Имало едно време през 1978 г. в Дюселдорф една група, наричайки себе си "кралска фигура" на местната сцена, която решила да създаде ново звучене, скрито зад името на бъдещо движение ЕВМ (Electronic Body Music).

Музиката на Kraftwerk, която внася енергия от постпънка, синтпънка и новата вълна, поставя основите на танцувалната индустриална музика в нощните клубове на Западна Европа.

EBM започва да се развива в градове като Берлин и Ааршот, като основоположници са Kraftwerk и Tangerine Dream, вдъхновени от пънк банди като DAF и Killing Joke.

През 70-те години на миналия век немските групи започват да използват вече по-модерни синтезатори и барабанни машини, което води до обособяването на електронната музика като самостоятелен жанр. Дотогава не е имало точно наименование за този стил, а терминът "електронна музика" се появява едва през 1977 г. благодарение на изпълнителя Ралф Хютер.

Чак през 80-те терминът започва да описва жанра. А в началото на 90-те някои изпълнители започват да интегрират и хард рок в звученето си. Други сред основоположниците му са германските And One и белгийските Portion Control. В Канада също се появяват последователи, както и в Швеция, и Япония.

Но да се върнем към идеята на Kraftwerk.

Тяхната цел е да помогнат на следващото поколение да се бунтува чрез музиката си. Те знаят, че тя не е "готина", но също така разбират, че именно различността ще ги направи забележими. Част от техните колеги в бранша също следват движението, но мнозина ги възприемат по-скоро като насилници. И макар тяхното мото да е: "Не копираме никого. Всичко е ново и наше. Свобода.", то някои виждат изпълнителите на ЕВМ по това време като стремящи се да изнесат на преден план "сексуалността и пошлостта у хората".

Жанрът има дълготрайно влияние, поставяйки и основата на техно музиката, като съвременни диджеи не крият, че използват нотки от ЕВМ, за да пълнят концертни зали. "Ако не можете да танцувате на EBM, значи сте мъртви отвътре", казват те.

През това време Дюселдорф е център на музиката, а групата DAF, сформирана там през 1981 г., се опитва да завладее музикалната сцена и да накара публиката да се разсъблече, буквално, от емоции. За всички банди дрескодът е еднакъв - кубинки, камуфлаж, кожа и много гел в косата.

Те често да са обвинявани в нацизъм или с крайно леви възприятия, но продължават да не се отказват от своето виждане. "Често задаваният въпрос към нас беше дали сме нацисти. Избягваха ни всички. Медиите не искаха да чуят за новите групи. Наричаха ни и фашисти, отменяха ни концерти...Нашата музика изглеждаше като заплаха. Хората мислеха, че тя е толкова ъндърграунд, че целим провокации и смут."

С времето новите групи в Дюселдорф започват да носят символика за новата ера, но срещат трудности в приемането си от обществото. Те обаче настояват за използването на немски език в песните си, като символ на отказ от британската и американската доминантност в модерната музика. "Дотогава британците и американците имаха контрол върху нея, но ние нарушихме тяхното господство."

Въпреки тревогите движението продължава да набира скорост през 80-те години и дори стига до Тайланд.

Днес има безброй EBM групи, но за пионерите на жанра това е една глава, която може да бъде затворена в музикалната книга. "Първоначалната ни мантра беше хората чрез ЕВМ да се почувстват живи. Създадохме нещо, което не звучеше като нищо или като никой друг."