“Юношество” - големият кошмар на родителите, който може да спаси животи
Ако смятате, че преживяването на юношеството е трудно, Netflix е тук, за да ви покаже с нов лимитиран сериал за ужасно убийство, че на днешните деца им е още по-тежко
Обратно в новинатаКоментари - “Юношество” - големият кошмар на родителите, който може да спаси животи | Лайф.dir.bg
Коментари
Сериалът е разтърсващ заради гениалния кастинг на момчето в главната роля. В действителност е вдъхновен от събития в Саутпорт които обаче са предизвикани от един маймуночовек, който въобще не прилича на героя от сериала (изглежда на около 40 нищо че е тийнейджър). Добре засяга тормозът в училище и тоталното безхаберие на учители (същите некадърници като нашите) и отдалечеността на родителите, които поради работа по цял ден пропускат юношеството на децата си.
Тъпи ли сте бе?! Това е абсолютно фалшив филм, чиста пропаганда! В реалността убиецът е НЕГЪР!! Няма как да е бяло момче.
Гледах филма преди три-четири дни и наистина много ме разтърси... Но дали хората, към които на първо място е адресиран, ще го изгледат? Когато даваха "Тревожност", имаше твърде много мнения, че сцените със сеансите са дълги, тегави и че на зрителите са им скучни и еднообразни. А тук - и третият епизод с психоложката, и още повече пък четвъртият с родителите, които са самите в капана на ситуцаията и прехвърлят през съзнанието си едни и същи мисли за кой-ли път и зрителят остава с усещането, че не може да има изход... Тук е много по-трудно, иска много повече душевно напрежение... Киното в съвременния свят служи за развлечение, а не за философски търсения... Хората искат да се забавляват, да си затварят очите за проблемите. Да им се представя ясен и прост модел на света, сложното не е на мода и се отхвърля, сякаш е нещо измислено от учителките им в училище да ги тормози. Или от някакви асоциални психари, които неясно защо се впрягат толкова... А бездната от сложности дебне да ни погълне, дори и да си затваряме очите за нея и да се правим, че не съществува...
Не съм гледал сериала, но си спомням моето юношество и никак не ми беше забавно. Добре, че беше музиката, която не ми позволяваше да изпадам в депресивни състояния. Много е лошо, когато си объркан и няма кой да ти даде насока. Няма по-важен период за едни деца, в които родителите да се включат активно в общуването с тях. Едно провалено юношество и после години на комплекси, травми и вътрешни конфликти