В последните месеци преди избухването на Втората световна война в Европа на сцената на историята излизат много неочаквани личности и герои.

Още по темата

Някои от тях са войници като Джак Чърчил, който носи дълъг лък и свири на гайда в битка, или Иван Павлович Середа, съветският готвач, който унищожи германски танк с брадва. Но в малкото чешко селце Добрш се появила друга фигура - такава, която се изправила не с модерни оръжия, а с доспехи, кон и ценностите на средновековното рицарство.

Йозеф Менчик е роден през 1870 г. в Южна Чехия. Израства близо до руините на замъка Добрш - крепост, която някога е била дом на благороднически семейства, но отдавна изпаднала в разруха. През 1911 г., след като пожар опустошава сградата, Менчик купува за 1000 крони това, което е останало от замъка, и започва да го възстановява. Повече от тридесет години той работи, за да възвърне някогашното му достойнство. Но той не се интересувал само от стените и кулите - опитал се да върне идеалите, които някога са ги изпълвали.

Менчик изгражда живота си върху ценностите, които свързва с рицарите: щедрост, храброст, учтивост и уважение към традициите. Живеел без електричество и автомобил, осветявал замъка с факли и свещи и пътувал навсякъде на кон. В замъка построява малък музей, пълен с предмети, които е събирал - вкаменелости, кварцови кристали, препарирани животни, религиозни картини, снимки, монети от времето на германската хиперинфлация, дървен крокодил и дори американско плашило.

Съхранява колекция от оръжия, кости, черепи, брони и шлемове от различни периоди и държави. Доспехите, които носел, били едно от най-ценните му притежания. Казвал, че ги е пренесъл контрабандно от Франция през Бавария.

Посетителите винаги били добре дошли. Местни училищни групи често идвали, за да чуят как Менчик говори за историята. А той пристигал в селото в пълно въоръжение и винаги бил готов да сподели ентусиазма си. Някои разкази за него граничат с чудатост - като този, че обичал да поглъща цяла херинга на един дъх и да я  "гарнира" с голяма чаша ром. Веднъж паднал в едно езеро, докато се прибирал от местен празник, все още облечен в доспехи. Но колкото и ексцентричен да изглежда, зад избора му се крие нещо много различно и далеч от шоуто.

През 1938 г. Мюнхенското споразумение позволява на нацистка Германия да анексира Судетската област - граничен регион с многобройно етническо германско население - но няколко месеца по-късно Германия нарушава това споразумение, като окупира останалата част от Чехословакия.

Когато германските войски наближават границата, малцина в Чехословакия са готови да се съпротивляват. Менчик обаче смята, че трябва да действа. Той се облича в пълно въоръжение, взема алебардата си, качва се на коня си и се изправя срещу нахлуващите сили край село Бучина.

Снимка: beachesofnormandy.com

Според разказите германските войници били изненадани. Те спрели за кратко при вида на човек в средновековни доспехи, застанал на пътя им. Вероятно не са били сигурни как да реагират, и просто са били в ступор - но само за миг. Скоро разбрали, че танковете им няма да бъдат спрени от един човек на кон. Менчик бил избутан настрани. Не бил наранен, но и не могъл да спре онова, което идва.

По време на войната той не повтаря това действие. Замъкът, може би от уважение или защото няма военна стойност, никога не е превзет от германските войски. След войната новото комунистическо правителство национализира имота и Менчик прекарва последните си дни в дома на сина си. Умира през ноември 1945 г.

Понякога хората сравняват Менчик с Дон Кихот - създал себе си от романтичните истории на миналото в един свят, който е продължил напред без него самия. Но има една важна разлика. Менчик не бил луд или объркан. Много добре е знаел, че не може да спре конвой с алебарда и броня. Това, което е направил, е било избор - не за да промени света, а за да остане верен на този, в който е вярвал.

За мнозина действията му може да изглеждат не в крак с времето. Но именно в това е смисълът. Менчик се опитвал да  задържи нещо по-смислено - поне за него - достойнството и смелостта да се бориш.

След Втората световна война границите на Чехословакия са възстановени, а немскоговорящите жители на някогашната Судетска област са прогонени от чешките земи. Днес регионът е населен предимно с чехи. Домът на Менчик е поет от Сдружението за реставрация на Добрш, което работи за възстановяването на постройки, които иначе биха могли да бъдат изгубени в историята - също като ексцентричния му някогашен собственик.

Снимка: beachesofnormandy.com

 

 

ИЗБРАНО
Блумбърг: Има два пътя за САЩ в Иран. И двата ще бъдат определени от духовниците в Техеран Днес
Блумбърг: Има два пътя за САЩ в Иран. И двата ще бъдат определени от духовниците в Техеран
43664
Зрелищен бенефис изпрати Боряна Калейн пред българска публика (Снимки) Корнер
Зрелищен бенефис изпрати Боряна Калейн пред българска публика (Снимки)
10606
САЩ призоваха Китай да възпре Иран от затваряне на Ормузкия проток Бизнес
САЩ призоваха Китай да възпре Иран от затваряне на Ормузкия проток
10613
Пекин със специален щит за хиперзвуковите си самолети IT
Пекин със специален щит за хиперзвуковите си самолети
10884
Отиде си документалистът Атанас Киряков Impressio
Отиде си документалистът Атанас Киряков
557
За едното селфи: Турист повреди безценна картина в галерия "Уфици“ (видео) Trip
За едното селфи: Турист повреди безценна картина в галерия "Уфици“ (видео)
1863
Солен кекс с тиквички Вкусотии
Солен кекс с тиквички
1684
Китайски хороскоп за юли 2025 г.: какво очаква всеки знак от източния календар? Zodiac
Китайски хороскоп за юли 2025 г.: какво очаква всеки знак от източния календар?
2619
Рекордна жега в следващите дни, горещ вятър, бури и градушки в петък Времето
Рекордна жега в следващите дни, горещ вятър, бури и градушки в петък
18606