Коментари - Тесните и усмихнати лица внушават представа за богатство | life.dir.bg

Коментари - Тесните и усмихнати лица внушават представа за богатство | Лайф.dir.bg

17-11-2017 20-11-2018

Коментари

Важното е представата за голям чеп да е винаги в мисълта не само на момите

Да допуснем, че „Тесните и усмихнати лица внушават представа за богатство“. Тогава какво внушава лицето на един от Банкя с изражение на потомствен „общак“ от товарна гара? А и самото телосложение, поведение, стойка с ръка в джоба (на официални международни срещи), словесен запас, интонация, изказ и не на последно място интелект потвърждават това. Но това не е пречка да е милионер в „зелено“! Ако си мислите, че е само той – грешите. Въпросният си има и „колега“ по натрупани подкожни запаси, също с два пръста челце, и също такъв многознайко, само че с по обширен речник и с голям мерак да се „размагнитни“ чрез евроатлантически приказки. На този красавец също не му пречи да е по заможен и от първия. А колко много такива (живи доказателства за теорията на Дарвин) милионери има, просто не е истина! Явно заключенията на британските учени, нещо накуцват.

За съжаление британските учени още не са установили, че ние и те живеем в паралелни реалности и техните заключения са ирелевантни за нашата.

не, просто джеф безос внушава представа за богатство...

По едно време доста бях поизчела за ролята на подсъзнателното при възприятието, но вече не помня много, дори и не помня по какъв повод - пиар, HR, или абстрактно изкуство ги бях чела нещата, дори и не помня дали беше общовалидно или в повечето случаи само, но при възприемане на ново лице, човек на подсъзнателно ниво прави match с подобни лица, които вече е срещал. Тоест виждам някой, който също като примерно вуйчо ми (брюнет с почти черни очи) и чичо ми (блондин със сини очи) има остри черти и в зависимост на кого от двамата повече го оприличавам, го възприемам като него. Не мога да го обясня много добре, сори, мозъчна мъгла! Ще пробвам с пример. Една моя бивша шефка и духовна майка визуално прилича на оная мръсна помиярка вуйна ми, само че е много по-хубава дори и от нея. Първоначално я отхвърлям заради приликата с вуйна ми, но след като я опознах, я приех от радушно по-радушно (по днешни стандарти щяхме без грам съмнение да бъдем обявени за лезбо двойка, защото като се видим се прегръщаме, целуваме и прочие - само дето не ходехме по улицата хванати за ръчичка :) :)), защото по характер шефката е също толкова готина, колкото любимата ми леля, въпреки че чисто визуално май нямат абсолютно никаква прилика.

Е чесно - нищо, ама нищо не разбрах...

Леличко, спешно, ама спешно се обърни към специалист по психично здраве.