себе си, такива "кучки" (с извинение) забелязвам, че се чудя как някой се е осмелил да се ожени за тях! Явно жената се променя към лошо след бракуването, става зла, колкото да й помагаш, все е недоволна, все мърмори, някои се и бият! Не знам, но ми се струва, че много българки имат психични проблеми! Дано да не съм прав!
Виж сега, то има мърша и в двата пола. Вече рядко се срещат качествени и свестни хора и от двата пола, затова повечето са "изгорели",но винаги има втори шанс. Самият живот вече е труден и изнервя хората, а ако жената, работи, върши всичко сама вкъщи и гледа децата сама е нормално да е изнервена и да мърмори. Ти чакай да влезе в критическата да видиш тогава какво те чака, хаха. Мъжете трябва да помагат на жените си, защото домакинските задължения не са само женски. Върши ги, който има време и е по-малко уморен. Днес е единият, утре другият. А че си има жени кучки, на които угодия няма, колкото и да им помагаш си е вярно. Затова гледайте човекът да е вътрешно красив и добър, а не само гола визия.
Най-голямата глупост като се жениш е да си мислиш, че ще обичаш и ще те обичат вечно и че няма да си изневерявате. 5 тодини след брака кръшкам на мъжа ми постоянно, имала съм и кратки, и дълги връзки.Вкъщи съм винаги усмихната и мила, мъжът ми изобщо не подозира, че му слагам рога. Не мога да се оплача, гледа ме като принцеса, и мен, и детето. Но аз не съм жена за един мъж, хубава съм и имам много ухажори, а и съм много сексуална. Нека да бъдем честни, сексът с един и същи човек години наред втръсва и омръзва. Разнообразието прави животът ви емоицонален, с висок адреналин и вълнуващ. Няма място за депресии и глупости. Затова работете, имайте социални контакти и любовници. Така се живее добре, ако стоите само вкъщи и целият ви живот се върти около чистене, готвене, деца с годините не само ще се депресирате, ами може и да психясате. Така че, 33, хвани си любовник. Ще видиш, че и бракът ти ще потръгне.
А мислила ли си ако и мъжът ти има други връзки дали ще ти е приятно? И не се ли превръща семейството в едно съквартирантско съжителство...Утре ако се нуждаеш от човека до себе си, дали на него вече ще му пука за теб ?
Защо към тези 20 % сте изпуснали ... още една нула? Както казва философът, бракът е като една крепост - тези отвън напират да я превземат и да влязат, а тези отвътре напират да излязат... Ха-ха-ха. А колкото до институцията "брак" тук, у нас, това си е направо назакание и мъчение! Превърнали са я в акт за създаване на още повече данъкоплатци, ЕГН-та, електорат и популация, както ни наричат висшестоящите простаци и калинки.
Другите 80% са си напълно щастливи и доволни от брака, защото не са прочели за тъпото изследване на тъпата английска бракоразводна кантора. (Вие да не очаквате адвокати да ви кажат да не се развеждате? :) )
Благодаря на всички мили дами, които ми дадоха съвети и проявиха съпричастност с мен. Прегръдка за всички! Не съм очаквала такава солидарност да получа, трогната съм. Прегръдка и за всички, които са в моето положение. Знам че сме много. Направи ми впечатление, как това че аз се осмелих да споделя че не желая мъжът си и съм с него заради детето предизвика силна реакция, докато това същото което сподели мъж, че ес жена си заради неговото дете, се прие съвсем естествено. Хубав ден на всички!
Някъде в статията се казва, че 50% смятат, че брака е за винаги. Но не знаят, че може би тяхната половинка е от онези 30% които са решили един ден да се разделят.... Проблемът, както го виждам ( това е само моя гледна точка ) до голяма степен ( оставяйки на страна жилището, парите, професионалното осъществяване, неща без съмнение важни и дори изключително важни )... Та проблемът идва от това, че никой никога не се е спрял да се замисли... Защо правя това? Защо ме натискат да правя това? Какво искам аз от живота? До голяма степен живеем за другите в смисъл "Правя това защото така трябва", " Правя това защото всички го правят", " Женя се за да има кой да се грижи за мен ако се разболея и един ден някой да ми сменя памперсите", " Мама иска да има внучета", " Държавата трябва да има българи, за да пребъдне" и т.н. и т.н. Което е един идйотизъм, но съм чул и чел всички тези причини... Много деца се правят в жежки младежки страсти, когато живота е едно голямо легло с много секс. Много се правят за материални облаги, апартаменти и разни интереси. Много се правят в страх от самотата, болести и смъртта... Голямата част от хората просто не мислят, действат така както са им завещали техните баби а те от техните... Мнозина виждат смисъла на живота във собственото си възпроизвеждане а някой дори смятат, че чрез поколението стават безсмъртни... нима не сме чули всички онези кухи фрази "Живея чрез децата си" или "Докато ме помнят не съм умрял" ... Айде бе... Не казвам, че всички деца се правят така или с егоизъм и сметки или поради спукан презерватив... Живота е сложен и интересен и всички търсим онова което наричаме щастие а то все е за утре и все се крие зад ъгъла и когато свърнем зад ъгъла го виждаме зад другия... Проблемът е че никой не ни е научил да мислим... Хвърлят огромни и безсмислени количества данни в главите ни... но не мислим... От там тръгва всико
Евала за коментара. Но българинът е доста тесногръд и посредствен, едва ли ще те разбере.
Брилянтен коментар.
Благодаря... Има една много хубава книга на един французин, които е преводачът от френски на Далай Лама.. Бащата на този тип е бил известен френски учен а той е монах по манастирите и освен това пише и се занимава и със благотворителни проекти по Тибет... Мисля че това е една от най/смислените книги която съм чел... казват, че я има и на български... Той би трябвало да се казва Матю Рикард и книгата е нещо като В защита на щастието... Една брилянтна книга
Мисля, че при липса на ограничаващи обстоятелства, у нас поне 80% от двойките ще се разделят. Но тъй като повечето хора са неискрени никога няма да си го признаят. А това защо е така: малка част от хората имат късмета да срещнат истинската си половинка и затова се компесира в рамките на възможното. И после се примиряваш защото това очаква обществото от всеки, който се е обвързал.
А мъжете не го ли чувстваме като капан, а? Не капан ами кошмар в пандиза. Всеки 5 минути - къде си, с кого си, какво правиш? Свършваш работа в 5, защо се прибираш в 5:45 при условие, че живеем на полвин час от работата ти? Видяли са те да говориш днес с някаква като си се връщал от работа?!? Нещо да кажеш??? Наяде се нали? А кой ще ти измие съдовете? Какво си мислиш, че като ти печелиш парите в семейството и всеки трябва да ти слугува! Да гледаш мача имаш време, а за пране и чистене нямаш!Като се върнеш от работа все си изморен, ама за секс веднага си готов... Кой си ти беее?!? Да продължавам ли драги читатели? Имам чувството, че е лош сън, уви на яве е! И до кога? Един Господ знае! Лека нощ!
Започнах да ненавиждам мъжете. Омъжих се защото така трябва. Известно време беше поносимо, нагаждах се. После усетих, че ми изневерява. Ядосахсе ужасно, че ми нарани егото. Сега само ме отвращява, но икономиката ме държи на едно мястя, това е. Не се женете!
За първи път изчетох цялата дискусия.Рядко смислена като за дир-а. Аз съм на 49, с 23-годишен брак. И аз като 33 не понасям мъжа си физически и не само и това не е от вчера, а от 10 години някъде. Беше голямо облекчение, че го налегнаха сексуалните проблеми на възрастта и вече не ми досажда, но няма какво да си кажем, освен най-банални реплики. Всеки си стои и се занимава с неговите интереси и живеем точно като съквартиранти. За развод и дума не може да става, кой ще напусне жилището и къде ще иде на сегашните безпарични времена? Съпруг-съквартирант в собствения дом е по-добре от случайна съквартирантка на свободен наем.Времената са трудни и 33 трябва да помисли много добре. Да се стои цял живот така е гадно, но и да хуква през глава в нищото е съвсем необмислено. Отстрани е лесно винаги, застанеш ли на старта виждаш колко нагъсто са препятствията.
И при мен е така ,с тази разлика ,че той е пристрастен към алкохола. Пиеше се всеки ден след работа/така се поддържал тимът/. Сега не иска да си излезе на квартира,а има възможност. Ще му се нарани егото.А е и доволен когато вижда, че се измъчвам.
И моето говедо почна да пие и да ми прави сцени, но аз не се измъчвам вече, а си вървя напред и хич не ме интересува - нито се грижа за него, нито готвя, нищооооо... Заминавам си сама където и с когото ми хрумне, а тоя, като поседи малко сам, му става тъпо и после е известно време друг...Изобщо, масово мъжете ги гони депресия и са гола вода! Нещо им се разминават очакванията от живота с постиженията и това ги побърква, докато ние, жените, сме гъвкави и оцеляваме всякак с тях или без тях!
ЖЕНАТА Е НЕГЪРЪТ НА СВЕТА Жената е негърът на света. Тъй е то... Помислете. Жената е негърът на света. Помислете и нещо сторете. Караме я да се гримира и да танцува. Ако не ще да е роб, казваме, че не ни обича, ако е искрена, казваме, че се прави на мъж. Унижаваме я, а се правим, че е нещо по-висше от нас. Жената е негърът на света... Тъй е то. Ако не вярвате, погледнете онази, която е с вас. Джон Ленън Стана ми жал искрено като изчетох коментарите.
Затова пичове требе да взимаме пример от Бербатов. Без брак, припознаваме си децата, и ако жената шава - главата в ръба на масата и да пътува:)
:) Накратко бих обобщила-добър и грижовен мъж + страстен любовник .Няма как ,нуждаем се и от двамата ::)
Някъде по долу имаше коментар как не трябвало да се омъжват жените между 20-30 години и паднах. Ами точно между 20-30 години трябва да се омъжват и да раждат деца. ако след 30 тепърва почнат да търсят мъж, то и ще бързат да родят, и двойката няма да може да си поживее, изобщо... освен това старите моми стават с едни изчанчени претенции... Пък и първо дете ехубаво да се роди между 20-30 години, много по добре иза майката и детето няма да има риск от аномалии.
Иво, направо ме разби. Животът ти не свършва с появата на дете. Ние с мъжа ми бяхме една година заедно и си направихме бебчето. Бяхме във възрастта която си посочил за най-добра, но въпреки всичко си искахме дете по-рано. Сега също си живеем, всичко опира до желанието ви за излизане и до финансите. Детето не е пречка. Познавам двойки, които нямат деца и живеят като пенсионери. Други пък които от много ходене и отлагане на дете си омръзнаха. Дългата връзка се изчерпва и като дойде моментът за деца вече се чудиш дали искаш да ги имаш от въпросния човек. Така че рецепта няма. А и да казваш на жени след 30 стари моми е много елементарно и селско изказване, ти от кое време идваш. Това са разсъждения типични за баба ми. Тук не опира до претенции, просто една жена след 30, а и преди това знае какво иска. На 20+ вятър те вее на бял кон и може да родиш от първия загубеняк, който ти се изпречи на пътя - например някой примат като теб с елементарните си и глупави разсъждения.
С жена ми попътувахме и си поживяхме 4 години преди да планираме детето. След това вече почиваме само с него, всяка минута за двама ни е открадната, нямаме баби да помагат, сами го гледаме, бавачка идва за по 3 часа дневно. Аз съм 36 годишен примат :) Жена ми е на 29. Не мисля че жените над 30 са стари а че са стари моми, хубаво е да се роди първо дете между 20-30 години и жена ми е съгласна.
Тези жени дето твърдят, че видите ли много били влюбени в съпрузите си, пък сега им били отвратителни, за мен са им станали такива заради липсата на кешовица. Богат грозен нема са казали к.рвите!
Аз от опит искам да кажа че живеенето на семейни начала без брак е чудесно! Имам даже 3 деца! Препоръчвам го на всеки :) така всеки ден човек си знае че се връща в къщи по собствено желание, а не заради "брако-договорно" задължение .
Жена съм , на 40 години, трите деца са от 2 ма различни мъже и сега живея с различен ... Важното е да си активна, готина и финансово независима.
Аз пък искам да кажа, че брачния живот е чудесен. Препоръчвам го на всеки. За протокола - и аз имам три деца.
Само едно: горките деца!!! Поне си ги родила, а какво да кажем за тези, дето се стискат да родят и после пищят, че циганите станали повече от нас.
Вероятно такъв е и броят на мъжете, но те не го обръщат на душевни терзания, а започват да шикалкавят.
Моето лично наблюдение е, че най-стабилни са браковете по сметка. При тях любовта не е водеща и няма сърдечни разочарования и драми.
изходът от това положение е да станеш милионер и да се разведеш, малко преди или малко след 40, когато децата пораснат, за да си върнеш свободата
Разбира се ,че няма как да изпитваш постоянна страст с човека,с когото живееш.Няма обич със страст,защото ако обичаш човека до себе си,то ти си спокоен,дава ти сигурност,това изключва страстта,няма как да я има.Обратното-не можеш да ОБИЧАШ човек към когото имаш страст-в постоянно напрежение си.А човек има нужда и от ДВЕТЕ !! Ако правилно и умно ги съчетаеш,няма да има по-щастлив от теб!! ;)
Повечето хора имат много слаба психика. В брака успяват предимно силните хора, които се борят за всичко в този жесток свят, само и само да зарадват близките си. Трябва да живееш за другите това е истината. Жените са предразположени към слабости, за това са им такива резултатите. Никога не съм позволявал да бъда лъган или унижаван. Най-силното нещо това е мафията, семейството е мафия, този който се издъни спинка с рибите, дисциплината е в основата на всичко, както и липсата на ЕГО.
Само една уловка има - за да се грижиш за семейството, трябва да си го направиш... Теб така като те чета освен да се грижиш нещо за баби и дядовци, едва ли си успял да сътвориш нещо друго.
Бих се радвала, ако тук пишат и щастливи хора с успешен брак. Надявам се има и такива. Като чета коментарите и направо се отчайвам.
Не мога да те окуража за съжаление, процентът е по-голям. Масово хората са нещастни, но си абсолютно права. Повечето хора се женят без да се обичат, или единият само обича. После животът става кошмар, а партньорът ти наистина неприятен и отблъскващ, дори безразличен. Пожелавам ти успех, дано срещнеш твоя човек, на който ще кажеш "да" без колебание.
Не мога да споделя от собствен опит, защото още не съм омъжена. Имала съм няколко сериозни връзки, от които две предложения за брак. Макар че вече съм на 30, не ме е страх, че още не съм семейна. Макар че в Бг още го има мисленето, че жена която мине 30 е стара мома. Слушала съм сърцето си и не съжалявам. Повечето ми приятелки много избързаха и се хвърлиха на първия срещнат. Сега са разведени и самотни майки. Повечето хора ми казват, че не ми трябва да се омъжвам, че нищо хубаво не ме чака. Като гледам колко са нещастни повечето семейства и наистина се плаша дали не са прави. Според мен, когато човек създава семейство трябва наистина да обича силно, разбира се да е взаимно. Не мога да повярвам, че дори след години някой може вече да ти неприятен и отблъскващ, ако любовта е била истинска. Но повечето хора наистина създават семейство без любов и затова след няколко години истината лъсва. Брак без любов е един кошмар без край.
Брака е прекрасно нещо, ще го получиш един ден и ще си щастлива.
Това са доста наивни разсъждения. Ако искаш вярвай, но аз много обичах мъжът си, мислех че е идеален а сега физически ми е отблъскващ, всяка емоция е мъртва. Аз съм на твоите години, но вече омъжена и с дете.
Помисляла ли си си, че може да е взаимно, физическото отблъскване? По-млади и по-атрактивни мъже и жени от вас ще има все повече, свиквай! Ако има проблем, има и разрешение, от теб зависи какво. Ако просто избягаш - историята вероятно ще се повтори.
Мдаа, ако си се омъжила, когато си била на 20 и няколко е нормално. При много познати това се случи. Тогава едно момиче е крайно романтично и наивно и много често прави погрешен избор. Просто вече си пораснала, зряла жена и си осъзнала, че това не е твоя човек. Така съдя по мои познати, при теб може да е различно разбира се. Годините си казват думата, едни качества ще търсиш в един мъж на 20, други на 30 и изборът ще е коренно различен. Затова семейство се създава, когато си зрял, наясно със себе си и знаеш какво искаш. На 20 още ти самият не знаеш какво искаш, пък камо ли да направиш избор за цял живот. Защото когато си много млад се носиш на розовите облаци и не виждаш и не осъзнаваш много неща. Има разбира се и щастливи семейства, които са се срещнали млади, но по-скоро са имали късмет. Както и нещастни, създадени на зряла възраст. Щастието в личния живот е по-скоро въпрос на късмет, отколкото на избор.
Честно казано не ти вярвам, че си го обичала. Разберете, във времето се губят тръпката, химията, а оттам и силната страст, но НЕ и Любовта. Ако някой твърди, че вече не обича другия и дори не може да го понася това означава, че никога не го е обичал. Заблуждавал се е ,че обича.Любова остава и се превръща в обич и уважение. Може от любов да се превърне в омраза, но само ако има психически или физически тормоз и лошо отношение и негативизъм от страна на единия. При нормални отношения обаче това няма как да се случи. Казвам го напълно отговорно от базата на 20 годишен щастлив брак. Млади хора, не бъркайте моментната емоция и страст, влюбване с любовта. Когато създавате семейство го правете отговорно с ясното съзнание и желание, че наистина искате всеки ден от живота си да заспивате и да се будите точно до този човек. Трябва да има любов, химия, тръпка, страст, но и много други неща като разбирателство, уважение, сходно интелектуално ниво и ценностна система. Всички тези неща са важни и необходими за един успешен и щастлив брак, без нито едно от тях не може. Затова наистина бъдете сигурни, когато правите избора си, защото после децата страдат заради грешките на родителите си. Но не може и цял живот да се обречете на нещастие, а и доста лицемерно да лъжете партньора си. Никой не иска да стоят с него от съжаление. Децата ще пораснат и ще ви разберат.
Строго индивидуално е защото хората са различни. Според мен най-важното е да не ти омръзва един човек. Ако наистина има какво да си казвате, правите, споделяте... то вие сте си лика-прилика. Идеално няма никъде!
Аз също се чувствам в капан и не смея да напусна мъжът си, но не заради финансите а заради детето. Не искам да му създавам стрес от развода, то обича и двама ни. От дурга страна ние не се караме, просто аз вече не го обичам мъжът ми и ми е много противно да правя секс с него и да се преструвам че ми е приятно. Ако знаех как да предизвикам у себе си и капка желание към него бих го направила за да не ми е така противно. Трябва да пия алкохол всеки път за да го понеса а те мъжете са си сексуални гадовете искат си своето...
странно. И егоистично. Всеки си знае ситуацията и живота, но лично аз не бих се зарадвала, ако някой прави с мен секс по задължение и че му е неприятно даже!!! Не осъзнавате, че така лъжете партньора си? Лично аз в отношенията си се ръководя от няколко принципа: - преди всичко комуникация и - поне някакъв опит от моя страна да се поставя на мястото на другия (знам, че е невъзможно да го разбера напълно). И най-важното - хора, не лъжете близките си поне! Искреността дава невероятна свобода. Опитайте, няма да заболи
Сигурно още нямаш дете, като станеш майка може и да разбереш как детето е на първо място. освен това мъжът ми ще страда ако разбере, че не го обичам, така че лъжата ми е благородна и най-малкото егоизъм има в това, търпя и си пазя семейството за сметка на себе си. Към мъжът ми имам само приятелско чувство и уважение като към баща на детето ми, но физически ми е не само безразличен вече, но и неприятен, защото всяка някогашна тръпка към него е умряла.
не може ли да пробвате нещо друго- семеен консултант, книги по въпроса, Барбара ди Анджелис. Ако обаче вие толкова противно трябва най-малкото да разберете дали е само с мъжа ви или по принцип секса
e как се преструвате бре -хем ви е гадно хем пък и се преструвате -това е всякаква липса на самоуважение -никога няма да разбера такива жени -не мога и за миг да си представя да се преструвам -това е отвратително и гнусно
И като пораснат добричките деца, не те търсят и за рожденния ти ден .....
Брака е една тотална глупост!Винаги единия е прецакан!Жените са използвачки и се женят 99% по сметка.Мъжете са баламурници и си плащат след това солено.
До 35 г. трескайте като изоглавени, след туй си седнете на задника. По време на брака не се заплесвайте в секс авантюри, а винаги ползвайте услугите на проститутки, невероятно освежаважо и спасително за брака ви!!!
Цитат от статията: "Една трета от жените признали, че обмислят да прекратят брака си, но страхът, че няма да се справят финансово ги карал да запазят семейството си. Мъжете пък са задържани от нежеланието да развалят семейството си." Казано по друг начин, тези жени са проститутки, а мъжете са тези, които градят семейство!!!
не е задължително. природата е така, че жената е тази, която ражда деца и докато прекарва време във тяхното възпитание, тя не може да се развие професионално. ето защо е нужно да разчита на мъжа си.
еми не е така и всеки нормален човек го осъзнава , колкото и да е бесен на моменти пристрастен към собствения си пол- ако жените имаха възможност хем да изкарват достатъчно у хем да си гледат децата нямаше да е така и това е ясно за всеки
Няма шанс ако обичаш някого истински, да спреш един ден. Браковете се разпадат, защото хората се фърлят в семеен живот прекалено лесно: избират партньора само по външност (особено мъжете) и не мислят дали се разбират реално с този човек. Ето защо има толкова разводи- хората казват ''вече не сме влюбени'', но имет пред вид ''писна ни да се праскаме..:С''. С една дума - повърхностна история..
Подкрепям! Китайците са казали, че когато се жениш, трябва да си избираш такъв партньор, с когото ти е интересно и можеш да разговаряш, защото след време всичко друго изчезва. Нормално е, за три години еуфорията изчезва, остават злободневните задължения, битовизмите и отговорностите, това е живота, не е само цветя и рози.
мда, привличането минава след известно време секс. в началото човека ти изглежда блестящ, но изведнъж осъзнаваш, че и той също е хомо сапиенс (несъвършен като самия теб). човека се различава от другите бозайници точно с това, че любовта не (би трябвало да) е равнозначна на полово влечение с цел продължаване на поколението. но и всеки вижда различно нещата..
Че аз и без брак се чувствам така, лоша работа.....
Не се обвързвайте. Свободата е безценно нещо!
Напълно си прав/а!!! Но медалът винаги е с две страни...Представяш ли си какво е на старини да си сам/а,осран/а(в преносния и буквалния смисъл) и самотен/на,щото си бил толкова разпасан/а и свободен/на,че на всички им е писнало от тъпотиите ти и то само заради идеята на млади години да чук*ш до откат,защото фактически в основата си идеята е такава...Всичко е относително в този живот... По принцип аз съм още в разгара си ,нямам нищо общо с моралистите,а старините са мен са мнооого далечна и евентуална опция,но е добре човек да си дава сметка,че не всичко е само "днес" и да гледа с 1 идея напред(по възможност),за да не се почувства в един момент така сякаш са му "изтеглили килимчето под краката" ненадейно ;) Нищо лично,като цяло не знам кое е правилно и кое не,само размишлявам...но знам,че има мн ценни неща,които е неуместно да губим с лека ръка,защото не можем да си го/я държим мирно в гащите :)
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}