Кайсиевото дърво води произхода си от района на Кавказ, откъдето се е разпространило, благодарение на човека, по цял свят.
Това се е случило сравнително неотдавна.
За пръв път кайсията идва в Европа малко след началото на новата ера, през първи век.

Гърците са я наричали "арменска ябълка", заради произхода и.
В популярните статии ще срещнете информацията, че "диви кайсии" и сега се срещат в Армения, но диви, саморасли дръвчета, от които местното население бере плод за компоти и, разбира се, за ракия, се срещат на много места и у нас - в топлите хълмисти райони на Дунавската равнина и на други места.

Растението Кайсия издържа на ниски зимни температури. През рекордно студената зима на 2012 година кайсиите не замръзнаха, но замръзват плодните им пъпки, т.е тези със заложен цвят и през съответната година плод или липсва, или е съвсем малко.

Значително по-трудно понася това дърво късните пролетни студове. Това се дължи на факта, че обикновено сортовете му са ранноцъфтящи - веднага след дряна или след и заедно с бадемите.

Съществуват десетки сортове кайсии с различна ранозрелост: от последните дни на месец май до началото на август. Така видът се нарежда след ябълките, крушите и прасковите, от широкоразпространените  овошки, по продължителността на периода с достъпни пресни плодове.

От плода на кайсията се консумира всичко, без остатък.
Месестата част съдържа огромни количества лесноусвоим и полезен калий, както и желязо и витамини.
Консумира се прясна, вари се на компоти, правят се сладка и нектари и не на последно място - страхотна кайсиева ракия.
От ядките, задължително след  изпичане, става отлична пълноценна лечебна храна, както и  мезе :)
Дървесната част на костилките не става за ядене, разбира се, но тя е отлично гориво за пелетни горелки, камини и печки.

Възползвайте се от този дар на природата максимално, докато го има в естествения му свеж вид.
Тази година зимата не успя да навреди на кайсиите, а пролетта бе сравнително благосклонна  и  в момента на пазара има голямо разнообразие от български кайсии.