Как последният рицар се изправи срещу нацистката армия като Дон Кихот: Невероятната история на Йозеф Менчик
Той има замък, кон и е готов на всичко, за да се бори за рицарските си идеали. Менчик е единственият, който се противопоставя на нацистите в Южна Чехия
В последните месеци преди избухването на Втората световна война в Европа на сцената на историята излизат много неочаквани личности и герои.
Някои от тях са войници като Джак Чърчил, който носи дълъг лък и свири на гайда в битка, или Иван Павлович Середа, съветският готвач, който унищожи германски танк с брадва. Но в малкото чешко селце Добрш се появила друга фигура - такава, която се изправила не с модерни оръжия, а с доспехи, кон и ценностите на средновековното рицарство.
Йозеф Менчик е роден през 1870 г. в Южна Чехия. Израства близо до руините на замъка Добрш - крепост, която някога е била дом на благороднически семейства, но отдавна изпаднала в разруха. През 1911 г., след като пожар опустошава сградата, Менчик купува за 1000 крони това, което е останало от замъка, и започва да го възстановява. Повече от тридесет години той работи, за да възвърне някогашното му достойнство. Но той не се интересувал само от стените и кулите - опитал се да върне идеалите, които някога са ги изпълвали.
Менчик изгражда живота си върху ценностите, които свързва с рицарите: щедрост, храброст, учтивост и уважение към традициите. Живеел без електричество и автомобил, осветявал замъка с факли и свещи и пътувал навсякъде на кон. В замъка построява малък музей, пълен с предмети, които е събирал - вкаменелости, кварцови кристали, препарирани животни, религиозни картини, снимки, монети от времето на германската хиперинфлация, дървен крокодил и дори американско плашило.
Съхранява колекция от оръжия, кости, черепи, брони и шлемове от различни периоди и държави. Доспехите, които носел, били едно от най-ценните му притежания. Казвал, че ги е пренесъл контрабандно от Франция през Бавария.
Посетителите винаги били добре дошли. Местни училищни групи често идвали, за да чуят как Менчик говори за историята. А той пристигал в селото в пълно въоръжение и винаги бил готов да сподели ентусиазма си. Някои разкази за него граничат с чудатост - като този, че обичал да поглъща цяла херинга на един дъх и да я "гарнира" с голяма чаша ром. Веднъж паднал в едно езеро, докато се прибирал от местен празник, все още облечен в доспехи. Но колкото и ексцентричен да изглежда, зад избора му се крие нещо много различно и далеч от шоуто.
През 1938 г. Мюнхенското споразумение позволява на нацистка Германия да анексира Судетската област - граничен регион с многобройно етническо германско население - но няколко месеца по-късно Германия нарушава това споразумение, като окупира останалата част от Чехословакия.
Когато германските войски наближават границата, малцина в Чехословакия са готови да се съпротивляват. Менчик обаче смята, че трябва да действа. Той се облича в пълно въоръжение, взема алебардата си, качва се на коня си и се изправя срещу нахлуващите сили край село Бучина.
Според разказите германските войници били изненадани. Те спрели за кратко при вида на човек в средновековни доспехи, застанал на пътя им. Вероятно не са били сигурни как да реагират, и просто са били в ступор - но само за миг. Скоро разбрали, че танковете им няма да бъдат спрени от един човек на кон. Менчик бил избутан настрани. Не бил наранен, но и не могъл да спре онова, което идва.
По време на войната той не повтаря това действие. Замъкът, може би от уважение или защото няма военна стойност, никога не е превзет от германските войски. След войната новото комунистическо правителство национализира имота и Менчик прекарва последните си дни в дома на сина си. Умира през ноември 1945 г.
Понякога хората сравняват Менчик с Дон Кихот - създал себе си от романтичните истории на миналото в един свят, който е продължил напред без него самия. Но има една важна разлика. Менчик не бил луд или объркан. Много добре е знаел, че не може да спре конвой с алебарда и броня. Това, което е направил, е било избор - не за да промени света, а за да остане верен на този, в който е вярвал.
За мнозина действията му може да изглеждат не в крак с времето. Но именно в това е смисълът. Менчик се опитвал да задържи нещо по-смислено - поне за него - достойнството и смелостта да се бориш.
След Втората световна война границите на Чехословакия са възстановени, а немскоговорящите жители на някогашната Судетска област са прогонени от чешките земи. Днес регионът е населен предимно с чехи. Домът на Менчик е поет от Сдружението за реставрация на Добрш, което работи за възстановяването на постройки, които иначе биха могли да бъдат изгубени в историята - също като ексцентричния му някогашен собственик.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}