Георги Господинов е един от онези съвременни автори, които можеш да слушаш в захлас и да попиваш всичко, което казва - без съпротива, без да се замисляш. Гледаш и слушаш.
В това имаха възможността да се убедят зрителите на поредното, пето издание на Е-Академия, организирано от издателство Клет България, в което световнопризнатият български автор бе гост.
Как да четем и да разбираме с емпатия. Това бе темата, върху която Георги Господинов разсъждава заедно с участниците в Е-Академия в рамките на близо два часа. А оказва се, емпатията е жизненоважна за четенето, литературата, физиката, математика, тъгата, за целия ни свят и светоусещане.
Литература и емпатия
За любимите си автори Господинов казва: "Започнах с баба ми и преминавам към Борхес". Не, баба му не е била писателка, но пък от нея той се учи как се разказват истории. За писателя у по-възрастното поколение има един много специфичен усет за разказа. Разказ, в който се вглъбяваш и слушайки го, потъваш в един много различен и магичен свят.
Какъвто е светът на Шехерезада. Първият пример на Господинов за историите и живота. Шехерезада, отвлечена от Шахриар, печели по един ден с всеки свой разказ. А историята никога не свършва и винаги има още и още. Това е и началото, което ни учи какво е емпатия. Шахриар, злият герой, започва малко по малко да се привързва към историите, а постепенно и към разказвача, а накрая се влюбва в Шехерезада. Георги Господинов бърза да посъветва участниците да прочетат тази книга, защото от нея може да се научи много за човешките взаимоотношения и за начина, по който възприемаме света и околните.
"Човек има носталгия за неща, които не е изживял, не са му са се случили, но е чел за тях или са му разказвали", казва Георги Господинов. Той вярва в силата на емпатичното предаване на емоция, усещане, чувство между нас. А това според него може да се случи само с наблюдение и говорене. Затова и за него ролята на учителя е важна. Той учи своите ученици да усещат света. Не просто учат урок, а наблюдават, изследват, попиват информация със сетивата си. Така е не само с литературата, но и с биологията, физиката, математиката и всяка наука.
Спомените ни и способността да разказваме
Какво си спомняте за първия си детски страх? Можете ли да го опишете? Това пита Господинов участниците в лекцията. Форматът веднага се раздвижва и коментарите започват да валят. Провокацията се оказва успешна и дава основата за следващата важна тема, свързана със спомените, с детството, с представата ни за живота.
"Моята капсула на времето е в събирането на истории. Интересуват ме всекидневните неща. Как се е чувствал един обикновен човек в един следобед на 2021 г. Или какво е да вървиш през есенна София на 1989 г.", казва Господинов. Споменът е това, което чувстваме и усещаме. Споменът не е съвсем реален и не отразява огледално реалната случка.
Какво са спомените и как ги възприемаме ние? Господинов показва една много популярна фотография, на която споделя, че се вижда и баба му. И пита аудиторията какво виждат?
Опитайте се и вие. Какво според вас правят тези жени?
И ако си мислите, че е невъзможно - да, те гледат морето за първи път в живота си. А какво мислят? Дали за дома, дали за това, че се страхуват от голямото синьо, дали за ежедневните си задачи? Господинов разказва, че неговата баба е погледала и бързо се е прибрала обратно в колата. Толкова всепоглъщащ е бил този момент. По-късно си спомня, че ѝ е обещал да я заведе в Париж, а когато го посещава, има чувството, че го гледа през нейните очи.
"Спомените ни са свързани и виждаме това, което помним по разказите на другите", допълва Господинов.
Жираф и Айфелова кула
Каква е ролята на разказването и историите с образованието? Георги Господинов вярва, че въображението трябва да бъде хранено непрестанно. И най-добрият съюзник на креативността са именно учителите. Той разказва за един случай, в който преподавател кара учениците си да напишат есе за конкретна тухла на отсрещната сграда. И да, всички много са се противили. Но се оказва, че, ако наблюдаваш достатъчно дълго, историята започва сама да се ражда и излива на листа - пречупена през собствените емоции и чувства. Това са различен вид упражнения, които мотивират въображението, а децата имат много голяма нужда именно от това, защото тепърва формират усета си за различното, за начина, по който виждат света около себе си.
Подобно на постмодернистичната проза и разговорът с Георги Господинов премина някак неусетно и сякаш всичко си разбрал, но не можеш да го преразкажеш. Остава заключено в емоциите ти и най-вече в спомените, както той казва, че и ще стане.
* съдържание на издателство Клет
НАЙ
Влошеното здраве на крал Чарлз наложи спешно преразглеждане на погребението му
Изгонените от "Ергенът" Мария и Кристина вече не страдат за Алек
Изкуството на съвършената визия, която покорява
Ан Хатауей: Накараха ме да целувам 10 момчета заради роли
Отмениха присъдата на Харви Уайнстийн за изнасилване
Шведската принцеса Виктория започва военно обучение за офицер
Влошеното здраве на крал Чарлз наложи спешно преразглеждане на погребението му
Отмениха присъдата на Харви Уайнстийн за изнасилване
Ан Хатауей: Накараха ме да целувам 10 момчета заради роли
Мария Бакалова ще си партнира с Райън Рейнолдс и Кенет Брана в нов филм