Когато влязох в дома си за първи път, видях празен апартамент "на бетон" с нелоша, почти готова баня. Все още не знаех, че това ще е новият ми дом и не можех да надзърна отвъд сивите стени. Ако го бях видяла през очите на бъдещето, щях да видя стените, между които за първи път щях да преобувам детето си, да направя първия си сполучлив кекс и сто пъти да гледам "Извън Африка" с любимия човек.

Апартаментът ни беше купен с ипотечен кредит от съпруга ми, който тогава ми беше гадже. Това значеше, че можем да правим с него и в него каквото си искаме: една своеволна перспектива, която не беше позната на моите родители, живели все в жилища на своите.

Когато се нанесохме, единственото готово помещение в апартамента, остана банята. Спяхме на дюшек на горния етаж, който щеше впоследствие да се превърне в спалня, и вечеряхме с челници върху вестници на земята. Беше по-романтично от всички плажни разходки на лунна светлина в живота ми. Мисълта, че се храним на място, което е наше, ни караше да се чувстваме свободни и самостоятелни, направо окрилени.

Обзаведохме дома си бавно и правихме много грешки, които бяха най-очарователната част, защото имахме пълното право да ги допускаме смело, без някой да се намесва в решенията ни и да ги коригира. Взехме прекалено шарен ламиниран паркет, направихме страховито леке от червено вино на прясно боядисаната в прасковено стена, а аз лично поръчах стъкло за кухненската маса със сгрешени размери и в резултат се сдобихме с огромно синьо стъкло в уродлива форма и никакво приложение.

Обзавеждането беше дълго и забавно приключение и покрай него, лека полека, докато работех с лаптопа в скута, седнала на една възглавница, започнах да разбирам какво е собственият дом: не просто крепост, а ядро на живота. Мястото, от което тръгва всичко.

Домът се оформя през изработването на навиците ни: сутрин пием кафе на терасата, аз - безкофеиново, той - късо еспресо. След това аз поливам цветята. Той прави закуска. Късния следобед, в златните часове преди настъпването на мрака, четем на дивана под рафта с книгите.

За Коледа винаги украсяваме по един и същ начин. Слагаме дървена къщичка под елхата, коледно влакче между саксиите, снежен човек на стълбите. За Великден слагаме покривка на пиленца и миниатюра със зайци в кухнята. Нали разбирате, малките навици на една млада двойка впоследствие се превръщат в основи, върху които да стъпят традициите на семейството.

Ако трябва да сме честни, не бяхме двойка, тъй като от самото начало имахме котарак. Той се приспособи учудващо бързо към новия апартамент и скоро зае своето стратегическо място в горната част на стълбището, откъдето наблюдава всичко. Понеже не ни стигаше уютът на козината му, която се търкаляше на кълба по твърде шарения ламинат, две години по-късно взехме куче.

Макар и едро и декориращо дивана и пода с още повече козина, то също интегрира присъствието си в дома ни. Когато работя на балкона, кучето ляга в краката ми. Влиза в спалнята и се качва на леглото, въпреки изричната забрана. До радиатора в кухнята се наместиха купичката му за храна и вода.

Стана по-трудно, но и още по-уютно, още по-наше. През зимата палим биокамината (която е прекрасна с живия огън, но не може да се мятат дърва в нея), кучето ляга под нея, котаракът се пльосва на дивана, мъжът ми сяда пред телевизора. Аз мрънкам и търкам онова сгрешено синьо стъкло на кухненската маса, което впоследствие бе поръчано с точните размери.

Домът е мястото, с което се идентифицираш, което носи твоя почерк. Мястото, на което можеш да ходиш по скъсана пижама и да се чувстваш добре; мястото, на което копнееш да се прибереш след всяко пътуване, ако ще да си бил на едномесечна почивка по плажовете на Занзибар.

Домът е територията, която познаваш и на която се чувстваш сигурен. Аз се прибирам в къщи всеки път, когато се почувствам зле. Неслучайно хората са казали, че "у дома и стените лекуват". Това е вярно, но не става дума за самите стени, а за усещането за защитеност и неприкосновеност, което той носи.

И понеже ни беше прекалено спокойно с кучето и котарака, си направихме дете. В началото не си представях как ще изглеждат нещата с него. Смятах просто да метнем една детска люлка на горния етаж до спалнята и това да е единствената промяна у нас.

Естествено, нещата изобщо не се получиха така. Пренесохме спалнята на долния етаж и изнесохме кабинета горе. Холът започна стремглаво да се пълни с люлки, шезлонги, възглавници пр. Бебешките вещи плъзнаха навсякъде.

Но вместо да стане потискащо тясно, вкъщи е още по-уютно. За пореден път се уверих, че не бих заменила свободата и сигурността на собствения дом за нищо. Възможността да гледам бебе и животни, без да се налага да се отчитам на хазяин или на роднини, е наистина незаменима. Мога да боядисам тавана в черно, да си взема още две котки, или да срутя всички стени и да превърна мезонета в огромна детска стая. И не дължа никому обяснение и оправдание защо са нагризани столовете и защо диванът е надран.

Всъщност нагризаните столове ми напомнят за времето, в което кучето беше бебе. Надраният диван е спомен от котарака. Живот и здраве, след време красивите тапети, които залепих със собствените си ръце в коридора, вероятно ще бъдат изрисувани с бебешката версия на костенурките нинджа с флумастер. ОК. Така да бъде.

Защото домът е мястото, от което тръгва всичко.

Ако обмисляте покупка на собствен дом, може да погледнете новите жилищни кредити на банка ДСК: те имат много подобрени параметри и значително улеснена процедура за кандидатстване.

С новите условия на банката можете да кандидатствате за жилищен кредит за покупка на имот при по-ниски променливи лихвени проценти в лева, които са в диапазон от 2,80% до 4,29% и са съобразени с индивидуалния ви профил, параметрите на кредита и ползвани други продукти и услуги, предлагани от ДСК.

Освен това, може да се кандидатства онлайн, без излишно бавене и без процедури, които изискват висше образование в областта на финансите.

Успех!