Оризово-рибните деликатеси са сред топ 5 на най-поръчваните храни.
Най-обичани и поръчвани са комбо менютата.

Историята на сушито е хилядолетна. Думата се споменава за първи път в китайски речник още през II век, пише FoodPanda.
През VII-VIII век пренасят сушито и в Япония.

В началото сушито не е било ястие, а вид технология, с която консервират риба - до около година, без да се разваля. В целия процес важна роля е играел оризът.

Прясно уловената и изчистена риба била поставяна в каци и сандъци между пластове сол и ориз, след което била притискана с тежък камък и покривана с капак или кърпа.Така тя ферментирала и след няколко месеца била готова за ядене.
В буквален превод "суши" означава "кисело", "прокиснало".

По време на ферментацията оризът отделя млечна киселина, която подобрява вкуса на рибата и активира аминокиселините в нея.
Първоначално японците изхвърляли ориза, но започнали да харесват вкуса му и да го ядат.

Когато сушито е пренесено в Япония, се подчинява на тамошните традиции и култура.

Основната съставка във всичките му видове е суши оризът (sushi-meshi) - сорт бял, късозърнест японски, овкусен със смес от оцет, захар, сол, комбу (вид водорасло), често с вино или със саке. Сварен, той трябва да е слепнал, но нито много лепкав, нито пък сух.

Различните рецепти за суши варират според плънката, обвивката, подправките и начина на приготвяне.

Маки суши (руло) e класическият и най-популярен вид, който включва десетки комбинации.

Нигири e най-старият вид суши, което произлиза от областта на Едо (днешно Токио) - порцийки ориз, покрити с пласт риба, японски омлет тамаго или други продукти.

Оши суши (пресовано) е популярно в Осака. При него маринованият ориз се поставя в специален съд, покрива се с маринована, пушена или варена риба и се пресова, след което се нарязва на хапки.

Сашими е всъщност това, което извън Япония смятат за суши - ястие от сурова или маринована риба, която се сервира без ориз, фино нарязана и аранжирана.

Традиционно сушито се сервира в японски минималистичен стил със соев сос, уасаби (хрян) паста и маринован гари (японски джинджифил).
Нигири се яде с пръсти, като това е позволено дори и на официална вечеря, но рядко се практикува. Повечето японци използват клечки. Соевият сос се сервира в отделна малка купичка.

Макар и повечето хора да топят оризовата страна на сушито в него, традицията изисква потопена да бъде плънката.
Тъй като това с клечки не е проста задача, соевият сос може да се намаже върху сушито с помощта на джинджифила.

Смесването на уасаби пастата със соевия сос пък е практика при консумирането на сашими и се смята за недопустимо от етикета при консумацията на суши.

Днес има десетки хиляди суши ресторанта по света, пише БГНЕС.

Яжте суши на студа и ще живеете по-дълго >>