Брейкът ще бъде официален спорт на Летните Олимпийски игри
Само в Париж, но дори танцьорите не го приемат за спорт!
Брейкът - специфичен танц, пореден от техно музиката (и не само) през 90-те години - може да се превърне в Олимпийски спорт. Тази новина ще накара мнозина да започнат своите протести, защото танците невинаги се приемат за спорт. Спортни танци, латино, салса и всякакви други категории ще се похвалят с определени турнири и състезания, но достойни ли са за Олимпийски игри? Още повече, брейкът има ли място там?
Още по темата
Трябва да се успокоим и да поемем дъх, Филип Ким е напълно съгласен с вас, ако сте на мнение, че това не е спорт. Като световен шампион, човекът признава, че повечето хора го наричат "breakdancing" - стандартът е наложен от търсачките и интернет. Професионалистите го наричат "breaking". В България приемаме, че е брейк с някакви разновидности.
Филип е човекът, който трябва да донесе златото на Канада. Олимпийските игри се фокусират върху различните дисциплини. Един от основателите на брейка може да се похвали като човек, който никога не е успял да стигне до Олимпийските игри.
Ричърд Колън е искал да отиде на Детска Олимпиада, но майка му нямала необходимите 14 долара, за да плати таксата. Колън е тренирал бокс като малък и очаквал да пробие в този спорт. Тренировките приключват и момчето остава на улиците на Бронкс, където със свои приятели започва да танцува брейк или поне да експериментира. Рапът все още се промъква като стил, докато хип-хопът се ориентира именно към брейк танците.
Мейнстрийм културите виждат достатъчно инвестиция в тази разновидност. През 1983 г. Колън е поканен във филма "Flashdance", негови колеги отиват да танцуват на специална гала вечер за Роналд Рейгън през 1985 г. Това е най-високата точка, а след това брейкът изчезва и всички се връщат обратно на улицата. Танците са поели своята 10-минутна слава.
Има само една подробност - тази година ще видим олимпийски медали по брейк. Причината е, че МОК вижда посланието и признава историята на танца като достойна за такъв формат. Ако не са били расовите напрежения в Ню Йорк, бедността и неволите, децата на Бронкс нямаше да търсят начин, за да оцелеят и да пробият.
Филип Ким не знае нищо от това, той се е срещнал с тези танци на 12-годишна възраст, когато е гледал професионални хореографи да изпълняват особено сложни, бързи и интересни движения на сватби и на различни фирмени събития. Впечатлява се, отива у дома и започва да изследва дебрите на интернет. Попада на шампионати в YouTube, след това се фокусира върху различните хип-хоп компании, които са финансирани и търсят таланти.
Брейкът не е занимание за богати, Ким е категоричен, че в цял свят има няколкостотин човека, които изкарват достатъчно пари от танците. Наскоро е изключил и абонаментите в Patreon, тъй като вече е събрал достатъчно пари и не му се налага да живее от помощите. Иронично, но никой не би подозирал, че урок по брейк от най-добрия олимпийски състезател може да струва около 50 долара.
Олимпийските игри дават много сериозни шансове на танцьорите и могат да донесат спонсорство, признание и възраждане на една изгубена култура. МОК побърза да заяви, че танците няма да са част от игрите в Лос Анджелис през 2028 г. Летвата е вдигната високо и Ким най-вероятно може да е единственият златен медалист в историята. И този странен атлет признава нещо друго - танците не са спорт, най-вероятно няма и да бъдат никога.
Има разлика, когато един човек започва да танцува за удоволствие. Със спонсори, публика и фенове, танците остават на последно място. Въпреки протестите, Филип също смята, че танците нямат място в Олимпийските игри, те са за изразяване и удовлетворение, но след като има състезания, той ще се бори, за да ги спечели. Интересен факт е, че в момента повечето състезатели са европейци и азиатци. В горните редове посочихме, че брейкът умира някъде в зората на 90-те години. А ако обърнете внимание на руския филм "Куриер" от 1986 г. ще откриете, че тези танци тепърва прохождат.
Япония също е страна, която в момента приема брейк танците за нещо особено свежо. Южна Корея вече забравя корените, всичко се насочва към Кей-поп културата и брейкът отново е помолен да си ходи. Тази година ще видим такова състезание и ако наистина има интерес, МОК може да промени изцяло своето мнение.
Преди всичко е ясно, че това е култура, която може да привлече аудитория. Шампионът в момента е на мнение, че Олимпийските игри имат повече нужда от брейка, отколкото брейка от Олимпийските игри. За Филип това ще е просто още едно участие, нищо повече.