17-11-2017 20-11-2018

Да се изгубиш в лабиринт: Как търсенето на изход ни помага да се открием

Броденето из лабиринти става все по-популярен метод за намаляване на стреса чрез интегриране на ума и тялото - най-добрият начин да се изгубиш, за да се откриеш

Снимка: iStock by Getty Images

Да се изгубиш в лабиринт: Как търсенето на изход ни помага да се открием

20:50 | 12 май 2024 | Автор : Галина Чолакова 0 1715 Снимка: iStock by Getty Images

От векове лабиринтите се използват по целия свят като начин за успокояване на ума, облекчаване на тревожността, възстановяване на жизнения баланс, повишаване на креативността и засилване на проницателността. През Средновековието почти 25% от катедралите са имали такива, а днес разходката по лабиринти се превръща във все по-популярен глобален метод за насърчаване на борбата със стреса чрез интегриране на ума и тялото.

Психология

Не бъркайте лабиринтите с объркани маршрути и загадки. Те заблуждават ума със задънени улици, а хората са в постоянна тревога, че ще се изгубят. За разлика от тях, лабиринтите се основават на класически модели, които независимо от сложността на маршрута гарантират безпрепятствено придвижване към и от центъра.

"Лабиринтът е сигурен път в непредсказуеми времена", казва преподобната д-р Лорен Артрес, която през 1996 г. основава организацията с нестопанска цел Veriditas, за да помогне да "посипем планетата с лабиринти".

Снимка: iStock by Getty Images

Примери за класически изображения на лабиринти датират отпреди 4000 години. В Европа и Северна Африка те се появяват в скални издълбавания и рисунки, както и в надписи върху плочки и монети. В същото време в Азия, Северна и Южна Америка и Южна Африка те са издълбани върху скали или пясък и украсяват плетени кошници. Наред с тези дълбоки исторически корени, броденето из лабиринти може да има и друга привлекателна страна за заетите съвременни хора. "Много хора, като мен, са се "провалили" в седящата медитация", казва Артрес. " А медитацията при ходене изисква същото вътрешно осъзнаване."

Всъщност през последните години ходенето по лабиринт се възражда. От 2009 г. насам в първата събота на май хората по цялата планета отбелязват Световния ден на лабиринта, като следват дълги и къси пътеки през огромния брой лабиринти, които бяха изградени или преоткрити по света през последните десетилетия.

Световният локатор на лабиринти на Обществото на лабиринтите вече съдържа списък с около 6400 лабиринта в над 90 държави

Но лабиринти се създават в места, много различни от парк, гора или арт пространство. "За хората в болници и затвори ходенето по лабиринт като интегративна практика на съзнанието и тялото може да бъде животоподдържащо и лечебно в допълнение към традиционните форми на медицинско лечение или консултации", казва Джоселин Шийли Макгий, доцент във Факултета по социални дейности в университета Бейлър в Тексас. "Нашето изследване установи, че ходенето в лабиринта може да насърчи чувството за покой и други положителни емоции, да намали стреса, да култивира съчувствие дори - към себе си, към останалите, и връзка, като предостави възможност за размисъл върху собствения живот и осмисляне." Това се постига благодарение на комбинацията от сигурен напредък към сърцето на лабиринта, съчетан с необходимостта да се напредва бавно и обмислено, като се следват завоите, вградени в модела.

По света могат да бъдат открити безброй форми на исторически лабиринти. Скандинавските каменни версии са разположени по бреговете на Балтийско море, а моделите на лабиринти, известни като Chakra Vyuha, са изписани по стените на индийски храмове. Изкуството на индианските племена включва емблематичния модел Tohono O'odham ("Човекът в лабиринта").

Снимка: iStock by Getty Images

В много лабиринти обаче дизайнът се основава на два класически шаблона. Критските лабиринти, датиращи отпреди повече от 3000 години, носят името на средиземноморския остров, откъдето според гръцката митология произхождат тези образувания, и се състоят от един път, който се върти напред-назад, образувайки седем кръга (концентрични пътеки) около центъра.

Шартърският модел пък се състои от 11 кръга и е наречен на величествената френска катедрала, в чийто под се намира най-известният му образец. Лабиринтите, базирани на Шартър, стават популярни в средновековна Европа, отчасти като форма на минипоклонение, което е много по-лесно и безопасно от това да се тръгне на поход към Йерусалим или да се върви до Сантяго де Компостела.

Гигантският новак - най-големият терапевтичен лабиринт

Той със сигурност ще бъде впечатляващ. Лабиринтът води до езеро сред дивата красота на Бодмин Мур(още се пази и разказва легендата за чудовището от Бодмин Мур, а това със сигурност буди и въображението) в най-западното английско графство Корнуол. Това е мястото, където след няколкогодишна работа е пред завършване лабиринтът Кердроя, наречен така по името на корнуолска дума, която се превежда приблизително като "замък на завоите". Базиран на критски модел с диаметър 56 м, той се изгражда с помощта на вид зид, известен като корнуолски жив плет. Използван от около 4000 години, корнуолският жив плет е сред най-старите структури, изградени от човека във Великобритания.

"Предложих идеята преди 20 години, но не получих нито подкрепа, нито финансиране - така че тя си остана в прашното чекмедже", разкрива пред BBC Уил Колман, артистичен директор на корнуолската културна организация Golden Tree, която стои както зад идеята, така и зад изграждането на този внушителен лабиринт. "След това през 2018 г. Корнуолската зона на изключителна природна красота обяви конкурс за проекти, които да отбележат корнуолския пейзаж." И когато това зашеметяващо произведение на "земното изкуство" се отвори за обществеността през септември тази година, то ще претендира да бъде най-големият лабиринт от каменни стени в света. При изграждането му се обучават и 60 млади корнуолски майстори на жив плет, които помагат за запазването на един древен занаят.

Строежът на Кердроя на драматичното историческо място в едно от най-дивите тресавища в Англия включва набавяне на основните камъни за стените от съседното езеро, където през последното горещо лято под повърхността му се разкрива вековен потънал корнуолски жив плет. "Не ни беше позволено да използваме промишлени машини на обекта, затова използвахме коне, шейни и човешка верига, за да преместим камъните", казва Колман.

Лабиринтът ще включва и аудиопътека за потребители с увредено зрение. "Но интерпретацията ще бъде много лека. Няма да казвам на хората какво да мислят - могат да си направят от него каквото си искат. В бъдеще те просто ще се наслаждават на красивата, емблематичната форма, ще се разхождат и ще откриват себе си", казва Колман и добавя, че дизайнът на лабиринта отразява образец на 1300 години, открит върху скала в Книдос в Югозападна Турция.

Намиране на дигитална дхарма

Историческите лабиринти вдъхновяват и една съвременна тенденция на така наречените "лабиринти с пръсти". Тези съвременни варианти на древните скални издълбавания предлагат пътища за размисъл, като създават отпечатани или релефни модели, които потребителите могат да проследяват с ръка, оставяйки пръстите си да пътуват към сърцето на модела.

Може би най-амбициозният - и неочакван - пример за лабиринти с пръсти са релефните табели на 272 станции от огромната мрежа на лондонското метро, където двата най-нови дизайна бяха представени през 2023 г. на спирките Nine Elms и Battersea Power Station. Можете да попаднете на такъв на метростанция Падингтън.

Снимка: art.tfl.gov.uk

Проектът за лондонското метро е дело на носителя на наградата "Търнър" художник Марк Уолинджър, който работи в сътрудничество с известните световни дизайнери на лабиринти Mazescape. Едно от предизвикателствата е дизайнът на лабиринта на всяка станция да бъде различен, за да отрази идеята, че всяко пътуване в метрото е уникално за всеки човек.

Лабиринтите на лондонското метро сега са в основата на ново градско поклонничество. "Чрез социалните медии редовно получаваме сигнали от "ловци на лабиринти", които пътуват до всяка станция, за да заснемат снимка", разкрива Елинор Пинфийлд, ръководител на отдел "Изкуство в метрото".

Създаването на нови лабиринти на различни места - от лондонското метро до дивите блата - е знак, че все повече имаме нужда да се лутаме, да не вървим в "правия път"... Търсете лабиринти, разхождайте, и не се тревожете, няма да се изгубите.

Снимка: art.tfl.gov.uk

Най-вълнуващите съвременни лабиринти

Най-големият класически лабиринт в света е Лабиринтът от диви цветя с диаметър 130 м на Джим Бюканън, построен в Таптън Парк в Северна Англия.

Американската художничка Ан Дрефал изгражда блестящи временни лабиринти, използвайки сняг в родния си Уисконсин. "Лабиринтите ни карат да мислим за околната среда в различен мащаб", казва тя. "И да забавим темпото, докато го правим."

Неотдавна завършеният El Santuario de los Pabladores (Светилище на заселниците) в Колорадо - е най-големият ръчно изработен лабиринт в света - той е изграден с повече от 40 000 тухли.

ИЗБРАНО