Публиката се наслаждаваше на блус след блус, наситени с много лиризъм и меланхолия, всеки представен с различен светлинен дизайн, но задължително с внушителната сянка на певеца и шапката му стил болеро.

Дилън върна феновете във времето на 70-те години с Just like a woman. Той изпълни и свои произведения от последните 10 години, без да забрави да посвири на закачливо-носталгичната си хармоника.

Певецът беше толкова вглъбен в себе си, че сякаш не чуваше ръкоплясканията, а свиреше за самия себе си нещо. Той отново поднесе малка изненада, като съкрати третия куплет на Like a Rolling stone. Известно е, че по време на концерт Дилън получава най-различни хрумвания, за които не предупреждава никого – сменя октава или такт. Затова пък всеки път неговите концерти са различни – не само за публиката, но и за музикантите (Тони Гарние - контрабас), Чарли Секстън - китара, Стю Кимбъл - китара, Дони Херън - педъл стийл и Джордж Рисайл – барабани).

Представлението си заслужаваше, даже само заради факта, че видяхме стила на Боб Дилън, представен от самия Боб Дилън, а не от всички останали.