17-11-2017 20-11-2018

Георги Господинов: Баба ми и Борхес

Авторът вярва, че четенето и емпатията помагат за всичко, което правим

10:34 | 5 април 2021 0 3114 снимка: издателство Клет

Георги Господинов е един от онези съвременни автори, които можеш да слушаш в захлас и да попиваш всичко, което казва - без съпротива, без да се замисляш. Гледаш и слушаш.

В това имаха възможността да се убедят зрителите на поредното, пето издание на Е-Академия, организирано от издателство Клет България, в което световнопризнатият български автор бе гост.

Как да четем и да разбираме с емпатия. Това бе темата, върху която Георги Господинов разсъждава заедно с участниците в Е-Академия в рамките на близо два часа. А оказва се, емпатията е жизненоважна за четенето, литературата, физиката, математика, тъгата, за целия ни свят и светоусещане.

Литература и емпатия

За любимите си автори Господинов казва: "Започнах с баба ми и преминавам към Борхес". Не, баба му не е била писателка, но пък от нея той се учи как се разказват истории. За писателя у по-възрастното поколение има един много специфичен усет за разказа. Разказ, в който се вглъбяваш и слушайки го, потъваш в един много различен и магичен свят.

Какъвто е светът на Шехерезада. Първият пример на Господинов за историите и живота. Шехерезада, отвлечена от Шахриар, печели по един ден с всеки свой разказ. А историята никога не свършва и винаги има още и още. Това е и началото, което ни учи какво е емпатия. Шахриар, злият герой, започва малко по малко да се привързва към историите, а постепенно и към разказвача, а накрая се влюбва в Шехерезада. Георги Господинов бърза да посъветва участниците да прочетат тази книга, защото от нея може да се научи много за човешките взаимоотношения и за начина, по който възприемаме света и околните.

"Човек има носталгия за неща, които не е изживял, не са му са се случили, но е чел за тях или са му разказвали", казва Георги Господинов. Той вярва в силата на емпатичното предаване на емоция, усещане, чувство между нас. А това според него може да се случи само с наблюдение и говорене. Затова и за него ролята на учителя е важна. Той учи своите ученици да усещат света. Не просто учат урок, а наблюдават, изследват, попиват информация със сетивата си. Така е не само с литературата, но и с биологията, физиката, математиката и всяка наука.

Спомените ни и способността да разказваме

Какво си спомняте за първия си детски страх? Можете ли да го опишете? Това пита Господинов участниците в лекцията. Форматът веднага се раздвижва и коментарите започват да валят. Провокацията се оказва успешна и дава основата за следващата важна тема, свързана със спомените, с детството, с представата ни за живота.

"Моята капсула на времето е в събирането на истории. Интересуват ме всекидневните неща. Как се е чувствал един обикновен човек в един следобед на 2021 г. Или какво е да вървиш през есенна София на 1989 г.", казва Господинов. Споменът е това, което чувстваме и усещаме. Споменът не е съвсем реален и не отразява огледално реалната случка.

Какво са спомените и как ги възприемаме ние? Господинов показва една много популярна фотография, на която споделя, че се вижда и баба му. И пита аудиторията какво виждат?

Опитайте се и вие. Какво според вас правят тези жени?

снимка: издателство Клет

И ако си мислите, че е невъзможно - да, те гледат морето за първи път в живота си. А какво мислят? Дали за дома, дали за това, че се страхуват от голямото синьо, дали за ежедневните си задачи? Господинов разказва, че неговата баба е погледала и бързо се е прибрала обратно в колата. Толкова всепоглъщащ е бил този момент. По-късно си спомня, че ѝ е обещал да я заведе в Париж, а когато го посещава, има чувството, че го гледа през нейните очи.

"Спомените ни са свързани и виждаме това, което помним по разказите на другите", допълва Господинов.

Жираф и Айфелова кула

Каква е ролята на разказването и историите с образованието? Георги Господинов вярва, че въображението трябва да бъде хранено непрестанно. И най-добрият съюзник на креативността са именно учителите. Той разказва за един случай, в който преподавател кара учениците си да напишат есе за конкретна тухла на отсрещната сграда. И да, всички много са се противили. Но се оказва, че, ако наблюдаваш достатъчно дълго, историята започва сама да се ражда и излива на листа - пречупена през собствените емоции и чувства. Това са различен вид упражнения, които мотивират въображението, а децата имат много голяма нужда именно от това, защото тепърва формират усета си за различното, за начина, по който виждат света около себе си.

Подобно на постмодернистичната проза и разговорът с Георги Господинов премина някак неусетно и сякаш всичко си разбрал, но не можеш да го преразкажеш. Остава заключено в емоциите ти и най-вече в спомените, както той казва, че и ще стане.

* съдържание на издателство Клет

ИЗБРАНО